Jump to content
valiamaria

28. ВЪЗПИТАТЕЛЕН МЕТОД

Recommended Posts

28. ВЪЗПИТАТЕЛЕН МЕТОД

 

Животът при Учителя е приказно хубав. Светлината, която разкрива красотата е пленителна. Но ние дойдохме на Изгрева такива, каквито обикновеният живот ни бе изваял. Ние носехме нашите положителни качества, върху които се приготовлявахме да градим, но носехме и нашите отрицателни качества, от които искахме да се освободим. А това беше работа. Това беше сериозна работа. За да започне работа върху едно свое положително качество, ученикът трябва да го види. За да започне работа върху едно свое отрицателно качество, ученикът също трябва да го види. А колко е трудно това виждане. Личните чувства са воалирали всички други, и те, използувайки това прикритие, се ширят и вилнеят безпрепятствено.

Но ние сме пред Учителя. Насърчителното за нас е, че сме пред Учителя. Деветдесет и девет на сто и 9 десети от стотната е процента на работата и постиженията на Учителя върху нас, и едва една десета от стотната е наша и то колеблива. Но Учителят е Учител! Той е Мировият Учител! Той е Космична Величина. Той знае и може. Той знае всичко за всеки ученик, където и да се намира и може своевременно да подсети, да поправи и изправи погрешката, според случая.

Аз ще приведа само два примера, а те са безкрайно много.

Първия. Отивам с Учителя в "Парахода". Така си наричаха стаята стенографките, понеже беше по форма кръгла. Забелязах, че при влизането сестричките укриха нещо, за което, може би, Учителят веднага излезе.

След няколко дена същите сестрички дойдоха в двора, спряха пред една от масите на лятната трапезария - най-западната - и сложиха върху нея нещо. Аз бях наблизо и видях, че извадиха от пакета пелерина и радостно я изпробваха на една от тях. Приближих, за да участвам в тяхната радост, но бях изненадана от думите, които чух: "Не й давайте да я наметне, защото ще й прилича, и тя ще се гордее".

След няколко дена отиваме на Витоша. Моята сестра излезе преди мене, но се върна внезапно и каза: "Ние ще тръгнем по-късно", и пак излезе. Нашето тръгване стана след около един час. Минахме съвсем сами гората и излязохме на шосето. Към "Юзината" ни настигна един брат - брат Ангел - и заедно с брат Ангел продължихме. Беше се разсъмнало, но тежки облаци се събираха над планината. Забелязваше се даже, че горе вали. Но ние вървим. Нали Учителят е там!

Преди да изкачим билото, няколко капки достигнаха до нас, но това беше открая на отминал облак. Нас въобще не ни засегна никакъв дъжд.

"Защо вие сте сухи?", ни запита подчертано Учителят, когато отидохме да Го поздравим. "По нашия път нямаше дъжд, Учителю", Отговорихме, а наоколо всичко - и хора, и дрехи - беше мокро.

Но ето, че облакът пак приближи. Всички вземахме мерки - направиха се навеси от платнища, огънаха се с непромокаеми дрехи и се приготвиха за новия дъжд. Сестричките с новите пелерини - те бяха три - седнаха наблизо, готови с насмешка да посрещнат втората изненада.

На Учителят бяха направили доста голям навес и когато небето си каза думата и поканеният дъжд се прояви със замах, ние приближихме при Учителя, под навеса значи, и се усмихнахме. Близичко при Учителя. Това е неописуемо блаженство, неописуемо благословение.

Сестричките с пелерините отначало се усмихваха самодоволно, но дъждът не престана докато не изпробва основно този екип, и не види огорчение по лицата на притежателките. Те, значи, бяха мокри, а аз, на която не пожелаха да има такъв екип, бях не само незасегната от дъжда, но бях и близичко при Учителя.

Урокът беше предаден. Учителят няма в своята програма предвидени лекции по егоизъм. Тези три сестрички бяха трите стенографки - Паша, Савка и Елена.

Вторият пример. Отиваме на Рила. Слезли от рейса всички се приготовляват за път, като първо се справят със закуската. Малките групички са оцветили прекрасната поляна пред още по-прекрасната гора. Аз минават между тях, за да видя Учителят къде е, каква е обстановката около Него. И виждам. Същите сестри на закуска около Него. Една сестра от провинцията направила и донесла баница, специално за тази утринна закуска и поканила тези свои приятелки. Те ме погледнаха с нежелание да бъда при тях. Аз се разбрах с Учителя вътрешно и се отдалечих. Минах набързо покрай насядалите красиви групички, защото моите там сестри и братя са много любезни, та да отбягна евентуална покана, а аз обичах да вървя по планината с празен стомах - така се чувствах по-леко и се изненадах от красотата на един хубав път, който минаваше през гората. Поех по тази красота. Утрото събуждаше цветя и птички, и дърветата ухаеха на бор.

От далечината се зададе човек. Една жена ситнеше и приближаваше и в този ранен час ние се срещнахме като приятелки. "Къде сте ходили, сестричко? Къде отивате толкова рано", запитах. "Ходих в горския дом. Снощи дойдоха гости - началникът със свои хора, отбиха се у нас, на село, и ми поръчаха да им направя баница. И аз тази сутрин станах рано, направих я, опекох и я отнесох. Те я вземаха и ето, дадоха и на мен това". И докато говореше, ръцете на сръчната жена отгънаха чиста кърпа, отчупиха и аз получих в тази ранна среща парче баница. Жената отмина, а аз извиках с цялата си душа и сърце: Колко са велики делата ти, Господи!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×