Jump to content

31. ЦЕЛУНИ


Recommended Posts

31. ЦЕЛУНИ

 

Хубавата ни поляна! Тя всеки момент отправя сърдечна покана към всеки. Да се разходи по нея, да се порадва на многото цветя, на разкошните борови дървета, да чуе песен от волни криле. Да попъпли след това погледа по Витоша, да се порее из любимите кътове и да се потопи в размисъл. И има какво да се мисли и обмисля! - Томчетата беседи излизат от печат начесто и те са все по-нови, с все по-богати и прозрачни извори, бликащи из всяка своя страница, с по-светли, по-необхватни и по-пленителни мисли. Томчетата беседи!

И аз, с такова едно томче пристъпвам към нея. Но не поемам любимата околовръстна алея, а се отправям направо към центъра, където има скамейка, която всяка сутрин услужва на оркестрантите, при изпълнение на Паневритмията. Каква пък чудна магия върши музиката и съответните упражнения. Но трябва да се види. Паневритмията трябва да се види, да се преживее.

Аз отминавам скамейката. Продължавам към оградата при боровете, където ще се обърна с лице към изток и друга картина ще ме изненада. Но в този ден съвсем друга беше изненадата. Току отминала скамейката и аз я получих. Учителят! Бързо се огледах на всички страни. Той не беше там. Той беше у мене. Моите стъпки пристъпваха с Неговите стъпки. Учудване. Радост. "Колко сте близо, Учителю!", възкликнах, "а аз понякога викам, викам". А Той благ, усмихнат. Една усмивка, която не е отвън, а отвътре някъде.

Така отидохме при боровете, малко постояхме и се върнахме. Аз говорех мислено и гласно, аз се радвах, вълнувах и учудвах, но щом дойдохме до мястото където аз Го усетих, Той се отдалечи. Продължих пътя си в същото състояние, като търсех причината на това велико посещение. И то не закъсня. Щом излязох на улицата ме посрещна девойката, която разнася пощата. "Имате писмо", ми каза, като съответно ми подаде плик. Да. Писмото беше от моята сестра - приятелка Мария от Париж. Между многото и хубави неща, които ми пишеше, имаше и едно чистосърдечно искане -Теофана, иди моля ти се на поляната и целуни стъпките на Учителя от мен. Учудването ми растеше. Значи, преди да получа писмото, Учителят задоволи нейното искане. Как правите тези неща, Учителю? А това беше след 1944 година, след Неговото заминаване физически от Изгрева.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...