Jump to content

81. А ДНЕС КАКВО ОСТАНА ОТ ОНАЗИ ЕПОХА НА УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

 

81. А ДНЕС КАКВО ОСТАНА ОТ ОНАЗИ ЕПОХА НА УЧИТЕЛЯ

1. Елате ни вижте по чудните двори

от утро прекрасно с отворени взори,

2. със светлата мисъл, получена щедро

от слънчево утро, даряващо ведро.

3. Учителят благи е пръв по билата,

нагледно отгръща методът - делата

4. и знание дава внезапно, спонтанно,

и ясно го прави в този миг и нагледно.

5. Билата понасят децата с крилата,

посяват ги с обич, с Любов в синевата

6. и песен запяват с отворени взори:

Елате ги вижте по слънчеви двори.

7. Беседите седем хиляди са песен,

подарък преценен със обич донесен,

8. от Миров Учител прекрасен и мъдър,

и истинен, хубав, над всичко и щедър.

9. Преля у главите Той чудното знание,

изправи ги смело пред чудно познание,

10. отвори прозорец - шести, седми, осми -

хоризонтът светна, пое нови друми.

11. О, знание ново! Прекрасно и свежо.

Донесено с обич, донесено вещо,

12. прорастък да видим и плод да узрее,

окови да паднат и слънце да грее.

13. Обръщам тетрадки, обръщам листата,

из тях да открия цветята, слънцата,

14. които посея Учителят благи

и нас, Ти, изправи, Учителю драги.

15. Любов, туй какво е нагледно показа

и обич какво е, без думи разказа.

16. По Рила ни води, по Витоша синя,

кокетна и нежна, от слънцето пила.

17. Над всичко, обаче, по всякое време,

далеч от умора, без всякое време.

18. С Любов Ти ни храни, със обич отхрани -

невидено-чуто - със Себе нахрани.

19. Таз група не малка, която те следва,

с ума и сърцето, и детски последва,

20. не може без Тебе, не може без Тебе

и носи Те с обич дълбоко в себе

21. родени от Тебе, отраснали в Тебе,

ний сестри и братя се чувстваме в себе

22. и срещите търсим, светящи и топли

за времето цветно, за думите светли.

23. "Където са двама или трима и Аз съм" -

е казано нявга. А с туй чудно: "Аз съм" -

24. таз група не малка безгрижно живее

и братство, сестринство в сърцето люлее.

25. Аз цял ден да пиша, да пиша, да пиша,

небето с звездите аз с плам да изпиша,

26. не мога и стотна от туй да ви кажа -

таз приказка чудна и да ви разкажа.

27. Небето бе слязло, да, тук на земята,

разстлало се беше, да, тук на поляна,

28. съкровища бяха разлюляни ниви,

извор неизчерпан - планините живи.

29. Той ходеше смело с таз група не малка -

диригент върховен без никаква палка.

30. Умът и сърцето запали в човека,

да греят, огряват земята за века.

31. Таз палка незнайна, таз палка върховна,

но точна и смела, затуй и чаровна,

32. оркестърът миров запали безгрешно

и музика звездна прозвуча космично.

33. Таз палка космична, пътеводна, нежна

докосна земята - не е вече снежна -

34. но цветна и топла, и приказна, мила

прекрасна и чиста, от слънцето пила.

35. Човекът се чуди, оглежда се, мисли,

от где идват тези, тез чудните гусли.

36. о вижда прорастък, растеж и в ръцете

зрял плод да го гали и радва очите.

37. Диригентът чуден! Диригентът нежен!

Направи живота тъй лек и неснежен,

38. направи го топъл и красив, безбрежен,

пленителен, хубав, направи го роден.

39. Човекът отскочи със метри нагоре,

запита се що е, какво е туй горе

40. и видя живота съвсем нов и красен,

пленителен, чуден и лек като песен.

41. Минута! И знание! Минута! Познание!

Сменено "Аз и мое" с учудващото "ние".

42. Диригент и палка! Диригент без палка!

Учителю Миров! Ти роди човека!

Бъди благословен! Бъди благословен сега, всякога и през всичките векове!

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...