Jump to content

25. ЧИСТИТА РЪЦЕ


Recommended Posts

25. ЧИСТИТЕ РЪЦЕ

 

Тази нощ не спах. Вчера беше датата "27". Беше денят, на който нашият любим Учител отпътува от пред нашите очи. Казвам, от пред нашите очи, защото Той действително отпътува само от пред нашите очи. А остана в нашите умове със знанието, което ни даде и остави; остана в нашите сърца с Любовта, която ни пълни и изпълни за през векове; остана в нашите души като велик трепет и вдъхновение, и в нашите духове остана като воля за работа върху себе си и върху всеки срещнат.

Прекарах деня в по-дълбок вътрешен живот и ми направи впечатление, че често повтарям една и съща мелодия. Да, това беше чудно хубава песен-медитация - една велика истина, която е Бог на Любовта. Наскоро я бях заучила, но не бях я пяла така дълбоко и увличащо.

Вечерта, към двадесетия час, на вратата се позвъни и дойде да ме навести моята съседка Ана, на която също я пях. Легнах си след двадесети и третия час, но не заспах. И към пет часа сутринта чувам, че моята сестра ми говори, моята сестра Мара, която отдавна не е тук, която отдавна не е пред моите очи. И аз станах, взех хартия и молив и още в леглото написах чутото.

Бяхме на Рила. Прекрасна Рила, прекрасно лято, особено в присъствието на Учителя. И в един от незабравимите дни на нашето летуване аз, заедно с още няколко млади сестри, бях дежурна. Гозбата беше почти готова, сестричките се разпръснали по последни приготовления за обеда и аз стоя сама при огъня. В това време пристигнаха конярите и донесоха много, много провизии. Разтовариха всичко, но много от доматите бяха попритиснати. "Тези може да ги измиете и да ги сложите вътре", каза един от добрите наши приятели, като погледна към врящата гозба. Аз видях, че доматите са много, а аз съм сама, но все пак избелих няколко и ги сложих вътре, за да го задоволя.

Когато обедът завърши и всички весели и доволни се раздвижиха по всички посоки, аз се почувствувах изморена и седнах на един камък да си почина. Учителят с малка група тръгна към върховете. В това време при мене се спре една сестра, тази, която с тръбата съобщи, че обедът е готов и с това покани планинарите, ми каза: "Мила сестричко, аз бях близо при Учителя, когато обедът започна. Видях, че в Неговата чиния беше един от избелените домати, които ти сложи в гозбата. Той го пое с лъжицата и много сладко го изяде. След това ме погледна и каза: "Аз не обичам много домати в гозбата, но този изядох с голямо удоволствие. И знаете ли защо?", запита. И отговори: "Защото ръцете на тази сестра са чисти".

"Аз много се зарадвах", продължи сестрата, станах от камъка и се затичах след групата. Когато ги настигнах, Учителят се обърна и ми подаде ръка. Аз я целунах и продължих с Него бодра, весела и доволна и изпълнена с Божествен трепет душа". И малко стеснително добави: "Това аз не съм го казала никому, но понеже ти хубаво пишеш спомените за Учителя, споделям го, за да го прибавиш при твоите. Друг път ще ти разкажа за друг.

А аз се ползувам от този случай да прибавя още нещо, научено за моята обична сестра Мара. В деня, когато тя пътуваше по новия, незнаен за нас път, един брат каза: "Тази сестра Учителят ми посочи като емблема на чистотата".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...