Jump to content
valiamaria

10. ВДИГНИ МЕТЛАТА

Recommended Posts

10. ВДИГНИ МЕТЛАТА

 

Сестра Стефанка живее в "66". В малката къщичка на улица "Опълченска" 66. Тя живее тук временно ,но в този дом, независимо от това, дали живее някой временно или постоянно, всеки се включва в общата работа и я върши по някаква вътрешна наредба усърдно.

И сестра Стефанка е включена в нея. Тя от сутрин до вечер е на крак, както и всички други. Тук се четат бележки и се разменят мисли върху току-що говорената беседа или лекция от Учителя, тук се допълнят тези бележки, като същевременно тук се посрещат гости от града или провинцията, дошли да поискат осветление върху някой въпрос, или пък да видят Учителя, Който така внезапно раздвижи умовете и сърцата на всички, до които се докосна с Големия факел, който запали и вдигна високо над човешките глави. Тук много от тия гости биваха поканени на обеда, който между другото, с голяма любов и сръчност се приготовляваше.

Разстоянието от "66" до Изгрева не е малко. Но всички отиваха да слушат Словото, като оставяха само един дежурен в дома. И най-често това беше сестра Стефанка. Тя поемаше тази служба с радост и после жадно прослушваше това, което Учителят беше говорил.

И тя мислеше. Върху говореното всеки мислеше. И наблюдаваше в себе си какво от чутото отговаря на неговото съдържание. И сестра Стефанка откри един ден, че у нея волята е още в зародиш. Тя имаше възможност да вижда често Учителя. Дали приема посетители или изпраща, Той излизаше на вратата и тя Го виждаше. Тя Го виждаше и когато разговаря с хора по малкия двор, но да Му зададе въпрос, това беше по-трудно. Учителят биваше винаги зает и мъчно се говореше с Него.

А сестра Стефанка иска да говори. По право, тя иска да зададе на Учителя само един въпрос. Един въпрос, който гори от известно време на устата, но моментът не може да се намери.

Но ето. Учителят слиза по стълбата. Поглежда към кухнята, столовата и докато някой излезе, сестра Стефанка е пред Него. "Учителю", започва тя стеснително, "Вие говорихте в миналата лекция за волята. Аз, Учителю, разбрах, че моята воля е слаба. Как да си развия волята, Учителю?"

Такива въпроси се отправяха винаги към Учителя. На всеки Той отговаряше, задоволяваше искащия. И като я погледна бащински, отговори на чистосърдечния й въпрос: "Рекох, като падне метлата, вдигни я!"

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×