Jump to content
valiamaria

66. НЕДЕЛЯ НА ИЗГРЕВА

Recommended Posts

66. НЕДЕЛЯ НА ИЗГРЕВА

 

Неделя е днес. От ранни зори ти си на крак. Ти ни очакваш. И ние пристигаме по един, по двама. Салона се изпълва и сърцата очакват. Любовта Ти очакват сърцата, красотата - очите, музиката на Словото - ушите.

Ти пристигаш. Не може да се опише хармонията, която лъха от Тебе. -То е Любов и красота, и песен. Колко си хубав, Учителю, и колко си благ.

Божията красота и благодат да Те придружават всякога, Учителю. И заемаш мястото си на катедрата и след кратките концентрирани молитва и песен, заговорвате: с любов, с голямо знание и истина. А каква музика има в гласа Ти. А каква мъдрост в Словото Ти. Един час или един час и половина ние сме във възторг от учудване и красота.

Бъди благословен. И великото Ти Слово и Дело да бъдат благословени сега, всякога и през всичките векове.

Упражнения! Още един час сме пред Тебе, Учителю. Още един час на висша хармония и пластика. Гледат очите, радва се сърцето. Наистина, къде живеем ние? На земята ли сме? И възможно ли е тук да е земя?

Очаква се Царството БОжие да дойде на земята. А ние Го виждаме реализирано. Как Ти правиш това, Учителю?!

10 часа! Ти пак си на катедрата. Пак ни вдъхновяваш с Великото Слово. Пак ни учиш и вдъхновяваш.

Общ обед! Приказка! Всичко,което вижда човек тук, което чува и което преживява, не може да има друго име, освен приказка.

Малка група на поляната. Разбира се, Учителю, около Тебе. Идва една сестра селянка. Носи хляб. Стеснително го подава и целува ръка. Вие изваждате вашето ножче от джоба и на всички отрязвате по парченце. И, "всички имате ли? Да не остане някой гладен?" - запитвате. А хлябът се превръща в елексир от ръката.

Ти си възлюбения на моята душа. Но Ти си възлюбения и на моето сърце. И на всички, които сме около Тебе, си възлюбен, Учителя. Самата Любов си Ти!

Вратата горе се отваря. Ти, Учителю, с кошничка в ръка, слизаш. И отиваш към "Парахода". Сещам се. Отиваш да благодариш на стенографките, че точно, красиво и крилато са отбелязали всяка дума, която е излязла от Божествената Ти уста. Че Словото е записано! И ние изказваме нашата благодарност за това.

Благодаря за "Картинката", която ни нарисува в миг.

Аз стоя пред твоя дом, Учителю. За мене няма друго място, освен това. И поглеждам нагоре. Ти отваряш прозореца и поглеждаш навън. А толкова светлина излъчва лицето Ти и толкова красота.

Изненадвам се от красотата на Твоя образ. И друго нищо не мога да Ти кажа, освен: Благодаря за картинката, която ми нарисува в миг.

Такива картинки не са рядкост около Тебе, Учителю. Идват гости. Идват любими сестри и братя от провинцията. С всички Ти си еднакво мил и внимателен. И същевременно така Си различен. И гледа човек и недоумява. Но се радва и над всичко учи.

Утро е. Аз и моите сестри-дружки Те очакваме. И Ти излизаш. А така си хубав!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×