Jump to content
valiamaria

81. А ДНЕС КАКВО ОСТАНА ОТ ОНАЗИ ЕПОХА НА УЧИТЕЛЯ

Recommended Posts

81. А ДНЕС КАКВО ОСТАНА ОТ ОНАЗИ ЕПОХА НА УЧИТЕЛЯ

 

1. Елате ни вижте по чудните двори от утро прекрасно с отворени взори,

2. със светлата мисъл, получена щедро от слънчево утро, даряващо ведро.

3. Учителят благи е пръв по билата, нагледно отгръща методът - делата

4. и знание дава внезапно, спонтанно, и ясно го прави в този миг и нагледно.

5. Билата понасят децата с крилата, посяват ги с обич, с Любов в синевата

6. и песен запяват с отворени взори: Елате ги вижте по слънчеви двори.

7. Беседите седем хиляди са песен, подарък преценен със обич донесен,

8. от Миров Учител прекрасен и мъдър, и истинен, хубав, над всичко и щедър.

9. Преля у главите Той чудното знание, изправи ги смело пред чудно познание,

10. отвори прозорец - шести, седми, осми -хоризонтът светна, пое нови друми.

11.0, знание ново! Прекрасно и свежо. Донесено с обич, донесено вещо,

12. прорастък да видим и плод да узрее, окови да паднат и слънце да грее.

13. Обръщам тетрадки, обръщам листата, из тях да открия цветята, слънцата,

14. които посея Учителят благи

и нас, Ти, изправи, Учителю драги.

15. Любов, туй какво е нагледно показа и обич какво е, без думи разказа.

16. По Рила ни води, по Витоша синя, кокетна и нежна, от слънцето пила.

17. Над всичко, обаче, по всякое време, далеч от умора, без всякое време.

18. С Любов Ти ни храни, със обич отхрани -невидено-чуто - със Себе нахрани.

19. Таз група не малка, която те следва, с ума и сърцето, и детски последва,

20. не може без Тебе, не може без Тебе и носи Те с обич дълбоко в себе

21. родени от Тебе, отраснали в Тебе, ний сестри и братя се чувстваме в себе

22. и срещите търсим, светящи и топли за времето цветно, за думите светли.

23. "Където са двама или трима и Аз съм" -е казано нявга. А с туй чудно: "Аз съм" -

24. таз група не малка безгрижно живее

и братство, сестринство в сърцето люлее.

25. Аз цял ден да пиша, да пиша, да пиша, небето с звездите аз с плам да изпиша,

26. не мога и стотна от туй да ви кажа -таз приказка чудна и да ви разкажа.

27. Небето бе слязло, да, тук на земята, разстлало се беше, да, тук на поляна,

28. съкровища бяха разлюляни ниви, извор неизчерпан - планините живи.

29. Той ходеше смело с таз група не малка -диригент върховен без никаква палка.

30. Умът и сърцето запали в човека, да греят, огряват земята за века.

31. Таз палка незнайна, таз палка върховна, но точна и смела, затуй и чаровна,

32. оркестърът миров запали безгрешно и музика звездна прозвуча космично.

33. Таз палка космична, пътеводна, нежна докосна земята - не е вече снежна -

34. но цветна и топла, и приказна, мила прекрасна и чиста, от слънцето пила.

35. Човекът се чуди, оглежда се, мисли, от где идват тези, тез чудните гусли.

36. о вижда прорастък, растеж и в ръцете зрял плод да го гали и радва очите.

37. Диригентът чуден! Диригентът нежен! Направи живота тъй лек и неснежен,

38. направи го топъл и красив, безбрежен, пленителен, хубав, направи го роден.

39. Човекът отскочи със метри нагоре, запита се що е, какво е туй горе

40. и видя живота съвсем нов и красен, пленителен, чуден и лек като песен.

41. Минута! И знание! Минута! Познание! Сменено "Аз и мое" с учудващото "ние".

42. Диригент и палка! Диригент без палка! Учителю Миров! Ти роди човека!

Бъди благословен! Бъди благословен сега, всякога и през всичките векове!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×