Jump to content
valiamaria

51. "ИСКАЙТЕ И ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ"

Recommended Posts

51. "ИСКАЙТЕ И ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ"

 

За нас, за нашето семейство беше много тясна вратата по пътя, но понеже всички бяхме обединени така да се каже го извървяхме, можахме да го извървим. Защото всичките бяхме с големи възможности да печелим пари, а пък минахме почти без пари. В: Това е една много голяма опитност. Т: Голяма опитност, разбира се. В: Семейство без пари. Т: Това е едно от времето, една част. И казват ми: "Колко ви трябват за тази седмица?" Вътрешно ми го казват. И аз смятам най-малкото, като смятам колко хляб, колко сиренце, колко седмици, всичко най-малкото и казвам толкова. Това вътрешно говоря. Толкова, точно толкова ще трябва. Точно толкова ще имаме. Така мина една-две седмици да се уверя аз, че от другаде се пращат парите. Но по нашето желание. Ами искай повече. Каквото да искат това ще бъде. Аз даже по едно време беше когато още не мога да помисля. То мине нещо така през ума .ми и аз се страхувам то да не се отбележи през тука. То ще се отбележи и ще дойде. Пък аз не исках, не исках. То не е и бреме на Учителя. Той чака да искаме, готов е да раздава, пък ние не искаме. В една лекция така както говореше, каза: "Сега поискайте си всякой кой каквото иска". Това е един от методите за следващото: "Поискайте!" И ние кой каквото си иска, това му се случи за сведение. Една сестра ми казва: "Аз си поисках да ми се направят нови обуща и като се свърши лекцията аз срещнах се с приятели и си тръгвам за града". Тя живееше долу чак към пазара, значи няма един час да върви. "И си тръгнах", каза, "защото ме чакат за обед вкъщи и като седнахме на трапезата, баща ми каза: "А-а, Миче, ти ми говореше, че имаш нужда от обуща. Аз срещнах нашия обущар, той каза, че имал хубави кожи, иди да си поръчаш обувки". Тя каза: "Ами аз нали сега го поисках това". А тя обуща си поискала. И за себе си знаех, каквото поисках го имах. Но не се сетих да попитам, даже сестра си да попитам, даже майка си да попитам, но знаех, че имат искания много големи, щото не зная какво да искам. Това са възможности на Учителя и всички може да задоволи.

Трябваше обуща веднъж да си купувам. И зная в кой магазин ще отида. И отивам сутринта, все се обаждам на Учителя, целувам Му ръка и тръгвам за града, не поглеждам никаква витрина. Щото зная на кой магазин. Отивам в магазина за обувки, слага момчето обувки пред мен и аз още като ги видя така и се спирам така и си мисля да не би да сбърках магазина. То усети, отиде, отвори една кутия, точно обувките, но преди това аз бях ги видяла, аз имам един крак като Учителя. Точно същия цвят и като че ли ръкавица така сложих на ръката си. Казвам: "Тези". Но аз го знаех предварително и точно такива избрах. Ама преди това една сестра беше минала пред стаята на Учителя и аз й видях обувките, с нови обувки, едни бежови, хубави обувки. Ух, сега само черни правят. И казах: "О, колко хубави обувки", това само го казах.

И купувам аз обувки, то същите обувки. Аз там живях в чудесата на Учителя, но ако ме питат някое друго чудо. Ами не знам, то всеки ден имаше по някакво чудо, те не могат да се запомнят, не може в момента да го усетиш, защото едното си заминаваше, а друго идва, друго идва. Те са много и само тук-там можеш да се спреш над тях и да помислиш за тях.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×