Jump to content

13. ЛАТЕРНАТА


Recommended Posts

13. ЛАТЕРНАТА

Вергилий Кръстев: Сега искам вие да ми разкажете за вашия род. От къде идва вашият род?

Димитър ГриваД: Ставаше въпрос още като ученик, когато баща ми ме заведе на преглед при проф. Ташев разбрах, че нашият род идва от югозападна Македония. И баща ми провери понеже според моя албинизъм аз съм с бяла коса, бяла кожа, това е било някакво си племе, което е живяло някъде там в планините - албански ли къде е било, имало римски някакъв гарнизон. И действително, баща ми проверява, че по време на въстанието на Али паша една майка с две деца с два коша с един кон бяга през Рило-Родопите и слиза в Асеновград. Тази майка е носела или майка му или дядо му на моят дядо. Така че корена ми по бащина линия е от там. По майчина линия не знам. В Пловдив и Пазарджик, там са живели.

В: А по какво познаваше д-р Ташев?

Д: По този полуалбинизъм, който е при мене. Това е казва много характерно. Бяла коса, бяла кожа.

Този случай накара баща ми да се заинтересува, което беше много интересно, това правеше силно впечатление на всички ни. Та от там нататък бащата на баща ми, той всъщност е бил шивач. Голям, хубав човек. Но когато баща ми се връща като граничен офицер той заварва в Пловдив на двора 7-8 латерни. Той е бил този, който на най-новата песен, най-новия шлагер, така ще смени иглите на барабана, че да може при върнете да се произведе песента.

Той се занимавал с латерни, аз даже ходих в Асеновград да си купя една латерна, да видя мога ли аз при моята музикална подготовка да направя същата тази работа. Защото той не е учил хармония, но мелодията върви, говора излиза с акомпанимент, има един барабан и той е поставял тези игли и това нещо той го е правил на всичките тия латерни и баща ми е бил много изненадан, разбира се. Това е дядо ми Димитър. Нося името му. Може би от тук идва и влечението ми към музика. Да. Латерни се продават. Той пуска новия шлагер, новата песен трябва да се направи като се върти да свири новата песен. И понеже всичките латерни са минавали през двора на дядо ми, значи човек интересен, с професия нова. Разбира се, баща ми не е знаел това.

Няколко години тогава всеки млад офицер трябвало да мине през гранична служба.

В: Колко деца има дядо ви?

Д: Пет сина.

В: Т.е. вие имате 4 чичовци. Как се казват?

Д: Аз не ги помня. Баща ми е най-големият, който е останал в България, най-малкият, който се казва Атанас е починал в Ямбол.

В: А другите?

Д: Георги отива, когато започва войната на Бурите срещу англичаните, тогава цялото обществено мнение било на страната на бурите и той е отишъл доброволец. Той имал някакво образование военно и избягва и става офицер в отредите на бурите срещу англичаните. Там англичаните го раняват и го изпращат на остров Света Елена. Той от там пише едно писмо на баща ми, че е там, където е бил Наполеон. И като свършва войната той се връща и остава в Йоханесбург и се оженва за англичанка. В Южна Африка. До войната - Втората световна война имахме една връзка с него. Но след това аз исках да намеря адреса му, но чрез Червен кръст, казаха че от последното преброяване такъв човек няма, но и той самия казваше в последното си писмо, че поради здравословното си състояние ще отиде да живее на вилата си на океана. Той обаче нямал деца. Двамата други братя са живели долу в Гърция в Тракия и се оженват за гъркини и нищо не знаем за тях, защото той двете си деца единия брат ги изпраща и ги осиновява чичото в Йоханесбург. И при туй положение може би, те малко криеха адреса на чичо ми, та за тези двама чичовци нищо не знаем. Този в Ямбол също е бил музикален, но той е бил съученик на Маестро Атанасов. Той искал много да учи музика. Маестро Атанасов го извежда от гимназиалната духова музика, изпращат го в Италия да учи, а пък чичо ми го изпращат в Испания и се връща като представител на шевните машини "Сингер". Така му беше в Ямбол последната кантора там. Търговия с такива машини и той беше купил един орган и едно пиано и взема жена, която обичаше музика и свиреше на пиано. Но до края на живота си му е било мъчно, че не е учил музика.

В: А вашият баща, той е първото дете, той какво завършва?

Д: Той решава да отиде в Америка.Тръгват една група за Америка и отиват в Солун. Той бил завършил класическа гимназия в Пловдив. Знаеше латински, старогръцки - перфект до края на живота си. На пристанището го вижда обаче един и му казва: "Слушай, понеже теб вуйчо ти те е издържал. Вуйчо ти гарантира за тебе и ти ще се върнеш в България, ще изкараш военната служба и тогава където искаш върви". Всички се качват на кораба, той се разхожда отпред и остава. Като се връща в България изкарва военната си служба и постъпва във военното училище, тогава нямало такива ходатайства. Там завършва висше образование. Обаче това бил много интересен випуск. Вътре бил и Гоце Делчев. Тогава директорът на военното училище бил братът на Ботев - генерал Ботев, а до леглото на баща ми е синът на сестрата на Ботев. Като изпращат момчето смятат, че отива при брат си, обаче как ще каже той на генерала чичо, нали. Не е знаел Ботев, че племенника му е там. Един ден пристига майката при брат си да се видят. В това време се готви, уговаря се въстанието. Гоце Делчев бил много активен. И там даже идеята им е била от този випуск половината да влязат във войската в България, а половината да отидат долу в Македония, да подготвят въстанието и когато се вдигнат от тука нашите за въстание, всички да се включат. Обаче ускоряват въстанието и не е могло да стане тази история, но баща ми имаше много хубави спомени от този випуск. Той случайно попада на военните и след това започват войните. Той става офицер. Баща ми имаше отношение и влечение към науката. Знаеш ли каква памет имаше той, особено по история. Любовта ми към историята идва от баща ми. В България постоянно се говореше за националните проблеми. Всичките разговори, всичкото беше за това - България. Той преживя много тежко войните. Той беше ранен още в началото на войната - Първата европейска война. И в двата крака куршума минава и нашите лекари тук искат да му режат краката. Той вдигнал патериците и започнал да ги бие. Тогава си научил урока, защото се разчуло и царица Елеонора чула, че един офицер биел с патерици и отива при него и се завел интересен разговор между него и нея. Тя първо му предложила цигара. Той казал: "Аз не пуша". И тя го изпраща на лечение във Франкфурт. От там той се връща не само без патерици, но и без бастун. Спасяват го. След това става окръжен ли какъв-комендант в Сливен и Стара Загора и се скарва с Царя и военния министър и си дава оставката. И от неговия випуск единствен той не е произведен генерал. Той си остана полковник.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...