82. ОБИКНАХ ЖИВОТА

[valiamaria]

82. ОБИКНАХ ЖИВОТА

1. Обикнах живота, когато те срещнах,

Учителю светъл, Учителю благ,

защото Ти каза, нагледно показа,

че той има смисъл и приказна цел.

***

2. Обикнах живота. Прозорец отвори

широко, и вдъхнах аз въздуха чист,

храна за душата и зрак за очите...

Действителност! Не ли? Или някой сън?

***

3. Действителност беше. Сън? -О, о, - не

Един епохален и чуден концерт,

Ти, който безшумно на хората даде,

сърцата изпълни, умът претвори.

***

4. Сърцата изпълни със обич пресвята

със обич пречиста и нова, добра,

която е гордост и чест за човека,

която е смисъл и радостна цел.

***

5. Умът на човека просветна и виде,

обикна човекът живота свой скъп,

посоката виде и тръгна със устрем

по Пътя нов, светъл, чист и красив.

***

6. Обикнах живота. Обикна живота

човекът и тръгна през себе напред -

през своя ум тръгна, сърцето отвори,

които до вчера му бяха враг лих.

***

7. Сърцето човешко към себе зовеше

неща непотребни, които гнета гнетат,

които живота в горчило превръщат,

които и него превръщат във лед.

***

8. Умът, във невзрачни пустини залутан,

открива закони пречудни, но, но сам

на себе не може със тях да помогне,

наоколо всичко, да всичко в мъгла.

***

9. А светлият, хубав концерт озвучава

живота и пълни със много любов

сърцата човешки, умът просиява

и литва човекът крилато напред.

***

10. Сега?- Мир той иска. Условия иска.

Различни и други от тези до днес.

От себе той иска човек да направи,

утеха и гордост за двайсети век.

***

11. Брат брата да срещне с целувка пресвята,

ръка на сестрата с любов да даде.

Задружно да тръгнат и братство всевластно

да срещнат със радост, със чисти сърца.

***

12. Обикнах живота. Заради концерта

велик, епохален, донесен от Теб,

изнесен тъй светло пред хората земни,

тъй нежно предаден на хората тук.