76. НА РИЛА ПРЕЗ 1949

[valiamaria]

76. НА РИЛА ПРЕЗ 1949

Аз съм ходила на Рила винаги, когато Учителят е ходил. Аз познавам Рила и имам хубави, богати и пълни преживявания от там. Но аз не съм ходила след заминаването на Учителя и се питам - да отида ли на Рила или не.

Тъгата лежи дълбоко в сърцето ми. Ще ме напусне ли? И защо да ме напусне? Какво ще остане на нейното място?

"Любовта към многото хора. Любовта към онова ценното, прекрасното, което е вложено във всеки човек и за което Учителят е дошъл на земята. Да го подсили, да го освободи и да ускори благоприятните условия за неговото проявление."

И аз отидох. Аз не направих приготовления както в миналото за палатка и екип. Облякох най-топлата си дреха, взех завивки и - тръгнах. Тръгнах със сестра си Мара, която също не беше ходила на Рила откакто беше заминал Учителят и с която винаги отивахме заедно по време на пребиваването на Учителя на Рила.

Не искам да правя сравнение на моите преживявания от миналото и сега. Отивам да търся Любовта в многото хора. А тук на Рила са събрани повече от триста души. Триста души с мисъл, с чувство към Учителя; със стремеж за нов, красив и братски живот; със стремеж за нови, братски прояви; за братска и сестринска обхода.

Аз тръгнах от Изгрева в три часа, минах в този ранен час Софийското поле, минах от познатите села, които току-що се пробуждаха, и Искърското дефиле минах, което красиво и живописно се извиваше по течението на реката, която пробягваше дълбоко долу, шумеше и се блъскаше в срещнати скали. А горе върховете закриваха и откриваха хоризонта, който се багреше и приготовляваше за посрещането на Първенеца.

И скоро Рила ни приветствува отдалеч. Белите знамена се развяха по върховете й и я направиха по-примамлива и обична. Загледана в грамадния масив, отнесена в спомени, аз се изненадах, когато дробовете ми се разшириха. Те първи почувствуваха рилския въздух, поеха го и предадоха разположението си и на мен. Аз се усмихнах. Усмихнах се на Рила, между масивните ребра на която се движеше вече нашата кола.

Познат път! Познати гори и води! И красиви, красиви! боровете, разперили клони, приютяват под крилата си малки храсти, приютяват треви и цветя, приютяват ягоди и малини и бдят над пътища и пътеки, и пътници по тях. Реката шуми, танцува водата върху камъни и скали, и отбягва и се укрива в боровата гора. Сребърни ленти пробягват по пъргавия й стан и играят със слънчевите лъчи.

Ние починахме на Вада. Хубавата полянка ни предложи мекия си губер, и ние не отказахме любезната покана, пихме чай и продължихме пак. Една вековна борова гора ни преведе току над надвисналите си клони, върху проснати над почвата корени и много листа.

Още малко. Боровите дървета се сменят вече с клек, който обхваща пояса до нашия бивак, от където нагоре е преметнат най-богатият губер на Рила - тучните й пасища.

Ние вече отминахме височината над боровата гора. Ние вече отминахме наклона, където човек отпочива вървейки и ние сме на тясната пътека, която се провира между клек и която скоро ще се простре край първото от седемте рилски езера.

Едно мъничко теленце се спря срещу нас. То ни загледа с влажните си очи и се зачуди как ще се размине с нас по този тесен път. Ние му се усмихнахме като на дете и го побутнахме.

Кои ние? Групата, в голямата си част е вече горе. Една малка част се вижда, че пристига в този момент. Ние, това съм аз и моята сестра, и още една сестра, която току-що настигнахме. След нас, доста надалеч, са останали само двама души. Братът носи голяма раница, а сестрата, неговата другарка, върви с него, не иска да го остави сам.

Една крава се отправи насреща ни. Майка ли е тя на теленцето? - Кой знае? Но тя не гледа както теленцето учудено. Тя гледа изпитателно и извитите й рога застрашават. Но милата сестра успя да я отстрани и ние се намерихме на открит път, откъдето се откри и нашата цел.

Палатките привлякоха погледа. Посрещаните още пееха. Езерото се вълнуваше.

Ние пристъпвахме полека, полека, защото силите се бяха изчерпали, защото - нямаше защо да бързаме. Хубавото беше хубаво. А то беше около нас, пред нас - навсякъде.

Мостчето, което правихме тук някога заедно с Учителя ни поспре. Внимателно го минахме и поехме височината. Последната височина, която ще ни отведе на нашия бивак, и която е последното изкачване за днескашния ден.

В следващите дни нови излети ще бъдат проектирани. Върховете на планината са много. Те чакат нас.

Скалата голяма, притихнала, няма,

учудва се много на всичко това,

което тя вижда, което тук става

на нейната здрава, корава снага.

Тя посреща първите, бързоходците от нашата група. Тя посреща следните. И още се .мяркат по нея хора, които пък чакат да посрещнат нас.

1. Полека пристъпвах от камък на камък,

оглеждах и милвах аз всичко с очи -

пътеката тясна, проправена с обич

от всичките мили тук братя, сестри.

***

2. Учителят благи и Той тук при тях е,

по цял ден работи, по цял ден твори

и радва очите на всичките тука,

и радва сърцата, окриля ги Той.

***

3. Отломките стават по-леки, без тежест,

редим ги грижливо, запълняме с пръст,

да могат конете по-леко да качват

тоз стръмен и труден, невъзможен път.

***

4. Без техните сили не можем ний тука,

без техните сили не можем храна,

не можем изнесе завивките топли,

сънят ни които превръщат в мечта.

***

5. Проправен е пътят и кончета носят

храна и завивки, и хора дори -

по-възрастни, слаби или пък децата,

които са близо, тъй близо при нас.

***

6. Очите ми гледат и милват тук всичко

познато и мило, преценно за мен,

и спомени живи, красиви картини

вълнуващи, силни и пълни със чар.

***

7. Очите ми гледат, краката пристъпват

полека, полека по скъпия път;

сърцето пулсира, вълнува се, бие,

а хората чакат там горе с Любов.

***

8. С Христинка се първо ръкувах любезно,

за мен непозната, но нежна сестра,

която с усмивка тъй блага погледна,

че бликнаха сълзи, не могат да спрат.

***

9. Подаде ми после брат Стефан ръката

бе тръгнал за в помощ на следния брат,

тъй морен и който не можеше никак

с товарът си тежък да дойде до тук.

***

10. А тук на скалата сестра Славка чака.

Посрещна ни мило и радостно тя.

Сърдечно ръката подаде Мария,

Катя ми махна с ръка отдалеч.

***

11.Любов! Теб преценна, която очаквах

тук горе да видя, поникнала веч,

посята грижливо, отгледана нежно

от нашия светъл Учител преблаг,

***

12. аз видях и сетих и топло в сърцето

прибрах и прикътах. Тя тук ме съгре -

любезна сестричка вода ни поднесе,

и грижа за подслон пое един брат.

***

13. Животът тук видях мил братски, сърдечен,

безшумно да кълни, да зрее с Любов

всред тука събрани във домът човечен

от около триста тук смели борци.

***

14. Които предвиждат Епохата Нова,

Епоха на Братство, Сестринство с Любов;

които се учат за тази Епоха

на нова обхода и Нова Любов.

***

15. Които работят достойно връх себе -

от век изостанал в успеха живот,

с което те раждат, да тук на земята

прекрасния, чакан Нов, светъл човек.

***

16. Вълнуват се леко вълните игриви,

и лодката плува безшумно напред,

децата играят, сестрички и братя,

уреждат, нареждат - да е всичко във ред.

***

17. И всички да бъдат нахранени, сити,

храна изобилно да имат и чай,

а огънят буен, вечерен и хубав,

припламва, събира наоколо вси.

***

18. Че вятър планински подухна и вдигна

мъглите укрити кой знае къде,

надвеси ги ниско, разметна по склона,

обви върховете, довнесе отвред.

***

19. Картината чудна по-хубава стана,

пленителна, жива, учудваща в тен,

но пръстите почват топликът да търсят.

Той тъй е приятен желан и добър!

***

20. Езиците светли играят и топлят,

искрите отскачат нагоре, летят,

затоплят се пръсти, лица се усмихват,

забава вечерна устройва се в миг.

***

21. Цигулка засвирва и песен поема

от всичките братя и мили сестри,

от всичките тука големи и малки

със знание, мисъл, със обич, Любов.

***

22. Крилато се вдига нагоре полека,

разстила се пълни просторът навред,

по склона се гали, високите чуки

целува и милва, окриля и тях.

***

23. Че там днес на групи са били децата,

планинският въздух са дишали в рад,

и гледки прекрасни, богати и пъстри

са гледали с обич. Богати са те.

***

24. И стихове слуша прекрасният огън,

отляти любовно от чука и връх.

А в вечер такава покана получих:

сестра Теофана, да чуем и вас.

***

25. Подадох тетрадка на брата тогава

написан тук спомен от минали дни,

брат Мирчо запали негаснеща лампа,

и почна четецът с дълбок, пълен глас.