Jump to content

67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ


Recommended Posts

67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ

Този разказ е много мъчителен за мен. Един от най-мъчителните. Но трябва да се изнесе. Той е част от личния ми живот и в този живот никой нямаше достъп до него. В него беше допуснат само онзи, който бе определен за това. А това бе Борис Николов. Искам да почна с едно обобщение, което Учителят даде две години преди да си замине от този свят през 1942 г. Споменах, че Учителят бе този, който ме събра за съжителство с Борис Николов и така той веднъж ме среща пред чешмичката и казва: „Аз съм много доволен от вашата дружба с Борис и бих желал да има още такива двойки на Изгрева". Да, такава му беше общата преценка за нашето съжителство и това ме поласка и ме охрабри, за да изнеса онова, което ми бе определено по съдба да изнеса. Той видя, че противоречията в живота ни ние ги разрешаваме като ученици.

 

А сега ще почна с една моя изповед, която е резултат на моето съжителство с него в разстояние на 50 години. Казвам ви: „Аз взех най-добрият брат в Братството, който можеше да го има, но животът ми с него беше Ад". Да това е моята изповед. А сега можете ли да направите паралел между горното изказване на Учителя за нашата двойка, че би искал да има още такива двойки на Изгрева след като знаете моята изповед. Има ли тук някакво противоречие? Според мен няма. А сега ще ви направя съпричастни на едно съжителство изпълнено с поредица от живи окултни истини, идващи от хилядолетията.

 

Борис беше висок, строен, с осанка, носеща едно величие от собствения си дух, дошъл непосредствено от духовния свят. Беше хубав, привлекателен и имаше магнетично излъчване и затова бе приятен, желан от онова поколение млади сестри, населяващи Изгрева, виждайки в него не само брат, но евентуален бъдещ съпруг. Той се движеше в онази среда на онези млади студенти, които със собствен труд изкарваха прехраната си и следваха. Той беше заобиколен с едно внимание както от братя, така и от сестри, което според мен прерастваше в искрена обич. Споделих веднъж това общо мнение на младите към него с Учителя, а той каза: „Той мисли, че го обичат. Ами ако това не е така?" Това обърна в мен наопаки всички поставени в мен представи за обичта на другите към личността Борис. А това нещо се потвърди впоследствие в съвместния живот и особено през големите изпитания през време на процеса срещу Братството през 1957 г. и след това. „Ами ако това не е така?" Често повтарях на Борис тази мисъл на Учителя, но той не се съобразяваше и съответно трябваше да плаща за това свое непослушание към едно становище на Учителя. Но едновременно и аз трябваше да плащам, защото съжителствувахме заедно. Ученикът трябва да има послушание. С това започва връзката между ученика и Учителя. А тук послушанието го нямаше и от тук следваха несполучливи опити и големи огорчения и съответно страдания и последващо велико мъчение.

 

Аз също имах случаи на непослушание. След като се събрахме с Борис и се оженихме отивам при Учителя да го питам дали да отида в Габрово, за да се представя на родителите му като тяхна снаха, понеже доброто възпитание изисква това, а уважението, което ще засвидетелствам пред баща му и майка му ще бъде едновременно уважение и към самият Борис. Но гледам Учителят като че ли не одобрява тази моя идея. Понеже на мен ми се иска да отида, а виждам, че лицето на Учителя изразява нещо друго. Той не одобрява тази моя стъпка за контакт с рода им и то в Габрово. Но аз не го послушах и вместо да си остана тук в София, аз заминах с Борис в Габрово и бях представена на близките му и рода му. Там изживях толкова неприятности и унижения, и оскърбления, започващи от самото пристигане в Габрово Техния род не ме искаше, не ме приемаше, отхвърляше ме от самото начало Това се запази и до края 50 години след това. Аз не послушах тогава Учителя, а той знаеше и виждаше, че ме очакват противоречия и искаше да ми ги спести и да ги избегна като стоя на разстояние от тях. Това е един от методите на Учителя, който впоследствие успях да науча, че да се разсее някой фокус на кармична развръзка, когато хората са на разстояние то тази връзка се разтяга и фокуса също се разтяга и човек по-лесно преминава през разнищването на този кармически проблем. Това го научих по-къснс чрез опитността на други братя и сестри. Но непослушанието си е непослушание и всеки си сърба попарата, която си е надробил. А тя беше гореща опарвах се често, но трябваше да я сърбам и то вече 50 години.

 

Когато Учителят ме изпрати при Борис ми каза: „Досега Борис е живял изключително в духовния свят и няма никакви опитности на земята. А ти сега излизаш отдолу, имаш знанията на тези опитности и ще му ги дадеш. Така ще теглите колата заедно, за да бъде по-лесно и на двама ви". Да, трябваше да се тегли тази кола, ами когато вола не иска да се впрегне и не иска да застане на определеното си място, да си протегне шията, че да влезне в ярема и после да се сложи жеглото та може да тегли колата. Когато от другата страна стои кравата, маха с опашка и чака вола да си заеме мястото. А той вола стои настрана, преживя и гледа нагоре към небето. Тогава стопанина на вола и на кравата и на колата като види това вдигне остена, че го стовари върху гърба на вола и го наръга в ребрата. Така насила вола си слага главата в ярема и започва да тегли колата. Това не е символика, а точно така бяха нещата. Борис беше пълен със съзерцание и когато влезнеше в този духовен свят, мъчно можеше да го свалиш долу, за да се съобрази със земния живот и неговите порядки. Не искаше да слиза и не искаше да се съобразява. А животът на земята си имаше изисквания и всеки трябваше да се съобразява с тях. Та моите познания за света на земята му бяха не от полза, когато решаваше да направи нещо. Правеше го така както си наумеше и искаше. Но когато беше несполучливо, тогава аз му напомнях за онова, което мислех преди това и с което той не се съобразяваше. След като влезна в затвора - 1958 г. и след като излезна от него през 1962 г. той малко се промени, започна да се съобразява и с моето мнение, но това беше повече от куртоазия и внимание към мен. Беше вече много късно. Големите събития бяха отишли, преминали, грешките бяха направени и погромът беше налице. Моето мнение беше вече безпредметно.

 

Когато ме изпрати Учителя при него ми каза следното: „Давай колкото можеш". Вероятно имаше да му давам нещо от миналите си прераждания. Цял живот давах от себе си, от своят опит и знания, сили и енергия. И не знам дали си изплатих тази карма към него. За мен беше карма от самото начало до самият край. Не зная за него какво беше. Но за мен беше карма. А сега пригответе се за един изключителен финал, друг такъв няма да срещнете в Школата на Учителя.

 

Този случай ми го разказваше нееднократно Савка Керемидчиева, която е наблюдавала този случай и е била свидетелка. Учителят е на Изгрева и има група ученици около него. По едно време той ги освобождава да си вървят, а едновременно нарежда на Савка, която е до него да отиде при Борис и да му съобщи, че той трябва да дойде при него, за да му каже нещо. А Борис е на 50-60 метра от Учителя. Савка отива, извиква Борис, че трябва да отиде при Учителя. Но аз точно по това време съм била точно там до него и макар че поканата на Учителя е до Борис, аз тръгвам с него. А Учителя остава недоволен от това, че и аз съм се присламчила към поканата, вероятно е искал да каже нещо лично на Борис. Ние сме се приближили към Учителя, а той замълчал и нищо не казал и не отронил дума. Това нещо ми го разказва Савка, която е стенографирала целия този случай. Как и защо аз не съм проумяла, че поканата е лично за Борис и всичко онова, което е описала дотук Савка. А това, което е описала е вярно. Като сме видели, че Учителя не говори с нас, то ние сме се отдалечили от него. Савка вдига рамене и учуден с поглед пита Учителя „Ето аз ги доведох, изпълних поръката ви, а вие нищо не казахте на Борис". Савка пита с поглед какво означава това. А Учителят й отговаря много строго: „Ето един астрологически аспект, който чакаше 15 000 човешки години, за да се осъществи тук на Изгрева". Не се съмнявах в думите на Савка. Наистина това беше астрологически аспект от 15 000 години и кармически възел. А на мен ми изглеждаше, че беше повече от 15 000 години. Изпитвах, че е от 150 000 години. Толкова голямо беше страданието ми в този път на съжителството ми с Борис. А аз го обичах. Колкото беше оскърблението ми, което изпитвах с него в нашия общ път, толкова голяма бе обичта ми към него.

 

Аз съм пред Учителя на разговор. Записвам в бележника си чрез стенограма.

 

„Нали е по-хубаво човек да живее, отколкото да гние в земята? Сухото състояние ли е по-добро или живото? В тебе стават бързи промени. Да усилиш волята си. Ти имаш воля, но за малко време и после отслабваш. Ще се молиш всякога, независимо от това дали си разположена или не. Молещият

 

човек е силен, който всекъде, където ходи се моли и усърдно се моли.

 

После всичко каквото му се даде човек трябва да го върши. Предстои ти сериозна работа. Приятна е, не е мъчна. Човек да хармонизира себе си -това е работа приятна, по силите му е, не е извън неговите сили.

 

Много отдалеч слушаш. Слезла си дълбоко в материята. Трябва да спуснем много дълго въже, за да те извадим." „Учителю, вие ще спуснете и аз ще излезна на видело." „Ще спусна, щом ти искаш. Кожата на краищата на ръцете ти, краката ти, главата и шията ти, а на останалата част на тялото ти е груба. Има някои неща в човека красиви, а които са груби трябва да ги види както си са и да се постарае да ги пречисти. Трябва много да страдаш, за да превърнеш тази груба материя в светлина.

 

Страхът ти показва, че има същества в теб, които ги е страх. Страхът естествено възниква, но той показва, че дето има да минаваш, то минаваш през област дето има опасности. За там страхът е едно предпазително средство.

 

Някои хора като се погледнат в огледалото ако лицето им е пълно радват се, ако е сухо - то скърбят. Когато те трябва да са еднакво радостни и в двата случая. Когато са пълни - те са натоварени, а когато са сухи - са разтоварени. Когато са натоварени - са богати и има какво да ядат, а когато са сухи - може да гладуват. Ти не се грижи за яденето, не се страхувай, че може да останеш гладна. Те, мислите ще дойдат. Няма защо да се страхуваш, ти само работи и върви напред.

 

Любовта е вън от времето и пространството.

 

Трябва да се пазиш да приемаш от хора, които стоят на по-ниска степен на развитие. Това могат да приемат само велики духове. Ще си избираш приятели, които стоят по-високо от тебе. Съблазънта е дошла чрез погледа и устата. Ева е погледнала плода и след това е вкусила от него.

 

В Бога всичко е хармония. Моите външни отношения какви са към вас? Кога се заоблачава небето? Когато има нужда от дъжд. Кога грее слънцето? Когато има нужда от него. Ако аз съм недостъпен и съм затворен това означава, че небето у мен е покрито с облаци и някъде има нужда от дъжд. Защо се сърдите, че аз не ви виждам, не ви познавам и не говоря с вас? А кога грее слънцето? Кога ви посрещам, говоря и давам Словото си? Когато има нужда от него и когато вашите души са жадни за него.

 

Хората може да ме излъжат, но Бог никога.

 

Затова това е една формула за вас."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...