Jump to content

83. ЦЕЛУНАХ РЪКА


Recommended Posts

83. ЦЕЛУНАХ РЪКАТА

Стоят аз пред тебе. Учудено гледах прекрасния образ лъчезарен, светъл

и слушах гласът Ти дълбоко топъл, сладък, звучащ, пеещ, нежен и весел, надежден.

Ти искаше знание, богато и чудно, лъчезарно, светло на мен да откриеш.

Ти искаше обич там топла и мила, трептяща и нежна в душа ми да влееш.

Стоях аз и гледах. Съзерцавах тайно прекрасния образ насъщ и всевластен.

Душата ми тайно се пълнеше с бисер, хармония вечна, със песен и вяра.

Сърцето ни с обич се пълнеше тихо с импулси, копнежи и устрем всевечен,

умът със знание богато и чудно, и ново, лъчисто, светящо, брилянтно.

Потръгна, поспре и погледна ме светло. Теб аз се усмихнах тъй наивно детски,

потънах у Тебе, о, Вечност прекрасна, велика и пълна със знание, Мъдрост,

закони пречудни, и верни и точни, отмерени, вечни и силни и властни,

и в обич, и в милост, и благост, прекрасни и топли, и мили, и нежни.

Утеха какво е разбрах и видях аз Великия Космос и себе си в него,

пътуваща в светъл път, точен от Тебе от века и за века, посочен със обич,

и учеща смело и светло, и точно, и тайно за мене, Учителю благи,

и Знание, Мъдрост, събираща зрачно със грешки, без грешки, за бъдеще вечно.

И обич разбрах какво е тогава. Как струйна тя тихо и тайно в сърцето.

И Цялото видях във Тебе, и Тебе във Цялото - Вие едно сте единство.

И себе си видях в това там единство и с детска аз радост целунах ръката,

ръката светяща, тъй топла и мила. Ръката, която дарява живота!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...