Jump to content

24. ТОГАВА АЗ


Recommended Posts

24. ТОГАВА АЗ

 

Милата катедра. Колко и какви ценни преживявания имаме от нея. А тя е един обикновен навес, където Учителят често посядва, и ние, най-често, около Него.

А където е Учителят, там е животът, там е знанието, там е свободата. Където е Учителят, там е катедрата, и аудиторията е там.

Един ден бях умъчнена. Разхождах се по алеята около поляната, затруднена до невъзможност да разреша труден въпрос. Учителят Милият Учител. Нали Той всичко знае и всичко може. Той дойде на поляната. Аз пристъпих към Него и се отправихме към катедрата. Учителят приседна на скамейката. "Седнете, рекох", чух топлещият глас и аз приседнах също. А денят хубав, хубав. Слънце и въздух. Да се радва човек и да благодари. А аз скръбна.

Учителят благи. Поусмихна се леко, обърна ми внимание върху една тревичка, цветенце, повдигна ме към планината и гората, и се наведе надолу. А там мравки, мравки, много мравки. Движат се бързо, бързо, търсят, събират зимовище, отнасят. Някоя със зрънце, някоя със сламка или крилце в устата, бързат. "Ето, виж тези мравки. Събират, носят. Някоя понесла по-голям товар. Тя е затруднена", Учителят се изправя. "На нейния път има височина. Как ще я премине? - Тя е смела. Понася товара. Изкачва товара до някъде, но го изпуска. Връща се, взема го наново и наново го понася. Наново го понася и наново го изпуща. Това се повтаря много и много пъти. Тя не се отчайва. Но тя е изморена. Тогава Аз, на стотния път", Учителят наново се усмихва едва забележимо, "хващам зрънцето внимателно", Учителят прави съответно движение, "и го изкачвам. А мравката се радва, радва".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...