Jump to content

9. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПРЕД ВЛАСТТА


Recommended Posts

9. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПРЕД ВЛАСТТА

Вергилий Кръстев: Разправяха ми, че в последните месеци на Учителя, когато Го питали кого трябва да определят за представители на властта, трябвало да определят вас и Начо Петров. Я ми разкажете тази случка?

Димитър Грива: Това е също много интересна опитност, която нашите хора не можаха да я разберат. Дойдоха и ни казаха, че трябваше да има представители от нас в Отечествения фронт. Самата организация на О.Ф. не беше създадена. Идват на Изгрева и казват да има двама представители. Отива Стоименов да пита Учителят и Той казва: "Митко Грива и Начо Петров". Връща се Стоименов, каза ми: „Добър ден, честито" и като ми каза това нещо в мене не трепна нищо, все едно мина край ушите ми. Аз преди три дена бях в Мърчаево при Учителя. Аз разбрах веднага цялата история. Имай предвид, че ние на Изгрева имахме активни комунисти. Там се криеше Кофраджиев, Христозов и другите трябваше да си влязат в ролята. При погребението на Учителя те трябваше да си кажат думата. Аз разбрах, Учителят беше такъв необикновен педагог. Той трябваше да натисне един невидим бутон. То беше опасно да каже еди кой си. После не можеш да излезеш на глава с тях. Затова той посочи едни неподходящи хора като мен и Начо Петров. Учителят посочи едни неподходящи хора, активизира по тоя начин онези, те скочиха, юрнаха се и те свършиха работа. Те свършиха работа без да бъдат посочени. Начо идва да се кара с мен, защо не съм изпълнил думите на Учителя. След 20 дена аз отново отивам, Учителят ми се усмихва, нищо не казва. Що не ми казва: "Какво правите?" Аз разбрах каква е работата, не ми е мястото там да се занимавам с тази работа. Има си хора за тая работа. И знаеш ли как се активизираха, защото се амбицираха вече. Получи се така една неприязън към мене от двама души.

Първо от Колю-обущаря. Колю-обущаря минал, мен ме нямаше в квартирата, беше там Халачева, казал й, че в тая стая ще има двама руснаци на квартира. Халачева се уплашила. Отивам аз вечерта, чукам на Колю на вратата, обаче той бил в работилницата. Отивам там и му казвам: "Колю, кажи ми в твоята работилница колко души ще сложиш, защото в моята ще има двама". "Как?" Казвам: "Това е моята работилница, аз там предавам уроци, там свиря, там работя. Аз не се връщам като чиновник да спя там. Ще сложиш също двама при тебе. Ти си партиен член, ако не, ще отида в Комендантството." "Чакай бе." Оправихме работата веднага.

Антов беше тръгнал да ме изселва от Изгрева и да ме праща в концлагер. Аз бях спокоен, защото знаех каква е причината. Той ме смяташе за конкурент в неговия пост. Нашите хора ми говорят, те ме обичат и ми казват работата как стои. Той мисли, че аз съм се натискал пред Учителя сигурно, да заема ръководен пост. Това, което го казвам на тебе аз не мога да го обясня на него, защото е дръвник. Но да успокоя хората трябваше да правя нещо, пък той беше страхлив. Аз си правих театър с него гдето се казва. Отивам, питам Кинчето: "Къде е Антов". "Няма го." "Щом се върне кажете му да дойде при мене. Искам да му кажа нещо много важно." Той се беше докарал вече с един кожух, голяма работа. Идва Антов, влиза в стаята ми, аз заключвам вратата и вземам ключа в джоба си. "Слушай сега, Антов, да се разберем. Всичко, което го приказваш това за мене, хората ми го казаха, аз не съм дошъл да те разубеждавам нито да те моля, само искам да те предупредя, че аз го знам, защото от сега нататък ние сме врагове с тебе. Но аз не се крия зад гърба ти, направо ти го казвам в очите. Трябва да знаеш, че това Новото от Учението на Учителя е ашладисано от мен, по на див дрян. Ако се обади дивия дрян, то да му мислиш. Значи те предупреждавам, защото от дрян се прави дрянова тояга, а тя не се троши лесно. От сега нататък всяко зло, което ми се случи ще зная, че е от тебе и ще го върна лично на тебе. Сега може вече да си отиваш. Предупредил съм те." Той: "Чакай да се разберем". "Аз не те моля да си променяш мнението, но те предупреждавам." От тоя момент Антов тръгна да ме пази, защото каквото стане с мене може да му го върна. Ами те са като децата тия хора. Какво сега, аз не съм дошъл да оправям. То си има хора за политиката и за тия неща има хора и Учителя като каже нещо аз зная как се отразява. Пък както казах, дойде при мен Стоименов, като ми каза така, то мина край ушите ми. Но нашите хора и до ден днешен казват, че аз не съм си изпълнил задачата. Каква задача имам аз! После се образува ОФ организация, нещата се подредиха и тръгнаха. Организацията се разшири. Те си имат задача, да си я вършат тая работа. Нали познават си езика, познават си нещата. И те живеят с тези неща. Но ако бях усетил, щях да го направя аз, вместо тях. И по-добре от тях. Но тогава това бе голям парадокс. А да знаете как Учителя умееше тези неща.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...