Jump to content
valiamaria

48. ПЪРВАТА СРЕЩА - ПРОГРАМА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

Recommended Posts

ТЕОФАНА САВОВА РАЗКАЗВА.

48. ПЪРВАТА СРЕЩА - ПРОГРАМА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

 

Родена съм на 7.януари 1894 г. Баща ми се наричаше Сава Теофанов Чаталбашев от Карнобат, а майка ми Тодорка също от Карнобат. Ние бяхме три деца на родителите си. Най-голяма беше сестра ми Мара, втора съм аз -Теофана и брат ми Петър-Асен. Майка ми и брат ми бяха благородни, сестра ми беше музикална, а баща ми внасяше радост в дома. Сестра ми беше още фина. Дори каза веднъж на Учителя, че се отнасям малко грубичко с нея, за което той отговори: "Рекох, ще се оправи". Действително аз се бях пооправила, но сега ако има при мене немузикални хора това ми се отразява. Те не могат да ме разберат и аз не мога да го кажа. Не мога да го поправя. Аз се стремя да го поправя и всяка вечер си пея по малко. Аз учих в Бургас отначало, а гимназия учих в Сливен. Само последната година бях в Бургас и след това станах учителка на село Невестино, Карнобатско и Житосвят. Това бяха първите ми пет години като учителка.

Въпрос от Вергилий Кръстев: А как се запознахте с Учителя и с Учението? Теофана: Моята сестра беше учителка в Ачларе, Карнобатско. Тя вижда един ден, че в селото има млади хора нови и че са дошли при един брат. Това е първата комуна. Този брат я поканва и тя взема една колежка и отиват там. Сестра ми като чува какви културни момчета са били и колко културно говорят и споменават Учителя, то тя си казала: Ако те са толкова културни, пък Учителят какъв ли ще е? И през мисълта й минава, като свърши учебната година да отиде при този Учител да го види. Аз тогава бях вече в София и тя дойде. Дойде и брат ми и така останахме и тримата тука. Намерихме си работа и станахме софиянци. Сестра ми беше учителка, а брат ми - счетоводител. Аз си намерих работа в счетоводство. Три години работих счетоводство в София, в "Хемус". В: Как стана запознаването ви с Учителя, първата ви среща? Чрез сестра ви ли стана? Тя ли ви заведе? Т: Тя ли беше ходила там, но бях на обед поканена. Но веднъж ходих специално за някакъв разговор с Учителя. Той излезе от стаята си и тръгна към мене като към човек, да го пита защо съм дошла и като зададе въпроса Той пак тръгна към пътната врата. Той ме пита защо съм дошла и аз разговаряйки, Той тръгна към вратата, значи аз трябва да вървя с Него. Излязохме на улицата и тръгнахме по улицата. В: Това на "Опълченска" ли беше? Т: Да, на "Опълченска" 66. Излезе още един брат и той тръгна и погледна, тази сестра той не я е виждал, а нали аз вървя с Учителя. И тръгнахме тримата. Учителят в средата, а ние двама от двете му страни. Ние вървим по улицата. Тогава нямаше коли, а имаше файтони. Идва един файтон и тази тройка се измества така до тротоара, докато аз стъпя на тротоара. След това вървяхме по центъра (средата) на улицата. После когато излязохме на ул. "Мария Луиза" брата отиде да търси един файтон. Дойде с файтона и чак тогава Учителят се обърна към мене, подаде си ръката и казаха довиждане. След това си тръгнаха по тяхната работа. Така че аз вървях доста дълъг път с Учителя. Това беше първия път. Когато си отидох вкъщи имаше един брат и аз казах къде съм ходила и всичко това. Той се зачуди, толкова дълъг път да вървя с Учителя. Те знаят само младите братя ходят с Учителя. Това беше през 1919 г. По-късно разбрах, че при първата среща Учителят дава програмата на ученика. И аз после затова вървях с Него. В: Да бъдете с Него непрекъснато. Да вървите с него. Т: Вървя с Него и се качвам на тротоара и слизам. В: Това какво означава? Т: Нали ви казах, че тройката се качи на тротоара от тримата души. В: А-а, тройката от трима души. Понеже сега минава трамвай N 3 и аз се чудя какво става? А вие вървите тримата така. И вие се качвате на тротоара и слизате. Т: До там стигаме, че само аз се качвам. В: Вие тримата вървите и вие се качвате на тротоара и слизате, качвате се и слизате. Сега това е улицата, това е бордюра. Т: Това е тройката. И тя се измества до тука. Аз достигам до тротоара и стъпвам на тротоара. Смятам, че още ще отива, обаче не, до толкова. Стъпя на тротоара и тази тройка се връща пак да си продължи пътя. В: А-а, така. Т: Пак така и пак така. Значи аз извървях този път. Качване-слизане, качване-слизане и дълъг път. В: Обаче до тротоара стигнахте, до бордюра, не сте се качвали на тротоара. Т: Стъпвам и това ми правило впечатление, че стъпвам до бордюра. В: Сега вие как ще го изтълкувате това нещо? Т: Аз го изтълкувах, че това беше пътя. Дълъг път - слизане, качване, слизане. Човек не може да разбере кое е слизане, кое качване, но му е разнообразно. Не е гладко. Аз не вървях по гладкото. Да. Точно това много късно го разбрах, че всякой, който за първи път се срещне с Учителя, Той ще направи така, че Той ще му каже плана, без да разбере това нещо от Учителя. По този план ще се развива при Него. Метод. В: Метод на Учителя. Т: Да. В: По-късно вие вече ходехте, тръгнахте. Т: И друг път съм ходила, но повечето братя не даваха. Все гледаха братята, бяха ревностни към Учителя. В: Повечето братя не допускаха сестри. Т: Да. В: Аз съм чувал, че през онези години възрастните братя не са допускали сестри до Учителя много. Т: То било още по-рано. Те и нас така малко ни погледнаха на криво, като отидохме, щото. В: Млади, момичета. Т: Млади момичета, малко така по-строгичко даваха някои заповеди, което не се чу от Учителя. Въобще не се чуваше, нямаше нужда всичко да се чува. В: Така. Това е 1919 г. През това време след войната. Вие ходехте да слушате беседи. На "Опълченска" ли ходехте тогава? Т: Аз ходех на ул. "Опълченска" 66. Един път Го видях когато говори на прозореца. Учителят говори на прозореца и слушателите са отвънка. В: И отвънка и отвътре. Тогава няма място. Т: Няма място. Това е и през зимата. И една сестра ми каза, когато свърши беседата: "Тук толкова хора идват на студа и като слушаме г-н Дънов отвътре и отвън ме топли". В: И никой не се разболя. Т: Никой. И в салона, прозореца отворен, духа вятър. В: В салона на Изгрева, нали? Т: Не, то в салона на Изгрева по-късно беше. Това са години, години. В: А спомняте ли си някои опитности. Вие записвате, слушате, работите? Т: Къде е бил Руския паметник, къде е Изгревът, един час път, цял един час път. В: Пеша. Т: Нямаше още трамвай. Тогава всичко беше много хубаво, както и сега е хубав снега. Колко поетично и отвътре си подхранена с една нова духовна храна. Хората са запалени от Новото, една особена атмосфера, приказка.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×