Jump to content

55. КЛЮЧЪТ И ЕДИН ОЧЕВИДЕЦ


Recommended Posts

55. КЛЮЧЪТ И ЕДИН ОЧЕВИДЕЦ

Веднъж Учителят излезе от стаята си, заключи вратата и ми подаде ключа да го пазя докато се върне. Беше ми дадена задача, която трябваше да изпълня. Каква беше тази задача аз не знаех. По едно време идва една сестра и ме пита какво правя застанала пред вратата, когато Учителят е излязъл навън и разговаря с други по поляната. Отговорих й, че пазя ключа на Учителя и го държа в ръцете си и трябва да стоя тук докато се върне. Тя ме оглежда подозрително дали не съм мръднала малко, така както им казваха на онези, които не са добре с ума си. "Абе, сестра, вие не бихте ли направили същото, ако Учителя ви даде ключа да му го пазите и да стоите пред тази врата." Тя се успокои и си тръгна. Мина един час и сестрата пак идва да провери дали съм още тук пред вратата на Учителя. Аз стоя и й показах ключа. Тя мълчешком се обърна и си отиде. Не знам тази задача за мен ли беше, за нея ли беше или какво беше. Но знам, че нямаше случайни работи. Първо послушание.

А обикновено Учителят когато говореше с един, винаги викаше друг, за да присъствува, да може да чуе и да знае. Нищо нямаше скришно на Изгрева. Рано или късно се узнаваше, защото винаги присъствуваха двама -един, който трябваше да изпълни задачата и другия бе да бъде очевидец.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...