Jump to content

15. НАША ФАНА


Recommended Posts

15. НАША ФАНА

След като изгубихме нашият по-малък брат, ние бяхме много умъчнени, още повече, че нашето ученичество беше почти в началото и нямахме още тази светлина, необходима да осветли събитието и да го направи по-леко. Може би и неговата младост и неподготвеност му причиняваха страдания, и Учителят правеше всичко възможно да успокоява както нас, така и него. И често, това се случваше обикновено в съботен ден, имах привилегията да бъда поканвана на разговор с Учителя. Горе на стълбата. И разбирах, че Учителят говори не на мене, а на моят брат.

Но Учителят обича да възнаграждава всеки, който Му служи. В случая аз услужвах - от една страна на Учителя, за да може да влезе във връзка със заминалия, от друга страна на заминалия, да получи осветление и утеха от

Учителя. И както каза при друг случай: Който пита, той взема питата, така и сега аз трябваше да получа наградата.

След като ни изведе из хаоса на неразбраното и неориентирано положение, Той каза шеговито:

1. Наша Фана

каквото фана,

всичко стана.

2. То поникна

и се фана.

А тук Учителят употреби изразът "наша Фана", защото този израз е специфичен за моя брат. Той, като дете, играеше с една наша братовчедка, която наричаха също Фана и за разлика от нея, казваше за мене наша Фана. Учителят, подчертаваше значи, че в момента присъствува тук и моят брат и детския израз да зарадва както него, така и мене. А разбира се този израз Учителят не е чувал. Той е употребяван в нашето детство, в родния град Карнобат, а събитието, което ни сполетя стана в София, като възрастни.

Какво ли не знае Учителят и какво ли не може.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...