Jump to content
valiamaria

52. ОТРИЧАНЕ

Recommended Posts

52. ОТРИЧАНЕ

 

На събрание, веднъж тръгнах на събрание, давам нещо да се печата, аз давам материал, но не го приеха. Защо не го приеха, намериха нещо. Сайбии бяха малко, господари бяха на списанието. Решиха да не може да влезе. Младите момци се заяждаха, но с момата. То имаше и такива работи, нали чувства, че се развихриха от млади хора.И като излязох и отивам и Учителя ме посреща там, към Него отивам. Казвам: "Учителю, не го приеха". Една сянка мина покрай лицето Му, така не одобри това нещо, защото Той очаквал от мене нещо, което да напиша, но сега не се направи. И когато излезе списанието на корицата, на задната корица беше поставено моето стихотворение, което бях дала. Значи не можа да се събере вътре, но на корицата бяха го напечатали. Значи Той им подействувал на тези. В: Значи на корицата, все пак на корицата. Т: На корицата от вътрешната страна на корицата беше там напечатано. В: А онзи случай, когато сте предложили едно дълго стихотворение за концерт. Т: Мисля аз да говоря това и то сега отлетя. В: И сега вече си припомнихте. Т: Това бе случая за стихотворението с корицата, а пък онова беше съвсем друго. Онова пък беше нито на корицата, нито на сцената. Навремето бях представила едно стихотворение за едно тържество. Влиза Борис Николов и подхвърля стихотворението понеже било много дълго. На другия ден приеха поетесата Буча Бехар и тя издекламира свое стихотворение, което беше два пъти по-дълго от моето. Него слушаха, а моето не искаха. Аз си излезнах обидена. На другия ден обявиха война на евреите. А Буча Бехар беше еврейка. Не приеха мен, а приеха войната. Ето какво означават отношенията в Школата.

Когато с брат ми, като отидохме като нови така и нямаха ни доверие, идваме от света нали. Е, хубаво се обличахме, разбира се, моите хора и все пазеха ни, да не довлечем някой от момците в класа. В: Тогава е имало много млади хора. Вие всички сте били млади тогава. Т: Да. И веднъж по време на беседа, аз влизам между много млади хора, които са дошли и моя кръстник виждам там, който ме е кръстил. И като излизаме срещам се с моя кръстник, така, много внимателно, разбира се. Аз съм пораснала вече, но Той ме обича, защото той ме е кръстил. И така хубаво се срещнахме, да но това го вижда един от братята и после ме пита: „Кой беше този човек с когото се ръкувахте?" Казвам: „Беше моя кръстник". „Как твоя кръстник?" „Ами кръстник, когато съм била бебе той ме е кръстил." Не можеше да не се види, а пък той голям човек, той инженер беше и по него време инженер, това беше голямо нещо. И в Бургас, и от Бургас се познаваха. Ами да, казвам, а пък сестра му г-жа Мерденева, те пак търговци големи, тя пък е кръстила сестра ми. А пък моят брат, майка им е кръстила. Учуди се във всеки случай, учуди се. Те не искаха просто да имат мнение за мен, пък аз казвам, че кръстника ми е голям човек. То всичко беше наредено от Учителя. Гдето има нехармо-нична работа, да се заличи. Просто да нямаш мнение за мое и за твое. Всичко да е Божие. Всичко е на Бога и за Бога и за Учителя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×