58. КВАРТАЛЪТ "ИЗГРЕВ" - 1921-1972

[valiamaria]

58. КВАРТАЛЪТ "ИЗГРЕВ" - (1921-1972)

Учителят създаде кварталът Изгрев в Софийското поле, в полите на Витоша, синя като небето, със сребърна украса в косите, които всяка сутрин поруменяваха, преди хората да се посрещнали първия лъч. Северът на това селище беше запазен от студения вятър от млада борова гора, която служеше като един красив парк на новите съжители тук.

А те прииждаха. Като гъбки изникваха малки къщички, приютяваха млади хора, жадни за знание, за нов живот, тук слязъл от мечтите, в които нямаше освен една маса, с много тетрадки и моливи върху нея, един стол и едно легло. Но тук не липсваше една чаша с топла вода, която се изпиваше бавно, на глътки сутрин с чаена лъжичка и едно легенче за измиване на краката всяка вечер.

Пред салона за беседи, който се изгради също много бързо, имаше двор с лятна трапезария, а зимната такава - скромна и услужлива - не оставаше никого гладен.

Учителят, бързи и подвижен, лек, планиращ, предвиждащ и присъствуваш едновременно във всичко, очакваше утрото, когато и Словото ще заструи, знанието ще протече и навлезе в чакащите, искащите, търсещите.

И салона ги приюти. В първо време насядаха хората върху одеяла, понеже столовете не бяха дошли още, върху възглавници, или оставаха прави, заглеждаха се във великия, светъл и скромен образ и се заслушваха в думите, полетяваха в мислите, обхождаха с новата мисъл земята и небето, слънца и планети, галактики и небули. И наново стъпваха на земята, когато Учителят станеше от стола и с една невидима благодарност, голяма и сърдечна, изговаряше: "Отче наш", за да подемат Господнята молитва и слушателите, които започваха да се учат да благодарят.

И имаше за какво да се благодари.

Новата мисъл превземаше умовете. Новата Любов изпълваше сърцата и хората се срещаха като новородени в един нов свят, красив и безпределен, готови за творчество, готови за работа върху своето изостанало съществувание.

Небивало вдъхновение, ентусиазъм и подем във всяка област! Човекът погледна в себе си. Ужасен от своята изостаналост, той искаше да се затича, да полети. Но природата скокове няма. Клетка по клетка се развива всеки организъм. Последователно, без прекъсване, без отлагане. Този път пое ученикът.

Ученикът пое този път, а голямата стъпка направи Учителят. Тъй както Сам създаде условия външни, необходими за Своето дело, така и при вътрешната работа на човека, Той създаде условия - и Сам присъствува в тази работа, в това устройство на Новия човек.

А посадените дръвчета по Изгрева растяха и се развиваха. Залюляха се по тях зрели плодове за всички. Пред очите на младите хора около Учителя мечтите се превръщаха в дела.

Утрините, при изгрева на слънцето, бяха прекрасни; обедите, в присъствието на Учителя, бяха прекрасни; вечерите - концерти, астрологически наблюдения и разговори - очарователни. И всичко това имаше една и съща цел - пробуждане, ваене и усъвършенствуване на човека - новия човек.