Jump to content
valiamaria

4. ВЪТРЕШНИЯ ЖИВОТ У ЧОВЕКА

Recommended Posts

4. ВЪТРЕШНИЯТ ЖИВОТ У ЧОВЕКА

 

В: Сега и вашият живот на Изгрева, 1944 г. дойде, промениха се нещата, дойдоха вече нови условия и вие започнахте да работите като композитор. Д: Виж какво, Школата в тия десет години беше една от най-интересните за мене. Защото там се разбраха много неща. Например, аз имам един не лесен живот в България. Мога да ти кажа, че когато излеза от тук аз ставам съвсем друг. Даже в една Москва гдето се казва бях друг, те ме бяха изпратили като диригент на първия филм във фестивала и пресконференцията беше една от най-добрите, но върна ли се тука у нас, всичко заглъхва. И както Учителят ми го обясни: "Ти имаш карма с тоя народ. Нищо няма да му искаш. Ще му пишеш хубава музика и нищо няма да му искаш. И ако ти даде условия тогава ще работиш". Аз си го разбирам това нещо. Така че тука работя много ограничено. Аз нямам тука амбиция гдето се казва и моят живот протече не случайно когато аз бях ученик. Като ученик пишехме стихове. Писах една поема за водата. Съжалявам, че съм я загубил, но в нея говоря за извори, реки, за ония, които са известни, водопадите грамадни, за фонтаните, които поетите ги възпяват, но казвам, пък има една подпочвена вода отдолу, която върви, която никой не я знае, която поддържа всички тия фонтани, водопади, големи води и поддържа цялата история за водите. Аз исках моят живот да бъде като тази вода, като подпочвената вода. Има нещо в моята съдба като нещо подобно. Както и например самата професия, която ми се наложи някакси и ми допадна - филмов композитор. Най-сполучливата филмова музика, тя не се забелязва от зрителя. Ако се чуе, тя се отделя от филма. Така че самата ми професия даже потвърждава това. Аз участвувам в драматургията на един филм по един подводен гдето се казва път. Ако гръмне тази музика, тя се намесва, казва, ето ме и мене, обаче истинското участие в драматургията е когато не се сеща за мене зрителя. Това не е моя мисъл. Така даже и професията ми тръгна нататък. Аз обичам да направя нещо и да се скрия. Както много неща в живота ми. Та отиването ми във Франция беше също много интересно. Аз имах някои опитности преди това, които благодарение на тях във Франция успях да преодолея някои неща. Виж какво,това са много интимни неща, гдето се казва. Това са най-съкровените работи, опитности в Школата да кажем. Защото както знаеш, че Учителят например, Той не излизаше да говори на лекция така. Той се разговаряше с душите, затова нашите хора, дори нашата интелигенция така като ги чете, казва: "Това е несвързано, няма обща тема, която да върви по пътя на логиката". Да кажем сега, Той си държи беседата. Става време, влиза един полковник, наш човек, който като тръгнал от къщи в 4 часа сутринта си казал: "Да си взема ли пистолета или не. Минавам през гората. Хайде, да го взема". И тръгва, влиза в салона. Заварва Учителят говори вече. Учителят се обръща и казва: "Като отиваш при Господа не носи револвера си". И продължава нататък. Ще кажете за тая стенограма, че е невярна, Учителят както говори се обръща и казва: "Не носи револвера си". Добре, ама това е живота в Школата, в момента това нещо става. Това е една опитност за този полковник, друг път да знае. Такива неща имаше. Въобще Той дава отговор на проблемите върху, които мислиш. Той разговаря със съзнанието. Той прави контакт с нас. Но мога да ти кажа, че Той например дава примери за Настрадин ходжа и т.н., но например ако при Него имаше една английска аудитория нямаше да говори за Настрадин ходжа и за Хитър Петър, нали така? Ще дава примери от английския живот. Зависи кой е насреща. Трябва да се разбере първо какво значи една лекция на Учителя, затова сега някои вземат, че вадят откъсите така в смисъл законите, интересните мисли, но за нас, които сме свикнали, ние четем цялата беседа. Защото ние ги знаем тези неща. После Той някой път довършва мисълта си по-нататък и те оставя да мислиш. Аз си спомням когато бях във Франция, в Алпите, бях отишъл в Школата на Розенкройцерите. Това е една Школа, която я води един холандец и половината са холандци, половината французи, на палатки излизат. Много интересни хора и се чете лекцията, на двата езика се превежда. И всички са чели от Учителя, познават Учителя много добре. Всичко, което е издадено на френски и английски от Учителя, са го чели. Съжалявам, че ние малко сме издали, нямали сме тази възможност и поискаха да ми дойдат на гости. Аз мисля, съм ти разправял този случай. В: Не. Д: Това бе на 20 км на една поляна и на нея вагончета с газ вътре и една палатка и попитах аз колко души ще бъдат. Казаха към 20 и няколко души. Вземах един голям казан, купих от селото и направих един гювеч български с лютичко. Те стигнаха хората сутринта в 10 и си отидоха вечерта в 23 ч. И там аз обаче разбрах начина, по който задаваха някои въпроси, например един питаше един случай. Учителят говори за един турчин, който отишъл на гости при един поп и попа му казал: "Не си отивай, защото ще има буря". "Отде знаеш", казал турчина. "Ами моята свиня започна да пренася клечките." Бурята се разразява, свършва, отива си турчинът и след няколко дена отива при ходжата в своето село и му казва: "Ходжа, кажи какво ще бъде времето?" "Бе, откъде да знам?" "Абе как да не знаеш. На попа свинята знае, а пък ти да не знаеш." И питат те за този пример. Но по-нататък срещат в една беседа подобни примери. Те са да изяснят някои духовни закони. Те са разбираеми за българите, защото това е нашият бит, но не и за чужденците.

Учителят обяснява, че било е време, когато и човекът е имал това

чувство, но понеже, както казваше Той, бялата раса върви по друга, но по много правилен път. Тя първо ще открие законите на материята, ще разреши социалните проблеми и ще дойде до Божественото. Така че у нея тук само обективния ум е останал и затуй той ще пуска балони, ще спуска спътници, радиограми ще разпраща, телефонни разговори, за да разбере какво ще бъде времето. Когато е било време преди хиляди години, когато той е познавал времето. И действително както е казвал скоро един полски социолог ли какъв беше, че нашето понятие и разбиране за първобитния човек е било на много елементарно ниво. Първобитния човек имал това чувство, той например не се е молел на дървото, а той се е разговарял. Дървото си има душа, така както си има всяко разумно същество. Клетката се развива, расте горе, завършва живота си и умира. Той се е разговарял с това дърво. Това дърво му е разказало сигурно някои неща. Той едва ли са го изненадвали стихиите в природата. Той бил предупреден. Как горе при нас на Рила каракачаните се вдигнаха на един път и всички стада от овце и говеда ги свалиха! Ние оставаме и се чудим какво е това бягство надолу, а на другия ден падна сняг половин метър и ни затрупа палатките. В: А те си наеха. Д: Те си знаеха и си отидоха, така че гдето се казва - било е време и сигурно пак ще дойде време, но сега трябва да се развие обективния ум. Тия центрове, по-ниските и после ще дойде до това нещо, щото да знаят пътя може би на нашата раса.

В: А вашите опитности, които сте имали с тези холандци? Д: И много други опитности имам, за които аз съм ти разправял. Във франция първо се издигна пред мен една стена. Аз като свърших някоя работа специално за Паневритмията, то стената падна. Виж какво сега, когато започна войната Учителят прати Боев при мене. Войната беше вече почнала, събитията наближават вече към нас чрез Него и Учителя поръча да направя Паневритмия за голям симфоничен оркестър. И аз почнах. Обаче почнаха да бомбардират София, тресеше се цялата земя. Ужас, жертви, разрушения. И всички започнаха да се евакуират. И отивам да питам Учителя да остана ли на Изгрева? Той ме пита: "Страх ли те е?" А преди това говори един запасен полковник, пита Учителя. Той казва: "Содом и Гомор". Заплаши го, онзи се строполя по стълбите, отиде си. Качвам се аз горе и Му казвам. Питам: "Има ли условия?". "Страх ли те е?" "Не ме е страх." "Стой тука и си гледай работата. Школата не може да остане без хора." Всичко се евакуира, останах аз и бай Ради. Учителят беше първо в Симеоново в една стая, която не беше одобрена от медицинското присъствие от лекари на Изгрева, лоша хигиена. И отиде в Мърчаево за няколко дена при Темелко, който даде пример, как се приема един Учител. С цялата Школа, с всички хора, беседите продължават, Темелко събираше храна там от селата и т.н. Не случайно той носеше името Темелко - темел - основа, това беше един изключителен човек. Не беше, а си е, защото е жив още.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×