Jump to content
valiamaria

7. КЪДЕ Е УЧЕНИКЪТ?

Recommended Posts

7. КЪДЕ Е УЧЕНИКЪТ?

 

И затова Бог притежава това Знание. Учителят каза един път. Беше избягал от църквата един дякон - Симеон Арнаудов - беше добър певец. Аз имам много опитности с него. Излъгал го баща му, че ще учи пеене. Както и да е, той скъсва расото и дойде на Изгрева. Разбира се владиката Стефан го преследваше много докато намери той работа и жена му, а те ги уволняваха, но както и да е ние го издържахме, обаче да завърши академията. И беше направил някои любовни истории, беше млад човек и баща му идва попа при Учителя, тържествуващ: "Видя ли, като дойде той при Тебе и какво направи". Учителят му казва: "Слушай, това което го прави той, това е твоето, а моето ще го видиш след 1000 години". И попа беше успокоен, не беше глупав човек. Излезе си. Учителят му даде този пример. А попа си отиде така усмихнат и освободен, нали. В: Ха, ха, ха. Значи това е твоето. Д: „Това е твоето, което той го прави сега. Моето ще го видиш след 1000 години".

Има кармични положения на това тяло, на тази физика. И плюс това аз имах една много интересна опитност. Когато започнахме да влизаме в Школата и започнах да уча музика, аз вече като се вдам в неща, аз съм непримирим и по едно време влезнах в едно смущение. Аз разбрах, че за да успееш като музикант, трябва само да влезеш вътре. И аз какво правя тука, аз се занимавам само с идейни, философски работи, как ще изградя в себе си музикант? Аз тука се залъгвам с тия неща и ме среща Учителят на поляната и ми казва: "Слушай, остави за тоз живот да те излъжа Аз, след това никой вече не може да те излъже". "Но аз не мога да приема съдбата си с Вашето вмешателство, разбрах че Вие нещо се вмествате в мене." "Небето ще видим тогава какво ще реши." Накара Той тогава Методи Константинов да ми начертае хороскопа. Това беше един хороскоп разглеждан за пръв път от Учителя. Методи Константинов го помни до края на живота си този случай. Той видя какво търси Учителят в един хороскоп. Той търси темата на живота, не какво ще се случи. От къде идва тая душа и защо е дошла, т.е. всеки човек си има една основна тема на раждането си. Или да служи на нещо, или на науката, на друго. И тогава Той ми обясни нещата, разбира се, и ми разкри един много интересен закон. Учителят каза: "Всеки човек е подготвен органически да изживее кармата си. И за да се промени съдбата на един човек може само ако за него се застъпи едно напреднало същество. Но понеже човек е органически подготвен да изживее кармата си, той обикновено чувствува смущение и затова Бог в доброто остава неразбран". Това го разбрах. Усетих, че Учителят промени нещо в моя живот. Това нещо промени моят живот. И тогава аз разбрах, че от Словото аз трябва да възприема Божественото в този живот. "В музиката, рекох, ще се държиш на всяка цена - това е най-важното." Тогава се освободих и разбрах каква е разликата между индивидуалността и личността. Личността, това е формата - Димитър Грива, която ще живее и после ще си замине и ние някой път заради личността, амбицията на личността, гдето се казва спъваме задачата на индивидуалността. От тогава аз се освободих от големите амбиции. От тогава нещо се филтрира в мене, отношението към нещата стана съвсем друго. Защото всичко, което може да постигне един светски човек трябва да можеш да го постигнеш и ти и богатство и слава и всичко, но трябва да имаш друго отношение към него. И затова ние трябва да имаме друго отношение към нещата, ние сме длъжни, ние не можем да робуваме на нещата. Аз например, не мога да се съблазнявам от това, че всички мои приятели си направиха апартаменти, имат и вили, а аз нямам нищо. Мен ми тежи ако го имам това нещо. Другото, това не ме смущава. Учителят много държеше човек да не робува на общественото мнение. И помня, че когато четох тогава Занони и Учителят ми говори за него, аз подчертах само една мисъл. Занони казва така: "За общественото мнение, което казва с еднаква сила гледа да те отклони както от гибелните последствия на порока, така и от опасните рискове на добродетелта". И мога да ти кажа, сега ще се върна към Морфова, защото Той й пращаше ученици, имаше едно уважение към нея, към таланта й и пр., но тя беше обещала да даде един концерт на Изгрева и не го даде заради общественото мнение. Не можа да го прескочи това нещо и виж как хубаво го определя това Занони. Учителят искаше свободен човек, освободен отвътре. Ако ти робуваш даже на чувствата си и не можеш да контролираш мислите и постъпките си, ти си един роб. Това е робът всъщност. Можеш да си роб физически, но да си един свободен дух или обратното, да бъдеш един господар и да бъдеш по-заробен отколкото твоите слуги и роби, които притежаваш. Тия процеси почнах да ги разбирам и аз се освободих от много неща. Какво е музиканта всъщност? Това е едно условие да се развива, да изучи един инструмент, да се усъвършенствува, да се развие нещо в него, а не да го тури като една фирма и да каже: вижте, това съм аз. От тоя момент свършваме с него. Аз ставам роб на това нещо. И това, което мога да ти кажа е характерно за българите. Говорих с една наша педагожка по музика, която преподава сега в Швеция, да ми каже разликата между работата й с шведските ученици и българските. Онова дете, казва, прави каквото му кажеш, а българското музикантче разбира всичко онова наоколо около него, има една особена интелигентност. И това ми го говори не като отделен случай, а като въобще от цялата й практика от 5-6 години като педагог в Швеция и у нас. В: И сега Методи държи хороскопа и го разглежда пред Учителя? Д: Да, той го държи на коленете си и много беше интересен този случай, помня това нещо, защото аз бях много объркан. Защото ние Стрелците, аз съм зодия Стрелец, сме способни, но като се опъне стрелата мъчно може да се върнем назад, особено ако се пусне да лети.

И наистина се издига един много интересен закон - без смирение не можеш да направиш крачка напред. Трябва да се освободиш от щестлавие и от много неща. Тия боклуци няма как човек да обори, ако иска да има една еволюция духовна. Вземи християнството, например. Христос не го разбира човечеството, дигнаха му църкви. И специално "Пътят на ученика", това е една беседа, която никой не я разбира. Аз като съм говорил с поляци и др. като запознах поляците с "Пътят на ученика", казаха: "Вярно, ние, поляците сме дошли до праведния, ние не познаваме ученика". Това е нещо ново. Старозаветния човек, той ще вдигне големите храмове, църкви 50 м., кръстове 6 метра, това е старозаветния човек. Външно ще го направи. Новозаветният пък като види голямото и той пък си слага патрахила, ще си сложи корона, ще се обяви за заместник на Христос. Това няма нищо общо с Христовото Учение. И сега християните не са обединени. Какво делят източни и западни, как може. Църквата в края на краищата е една. А я делят на източна, западна, че на католици, протестанти, евангелисти и т.н.

Даже и гениите не са били признати, нали. Но идват вече повече условия вече за гениите, но за Учителите не е така, че човечеството унищожи всички Учители. 8000 души Учители е убило. То се страхува някой да не му каже истината. И Кришна, и Буда, и Учителя, и Мохамед, всичко това човечеството го е унищожило. Не търпят истината. Сега идва време може би, още повече, че сега като влязохме в епохата на Водолея, може би тази епоха на Рибите от 2000 година, нали е епоха на жертвата, трябва да се жертвуват големите Учители за това човечество. В: тази картина, която ти описа седи още пред мене. Няколко пъти съм бил на Мусала и съм бил точно на изгрев. Нали тъмен полумрак и започва да излиза слънцето и тази необятна шир и тези простори. А Учителят говори за космическото съзнание и за Христа. Това е много. Д: Силна работа, много силна. Аз се учудвам как нашите братя забравиха това. Аз питах Катя, питах и Борис - не си спомнят беседата. Например аз искам да записвам и ми се струва, че ако запиша след това трябва два часа да разчитам тефтерчето, а пък тъй ако не запомня, то по-добре да замина от тоя свят. Но всички, които слушаха тогава, то те го забравиха. А защо? Но все пак има един, който запомни.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×