Jump to content
valiamaria

46. НОВ ЖИВОТ - НОВИ ПРОЯВИ НА ИЗГРЕВА

Recommended Posts

46. НОВ ЖИВОТ - НОВИ ПРОЯВИ НА ИЗГРЕВА

 

Двата казана кипят. Аромат на варена царевица се носи и нетърпеливи въпроси се чуват: "Готови ли са? Колко струва кочана?" Други правят своите поръчки: "На мене ще дадете за 80 лв. На мене - за 120 лв. Аз искам само две парчета."

Председателката на Женското дружество Изгрев - София - художничката Цветана Симеонова, отхлупва капака. Гъст облак от пара се вдига и жълти, разцъфнали под високата температура царевични кочани се усмихват. И така привличат погледа. И така помамват вкуса.

Другарката Милка Керемидчиева започва. Тя смело хваща щипците, изважда усмихнатите хубавици една по една и ги предлага на нетърпеливите. Другарката Белева застава на касата и първите флейтисти започват.

Видимият оркестър се увеличава бързо, ариите се усложняват и купчината пари се увеличава. Щипците подрънкват вече по дъното на първия казан.

Първите флейтисти, захапали топлия кочан са се отдалечили от мястото на продажбата, но всеки срещнат е отправен натам. - Щипците подрънкват вече и по дъното на втория.

А не беше преди много време. Само преди четири месеца, деликатните ръце на членките от Женското дружество - Изгрев, отрониха от хубавия, зрели и здрави кочани царевични зрънца и ги посадиха в рохкавата земя. Само преди четири месеца на едно свое събрание те чуха, че имат нива за обработване, на второ такова определиха ден за работа и бригада от млади, хубави и културни бригадирки се яви на работа.

Разкопаха бригадирките твърдата земя, посадиха царевичните зрънца и ги забравиха. Увлякоха се в ежедневни грижи и обществен труд. Но царевичните зрънца не забравиха и прорастнаха и се раззелени нивата наскоро. Редовното преваляване на дъжда по това време като грижлива майка подхранваше младия прорастък и наскоро той прошумоля: "Бригада".

И пак бригадирките се отзоваха на нивата, още по-грижливо загърнаха младите стъбълца и пак ги забравиха.

А те още по-усърдно забързаха и достигнаха скоро височината на бригадирките и ги надминаха. И по два кочана на всяко стъбло пуснаха и по-сме-ло прошумоляха: "Бригада пак".

"Как да ги използуваме най-добре?", се запитаха другарките. И се споразумяха за нещо, и пристъпиха към работа. - Днес за втори път продават варена царевица. Още няколко пъти ще продават. Ще подарят там, където са обещали и ще си оставят за зимата. - Че като започнат седенките. Хубави изненади ще си устройват. Понякога касата ще увеличават, понякога ще си сварят царевични зрънца, понякога торта ще си направят. И ще се радват на задружния си труд и незабелязано ще мине зимата, за да дочакат пролетта с нови идеи за реализиране и светли дни.

4.1Х.1948 г., Изгрев, София

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×