Jump to content
valiamaria

8. ПЕЧКАТА В МАЛКИЯ САЛОН

Recommended Posts

8. ПЕЧКАТА В МАЛКИЯ САЛОН

 

Малкият са салон беше един навес. След като се построи големия салон, стаята на Учителя и някои подробности около тях, дойде редът да се устрои и малкия салон.

С каква любов се опипваше всяка летвичка, всяко гвоздейче, всеки инструмент, който си бе предложил услугите да присъствува тук. Гради се не салон за трапезария, но свят някакъв се гради Пък може и така да е. Ние виждаме формата на нещата, но какво е тяхното съдържание и смисъл от гледището на Учителя, не знаем. И ние се радваме, не за това, което става ли, което е замислено, или за това, че сме около Учителя. У Учителя има замисъл и план за замисленото, а у нас - радост.

Да бъде човек близичко при Учителя! Колко е красиво, колко е радостно, колко е неописуемо хубаво. О, Учителю, благодарим!

Малкият салон е готов. Трапезарията отвори двери за своите питомци, и се зачу тук новата песен от тракане на чинии и лъжици. Животът започна.

Да, животът в скромната обедна започна. Отвън времето е още топло. Но скоро ще пристигне зимата с белия кожух и тогава? Какво тогава? Учителят нали е тук? Ние за какво има да мислим при Неговото присъствие? Малкият баща е заменен с Големия. Ние сме още по-свободни и безгрижни.

Учителят, при всичката си вътрешна, духовна и Божествена работа мисли и за децата, за учениците, които пристъпват към Школата, към Него, -ю още така малко разбират от великия План. Но присъствуват, гледат, слушат, започват да проучват и да се досещат. А Учителят е Този, Великият, Знаещият, Който дава и е готов да даде здраве, знание и утеха на всеки, който поиска, и който не поиска, но едно нещо Учителят не знае. Той не знае да каже: "Направи! Дай!" При Него ученикът трябва да се досеща. И това, което става тук, което е радост и гордост за Учителя, става по досещанията на досетливите. Затова и Учителят се радва.

Първият сняг е навалял. Красотата на гората, на поляната е неописуема. Но нали трябва да се приютим някъде на топло?

Тръгваме от града двете сестри - Мара и аз, Теофана - пристигаме на Изгрева и се отбиваме първо в нашата хижа. Да оставим това, което носим, да поизтьрсим снега от дрехи и обувки.

Моята сестра веднага се отправи към центъра, към Учителя, а аз останах. Бях си наумила да приготвя печката за запалване. Но след малко почувствувах един вътрешен трепет, което ме накара да тръгна веднага, без да довърша започнатото, и аз - към Центъра.

"А, ето я сестра Теофана", възкликна сестра Веска, която беше в сало-на,където бяха също Учителят и моята сестра. - „Ето кой пръв усети, че печката е запалена." Обща радост.

Сестра ми намира в салона Учителя, пристига и сестра Веска и се усмихват на новия гост. Но гостът е още студен. Веднага двете сестрички намират дърва, подпалки, кибрит и печката пламва.

Учителят е радостен. О, колко красиво, тихо, безмълвно Учителят изразява своята радост. Но перото не може да я предаде. Тя се само чувствува. Радостта на Учителя.

Печката започва да грее, да топли и Учителят казва: "Да видим сега кой пръв ще усети, че печката е запалена". И аз пристигам. Радостта се увеличава. Радостта в малкия салон тази вечер ще се увеличава с всеки новопристигнал - сестра или брат.

Защо Учителят се радва? Нали печката в Неговата стая е запалена? -Учителят се радва, защото Учителят не знае да казва: "Направи! Дай!", а ето още едно удобство е създадено за Неговите деца, за Неговите ученици, за Изгрева.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×