Jump to content
valiamaria

23. ОТГОВОР

Recommended Posts

23. ОТГОВОР

 

Учителят работеше денонощно. Ден и нощ Той работеше. Служеше си с нас, които бяхме близо, които бяхме далеч, но колко ли разбирахме от Неговата работа?

Пристига на Изгрева млад брат. Установява се да живее тук, при майка си. Идва при Учителя умъчнен. Изгубил първата си любов и е неутешим.

Учителят му отвлича вниманието по друга посока и понеже вижда, че е подходящ за известна работа, задържа го около себе си. И се виждаше този брат, придружен от още други двама, често да идват при Учителя на разговор, който продължава по два, три, до четири часа. Обикновено вечер. Значи, ясно е, че Учителят работи с тази тройка - Асен Арнаудов, Методи Константинов, Неделчо Попов.

Но Учителят, обикновено, щедро възнаграждава всеки, който Му услужи. И върху този брат Учителят изля своето благословение. Този брат -първият от тройката, имаше горната част на главата не висока, което значеше, че центърът "Любов към Бога", е неразвит. А при Учителя, работата върху тази част на главата беше на пръв план, т.е. за да разбира Учението на Учителя, ученикът трябваше да развива именно този център.

Аз бях дошла на Изгрева доста по-рано. Доста по-рано бях започнала да работя с този център. И тъкмо по това време започнах да усещам, че тъкмо там костта се е изтънила и аз усещам едно особено смущение. Понякога си слагах ръката върху това място. Нищо не помагаше. Положението си схващах като много сериозно.

Но аз съм при Учителя, а Учителят знае и може. Зададе ми една задача. И аз една цяла седмица прекарах в палатката с по един портокал сутрин, на обед и вечер.

Когато завърших задачата и съм пак пред стаята на Учителя забелязах, че центърът ми "Любов към Бога" е поправен, т.е. костта одебеле-на и аз не чувствувам никакво смущение. Същевременно чух брата да казва пред приятели: "Усещам, че ми е по-светло в главата. Имам, като че ли небе". А като се обърна към мен каза: "Това не е ли достатъчно?"

Доста се занимава Учителят с този брат, доста се занимавах и аз. И когато всичко отмина, аз си зададох въпроса, какъв ли е резултата от всичко това.

Един ден бях поспряла на тротоара отзад малкия салон. С лице към изток и гледах. Не търсех нещо определено, но просто гледах. Едно ято патици ми привлече погледа. Крилатите същества се бяха наредили в права линия, едно след друго и се движеха от юг към север. Само в началото те бяха две и приличаше ятото досущ на движеща се единица. Забелязах, че една от патиците излезе от към края на редицата, направи усилие и като отмина напред, влезе между първите.

Това явление само констатирах и толкова. Но на следния ден, когато бях пак пред стаята на Учителя, Той отвори вратата и ме покани вътре. Аз се изненадах, но влязох, седнах на посочен ми стол и разговора започна, но веднага забелязах, че аз съм поставена в ролята да говоря, а Учителят да слуша. Изненадата ми се увеличава, но аз не мога да променям нещата, започнах да говоря. Първо говорих върху всичко, което ми беше направило впечатление от беседата, после върху всичко, което се беше случило из Изгрева, мои преживявания.

Но Учителят не промени позата. Той очаква още. Аз се озадачих, какво да Му разкажа още и се сетих за ятото и най-подробно и с интерес Му го разказах.

Тогава най-лекото помръдване на стола ми подсказа, че моята визита е завършена. Аз станах, целунах ръката - Великото търпение Божие и излезах. Застоях се там наблизо и се замислих. И тогава разбрах целта на тази покана. - Да разкажа за ятото. Да разбера какво е станало от работата върху този брат.

Трябваше Учителят благ да изчака и изслуша всичко, което Му говорех, докато дойда до разказа за ятото. Докато дойда до положението да разбера, че едно от крилатите братчета излезе от края на редицата, направи усилие, и влезе между първите. Да получа отговор на моя въпрос.

Бъди благословен, Учителю, за великото си Знание и възможности.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×