78. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ

[valiamaria]

78. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ

 

1. Обед! - Викне някой. Върхът го повтаря.

И всички пристигат със хлебец в ръка,

с чиния, лъжица, със чаша, салфетка -

във миг колело се прекрасно изви.

***

2. Учителят сяда на малкото столче

пред малката маса, почаква и Той,

дежурните сръчни, обедът започва

с "Само Божията Любов е Любов".

***

3. Масивът прекрасен от Слънце огрян е,

над него повява прохладен ветрец,

на Ел Бур водите се тихо поклащат,

над тях върховете пазители. Бдят.

***

4. Чинии, лъжици излеко потракват -

обедът е вкусен, планински и лек,

приготвен от сестри с Любов и със песен.

Донесоха братя вода отдалеч.

***

5. Палатките бели учудено гледат

таз жива картина, пречудна, добра,

мълвят си по склона и питат тихо:

Туй чудо велико! Ил приказка е?

***

6. Пак музика, песен - обедът завършва -

прибрано е всичко за миг, изведнъж,

и всички пристъпват и пак приближават -

венецът край Него се сви пак за миг.

***

7. Учителят благи ги мило поглежда

и свидно Му става за тези души,

които все гладни, които все жадни

Го следват за Знание. Го следват за Зрак.

***

8. Тогава скалите, тогава тревите,

цветята планински ухаещи в мир

и хората всички, при Ел Бур на гости

пак ценни, преценни дочуха Слова:

***

"Сега ние се намираме при една благоприятна обстановка, при чист въздух, на голяма височина, отдето слизат идеи, които само тук можем да възприемем. Влезе ли ученикът в клас, там ще възприеме нови мисли, чувства и постъпки. Извън класа ученикът възприема особен род материя, различна от тази, която той възприема в клас. Защо? Защото материята има различни свойства, различни вибрации - по-груби и по-фини. Колкото по-високо е издигнат човек, толкова по-фина материя може да възприеме..." (Учителят).

***

1. А брат един мило, Учителю, казва -

така малко скромно, стеснително, но

кажете ни още... Любов туй какво е...

Неясен въпроса. Кажете ни пак.

***

2. Учителят благи го светло погледна,

усмихна се леко с шега и Любов,

и мъдро на брата, със няколко думи,

въпросът неясен Той задоволи:

***

"Сладките думи още не определят Любовта. - Какво нещо е Любовта?

Когато двама млади се влюбят един в друг, те ослепяват. Нищо не съществува за тях. Те живеят един за друг, галят се, милват се и казват: животът ни се осмисли вече. Това е криво разбиране на Любовта. Тъкмо сега живота им се обезсмисля. Тяхната Любов е само опресняване, но не и онази Вечна, Безпределна Любов.

Когато човек възприема Любовта, истинската Любов, тогава всички хора му стават обични. Той всички обича, на всички се радва, за всички е готов да се жертвува.

Велико нещо е да обича човек!" (Мисли от Учителя).

ИДАТ

1. Идат. - Някой каже. - От София идат.

И трепнат крилати, и тръпнат с любов

по камъни, пясък, треви, камънаци,

скалата изкачват, изправят се. - Плам!

***

2. И вятър, и слънце безспирно целуват

тези мили срещачи, които трептят,

повдигат ръцете, размахват и кърпи -

посрещат със радост тук гости от вред.

***

3. А гостите пъплят по склона нагоре,

сърцата им бият от радост, крила,

че скоро ще бъдат при Ел Бур прекрасен,

при братя, сестрички - Учител велик.

***

4. А Рила се в чудна премяна облича -

сърца окрилява, повдига, шири -

отвред с топлина ги на майка обгръща,

понася тез скъпи тук гости с крила.

***

5. Скалата голяма, притихнала, няма

таз чудна картина в сърцето таи -

прекрасната лента по склона извита,

букета от хора там горе искрящ.

***

6. Скалата голяма тук скоро ще види

великото чудо - Любов! Красота!

Които без мяра ще тук се излеят

межд гостите скъпи и мили срещи.

***

7. Ръцете минават - една във друга,

очите се къпят - очи във очи,

сърцата преливат богатството свое -

сърце във сърце се прелива без мер.

***

8. Цветята се леко люлеят, ухаят,

тревите ги галят със снежни листца,

и слушат в забрава крилатата песен:

"Братство, единство ние искаме..."

ДАРОМ СТЕ ВЗЕЛИ

1. Аз бях по скалите там горе на Рила,

от време далечно така на мен мила,

***

2. и дишах простора и пиех водите,

запели на воля от век на тревите,

***

3. прекрасната песен от Слънце крилато

оплело лъчите в вълните от злато -

***

4. ту силни, ту слаби, ту шепнещи нежно.

А птички крилати така неизбежно

***

5. навеждат главички, излеко си сръбват

водата лъчиста и леко заслушват. -

***

6. Политват, отнасят по стръмни чукари,

накацали горе по снежни върхари

***

7. от чудната песен на слънце и злато,

понесена волно над чудното плато.

***

8. Песента оглася гори и върхари,

запълва с ухание от свила простори.

***

9. А малка кокетна и скромна чешмичка,

в скалата самотна си пее самичка:

***

"Братя и сестри, майки и бащи,

приятели и странници,

учители и ученици,

слуги и господари -

вий, служители на живота,

отворете сърцата си за Доброто.

И бъдете като този извор -

даром сте взели, даром давайте."

ПАЗИ

1. Самотна и горда стои там на върха скалата гранитна, без листец да пърха,

2. без птичка да пее, без радост да сети, без глас да се чуе от свои, познати.

3. Един ден пристига човекът с длетото, огледа скалата, огледа местото

4. усмихна се леко и леко зачука и ехото само отвърна: Да, тука.

5. Да, тука, да тука, длетото отвръща и мисъл светяща скалата обгръща:

6. „Пази Свободата на душата си! Пази Силата на духа си!

Пази Светлината на ума си! Пази Доброто на сърцето си!"

7. И стана скалата богата и ценна, и стана скалата тук необикновена.

8. Туриста привлича таз чудната мисъл и често се пита: Тук кой ли е писал?

9. Поспира и сяда, наново прочита и отговор ценен у себе отчита.

БЕЗКРАЙНО ДА ПИША

1. Безкрайно да пиша на лента атлазна, с безкрайно умение и обич елмазна,

2. ще бъде то малко, едва доловимо -представящо откъс - едва ли е зримо -

3. Великото мощно, безмълвно, далечно -от поглед човешки едва посетено

4. Той светло и ясно върховно показа, със Светлата мисъл сказание каза.

5. Той приказно, чудно, което душата долови, обхвана - откри в аромата.

6. И литна пчелата с крилата прозрачни цвета да докосне, листа изумрудни,

7. да галне и каже Великото ново открито за века с Великото Слово.

8. Което Той смело в беседи изнесе -в хилядите седем - разкоша донесе.

9. Потъна в разкоша душата избрана -от време далечно и в обич отбрана -

10. умът и сърцето със нея се сляха, Светлина и Знание към нас полетяха.

РИЛА НИ ПОСРЕЩНА

1. Рила ни посрещна

величествена,

импозантна -

величествена и импозантна.

Рила посреща своите гости!

***

2. Скалите им помахнаха с ръце.

Преди това

боровите гори

ги погалиха

със своя хлад.

Цветенцата

и тревичките

се заогъваха от радост.

***

3. - Защо се радват? -

запита едно цветенце

за първи път разцъфнало

на планината.

***

4. - Защото тези гости

не късат цветя.

- Не късат цветя?

Защо не късат цветя?

- Защото тези гости

обичат цветята.

***

5. - Защо обичат цветята?

Какво е обич?

- Тези гости сега ще поседнат,

ще си отпочинат. И когато наново станат

ще се наведат, ще изправят с ръце тревичките, цветята,

които са измачкали без да искат.

***

6. И радостни

ще поемат

път към езерата. Шумът от водите за тях е песен.

- Защо обичат всичко това?

- Защото в него виждат

свои сестрички и братченца.

***

7. Защото цялата планина,

цялата планета,

цялата Слънчева система,

всички галактики

са родени,

са създадени

от Един Баща -

от един Велик Баща.

***

Така беше някога. Когато там горе имаше една малка сива палатка, към която погледите се обръщаха по всякое време. Така беше някога, когато сърцата се вълнуваха преди очите да се отворят, когато краката тръгваха преди ръцете да са сложили шапката на главата и преди да са обули топлите ръкавици. Така беше някога.

1. Когато отидох на върха там горе

при изгрев слънце, във ранни зори,

беседата чете брат Георги. А всички

от лагера рилски си бяха веч тук.

***

2. И слушаха думи прекрасни и топли,

изказани тука по тези скали,

от нашия светъл и мъдър Учител

по същото време, по същия час.