Jump to content

2.КУРШУМЪТ


Recommended Posts

2. КУРШУМЪТ

Димитър Грива: А както ти казах и по-рано що се отнася до Учителя, ние се запознахме по негативен път гдето се казва, защото един ден се връщаме на обед и така на масата видяхме, пред обеда една брошурка издадена от поповете в Пловдив, в която цитират и оборват Учителя. И ние с Катя така прочетохме и видяхме такива интересни цитати, такава дълбока мисъл и такива едни наивни и просташки оборвания, че веднага се заинтересувахме. Видяхме, че това нещо е много голямо, още повече, че застрахова поповете. От тука започна интереса. За пръв път тръгна името на Учителя и влезе в съзнанието ни от тази брошурка на поповете. Катя замина, следва, връща се, постъпва в София в операта една година и половина повече. Разбира се заварва една атмосфера там, която е съвсем чужда на нея, защото там няма нито творчество, нито музикална една атмосфера, която не е за нея и тя понеже е верен човек на себе си, напуска операта и се отдава на педагогична работа. Идва на Изгрева и остана на Изгрева. Това разбира се смути баща ми, защото се хвърлиха толкова средства и ние очаквахме, ние я чухме по радиоконцерт в Рим с оркестър на Санта Чичилия. Все пак се надявахме, че ще стане един артист-певец, добър и затова моето решение да уча музика малко смути баща ми.

Вергилий Кръстев: А то как дойде, импулсивно ли?

Д: Виж какво, аз свирех от малък, свирех на чело, на пиано, не системно разбира се, но Букурешлиев в Пловдив изигра една роля, отиде при баща ми и казал, да уча музика, макар че му казва, че отивам да уча най-трудното, това е едно от най-трудните изкуства. И така се реши въпроса. Идвам аз в София, живеех долу на ул. "Кракра", но връзката ми с Учителя беше вече преди това, защото когато ме раниха мене, това беше опитността на Катя, положението беше много сериозно. Първо, тъй като баща ми беше в Мала Азия, майка ми я нямаше, а мен ме раниха на пътя и ме заведоха в католическата болница и слушам сега лекарите да се разправят: "Той е малолетен, може да има смъртен случай, трябва да се подпише акт, че се разрешава операция и то от мен". Викам: "Докторе, дайте да подписвам и вадете куршума по-скоро, докато не се е отровила кръвта".

В: В челото ли?

Д: Да. И без упойка, с местна упойка, само аз слушам целият им разговор, всичко. Тука ме боляха ръцете от стискане, защото колкото и да е е една операция с местна упойка, все пак боли. Но тогава Катя е била при Учителя. Положението било много тревожно за мене, очаквали са да вдигна температура и на четвъртия ден, това е било един петък всъщност Той, Учителят през цялото време работел с нашите музиканти от сутрин до вечер - Ангел Янушев, там Асен Арнаудов.

В: Това коя година е било?

Д: Това е 1934 г. Но самото нараняване става по-рано - 1933 г. Учителят нищо не казва.

В: Катя отива при Него обаче той нищо не казва.

Д: Сутринта в петък слиза Той на Младежки клас и като слиза по стълбите, тя вънка чака и Той й казва: "Сега вече няма никаква опасност!" Аз помня, че на сутринта когато се събудих първо нямах никаква температура, имах едно бучене в главата, което не беше спряло, обаче целият ми бинт, на главата, който беше като чалма така, беше мокър. Цяла нощ се потеше главата ми. Влиза асистента и казва: "Какво става тука, кой го заливал с вода, чакай да видя раната". И така цяла нощ. И откак съм дошъл в съзнание съм много добре. Няма температура, няма бучене на главата и оттук нататък започна заздравяването. Но беше сутринта още в 4.30 ч, още в същия момент когато Учителят казал на Катя: "От сега нататък няма никаква опасност". После ще ти кажа по-големи подробности по тия неща.

И след това дойдох на Изгрева.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...