Jump to content
valiamaria

49. СЛУЧКА С ДЪЖДОВЕ

Recommended Posts

49. СЛУЧКА С ДЪЖДОВЕ

 

В: Вие ходихте ли на съборите в Търново? Т: Да, в Търново веднъж съм ходила, но това е толкова отдавна! За годината не мога да си спомня. Не ми е ясно да си представя тук-там, че съм ходила из улиците, имам смътни впечатления. Първи път като отиде човек някъде, искам да кажа, разсейва се. Някой ми го е разказвал там в Търново, когато срещу събора се вижда и констатира се, че покрива на къщата е повреден, трябва да се поправи и Учителят казва на учениците. Те казват: "Ще го направим". Учителят казва: "Но много бързо, защото облакът идва, но ще го спрем". Качват се няколко души така и Той пристига ама вече много бавно и когато слагат последните керемиди още не слезли и дъждът завалява. Така това беше необикновено преживяване.

Друг случай. Бяхме на Бивака на Витоша. Трябваше да се прибирам в града - имах работа. И ние тръгваме от там с един брат. Защото Учителят остана там, щеше да остава. Там някой път оставаше. Бързо вървим. Той не даде да се спрем никак, само бързо вървим и облака се движи над нас, така просто го вижда човек, че толкова се е натегнал, че едва се държи във въздуха. Има някой и нещо, което го държи. Ние бързаме и като влизаме в Изгрева, като влизаме през портата вече се наквасихме.Ама се изля дъжд из ведро. Целият път Той го е задържал така. Въобще когато Учителят иска да не ни вали дъжд, не ни валеше и когато иска да ни навали - заваляваше.

Един случай имах,когато другите ги заваля, а пък нас двете със сестра ми не ни заваля. В: Какъв е тоя случай? Кога беше? Т: Годината не зная, но започна с едно малко отрицание. Стенографките, не зная двете или трите бяха, пелерини си бяха ушили. Учителят тръгна с мене при тях да отиваме. Те скриха нещо, което правят, да не видя аз, че и аз да имам. В: Вие да не искате пелерина. Т: Пък аз съм с Учителя, може би смятат, че и аз ще искам от Учителя. А Той ще каже: "Непременно ще направят и за теб". Но те скриха. И следният път когато отиваме на Витоша сестра ми излезе в по-ранен час и като се върна, каза: "Ние ще тръгнем по-късно". И аз се съгласих, по-късно, по-късно и тя пак излезе. След известно време тя се върна и каза: "Хайде!" Взехме си чантичките и тръгваме двете, защото другите са тръгнали вече. Настигна ни един брат и тръгна с нас. И ние вече видяхме, че на планината вали дъжд, но до нас го няма. Вървим, вървим, все няма дъжд. Ние където сме няма дъжд, а те където са - приятелите и стенографките с пелерините, вече вали. В: Опитват пелерините. Т: Като отидохме горе на Бивака Учителят каза: "Защо вие сте сухи!" Ние сме сухи, това виждат всички, а те са мокри. После те седнаха край огъня с пелерините да се сушат и топлят, пък нас ни поканиха под платнището на Учителя. По едно време дъждът се усили и започна да влиза навътре под платнището. Те губеха търпение, онези с пелерините. Както и да е, спря дъждът, оправихме се. Лекция. Някой ще каже, ама толкова други хора се изкачиха, Той на всички ще даде по нещо. Няма да ги остави без впечатление, без преживяване, но и на тези ще каже, че пелерините ви не са преграда от дъжда. Остави сух онзи, що има подкрепата на Учителя. Та такива работи правеше. Те искаха повече привилегии от другите, пък не бяха нито по-културни, нищо. Така човешките слабости се проявяваха, но те бяха от голям интерес, защото такива лекции са неповторими. Използваше Учителят отрицанието, работеше чрез него, трансформираше го, променяше посоката му и да го освети, така да се каже, да не се повтарят тези неща. Та се разбра, че с тези лекции Учителят си има свой план и защо Учителят в различни области дава светлина и гледа как се отразява на студентите, на учениците и къде някой поспира, къде някого усилва. Той си знае. Той си има една програма, която само Той я знае и по която се ръководи.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×