60. СИМФОНИЯТА НА 20 ВЕК

[valiamaria]

60. СИМФОНИЯТА НА 20 ВЕК

 

От ранен час ученикът е на работа. От четвъртия час той е над книгата с молив в ръка той пише, преписва, твори. От четвъртия час той се приготовлява за среща с първия слънчев лъч. От четвъртия час, с лека раница на гърба, той се отправя за планината.

Книгата му открива великите закони на природата. Мисълта му полетява след тях, и той прегръща астрономията, физиката, математиката. Първият слънчев лъч му открива великата красота на природата, и той прегръща изкуството - поезия, художество, скулптура. Планината го повежда из своите дебри, разхожда го из осеяните с цветя поляни, отвежда го по най-високите си върхове, и той прегръща естествените науки. Цветя, скали и птички го канят из своите кабинети и му откриват тайни, за които той и в сънищата си не е подозирал.

Службата го кани на работа. И там той е точен, акуратен, изпълнителен. Природата го е научила на точност. В природата няма закъснение, няма настроение, няма отлагане. Университетът го кани на лекция. Там е на време. С интерес изслушва лекциите, с интерес присъствува на упражненията, и с голяма обич отива на изпит. Животът го кани да плати своя дан за деня.

Съзнанието е пробудено. Т.е. съзнанието се пробужда. Светлината на утрото огрява ученика отвътре. Вътре в ума на ученика е светло. В сърцето му е топло. Волята му - готова за работа.

Умът му готов да учи, сърцето му - готово да обича, волята му - готова за работа.

Отлагането, закъснението, неизработването на качество - това са отлетели в небитието прийоми.

Ученикът погледна в себе си. Ученикът откри себе си. Той ставаше в четвъртия час да учи, Той ставаше в четвъртия час да се приготви за среща с първия слънчев лъч, той с лека раница потегля към планината, но незабелязано за самия себе си, той навлезе в книгите, в красотата, в библиотеките на природата, които го отведоха в него самия. Там, където той откри човека, намери човека и се запозна с човека. И стана съработник с книгите, стана съ-работник с красотата, стана съработник с природата. И съвсем съзнателно стана съработник със себе си. Човекът, със своите големи възможности му стана идеал. И с този велик идеал, той тръгна към новия живот - живот на другарство, за приятелство, на братство. Живот на свобода.

Защото, как можеш да подцениш човека, който е също така голям, както човека у теб? Ти можеш само да му се радваш. Да се радваш на неговия успех. Да му помагаш ако е в нужда. - Човекът отвън - човекът в твоя брат - е също така голям, ценен, най-ценната форма на природата, Той също така търси себе си, търси човека в себе си. И най-голямата ти радост ще бъде услугата, която можеш да му окажеш, да отместиш препятствието от неговия път, да запалиш всичките свещници в неговия храм и да изтръгнеш голямата благодарност от неговото сърце - благодарността на човека от човека.

Човекът. Човекът. Най-големият човек, Който откри човека, Който даде, Който остави методи как човека да изгради човека. Човекът, изграждайки себе си като човек, да участвува в изграждането на човека.

Каква велика симфония.

И тук, и там, Той държи здраво палката. Партитурите пред всички. Оркестърът засвирва - каква велика симфония, повтарям. Такава, каквато не е била на земята. Симфонията на двадесетия век.

Зачената в България. Композирана в България. И започнала да звучи в България. Спящите се пробуждат. Едни се заслушват, очароват и бързат да се приготвят, да участват в тази велика симфония. Други? - Те размахват ръце около ушите си. Те протестират. Какъв е този шум, който ги събужда от вековния сън. - Едните се присъединяват към оркестъра, извисяват се по тоновете и навлизат в друг един свят - красив и безбрежен, безбурен и прекрасен, другите - закъснелите - си създават свой свят на театри, измислици и самозалъгвания.

Едните осъществяват идеите, превръщат ги в дела и се радват на своите постижения. Другите назначават за свой господар стомаха и тръгват по неговите наредби. И човекът, откритият човек е в борба. Борбата на двадесетия век.

Едните внимават да не изпуснат хармонията от звуци на симфонията, другите навлизат в школата на кулинарното изкуство.

Едните и другите.

Човекът. Човекът. Пазете човекът. Новороденият човек. Пазете го. Съдействувайте му.

Работете. Да работим. Да съдействуваме на това велико новораждане. на новораждането. На човека. На новия човек.

Той е роден. В неговото сърце човекът е роден. Сега той се ражда в своето сърце, в своя ум, в своята воля.

Едно красиво чувство потрепнало в сърцето - това е прираста за деня в новоизграждащото се сърце; една светла мисъл, проблеснала в ума - това е прираста за деня в новоизграждащия се ум; една благородна постъпка - проявила се във волята - това е прираста за деня в новоизграждащата се воля.

А ти, човекът го пази. Пази този красив трепет. Пази малкия проблясък в ума. Радвай се на благородната постъпка. Радвай им се когато ги доловиш у себе си, радвай им се, когато ги доловиш у своя приятел. Дори и у своя неприятел. Ти не знаеш. Това е наредба за ученика. Твоя неприятел вижда, и пред тебе зее пропаст, и маха ръце, и вика. Той иска да те спре. Това после ще разбереш. Затова повдигни мисълта си и потърси причината за неговите прояви.

Така ти преодоляваш, превръщаш и обогатяваш и ума, и сърцето, и волята. Симфонията на 20 век навлезна в душите ни и огласи света около нас и вътре в нас. И го преобрази като свят на новия човек.

Новороденият човек е опорна точка. На нея Архимед ще постави своя лост и ще повдигне. Кого? - Другаря на новородения човек, на приятеля, на брата.