Jump to content
valiamaria

14. КАТЯ ГРИВА

Recommended Posts

14. КАТЯ ГРИВА

И след това карахме доста тежки години. А ние бяхме вече родени. Катя се ражда в 1902 г. Аз съм в 1914 г. В: Колко деца сте? Д: Последното дете съм аз. Четири. Третата, най-интересното и даровито дете й правят една операция в София, 16-17-годишна, почива и аз съм единствения, последния. Значи Катя, след това Еленка, която почина, след това Стефанка, русата, и последният съм аз. През 1909 г. се ражда Стефанка и след това аз. В: Майка ти от къде е? Д: Майка ми по фамилия се казва Попова. Те имат доста попове в рода и нейният брат беше адвокат в Пловдив. Баща й се е занимавал с търговия. В: Тя от къде е? Д: От Пещера или Пазарджик.

 

Свършват войните и баща ми напуска Сливен и идва в Пловдив. Взема една къща под наем. Знам, че беше чудно хубава, но много тежко карахме тия години. От друга страна националната катастрофа се отрази много лошо на баща ми. Той изгуби всякаква надежда. Националната идея за обединение на отечеството бе много голяма при офицерите. Така че просто рухна и нямаше усмивка на лицето му. След това той стана експерт по тютюните, макар че той не пуши. И ходеше в Гърция, Турция и Мала Азия долу и купуваше тютюни. И ние ходихме в Цариград и имаме много хубави спомени. Той направи една къща в Пловдив. Катя завърши музикално училище в Пловдив. Тя учеше в гимназия, но се прехвърли в музикалното училище, което обаче като го завърши не го признаха. Защото беше частно. Тогава баща ми я изпрати в Италия да учи музика. Пеене. В: Коя година замина? Д: Ами преди земетресението 1928 г. и стоя там пет години. Върна се 1932 г. Тя учи в Рим, в Санта Чичилия, това е голямата консерватория, в която даже и Верди е учил. Там има една плоча, че е била в някакъв пансион католишки. Там в Библиотеката се запознава с йогизма, с окултната литература и от там започват първите й опити. Катя беше настроена много мистично, духовните проблеми винаги много са я вълнували, както и аз в същото време се запознах с теософията. Един ден и двамата седим на масата, чакаме обеда и в това време донасят една брошура. В Пловдив поповете издават една брошура срещу Учителя. Цитират го какво разбира Петър Дънов за любовта. Обаче книжката е издадена с такова невежество, че веднага заинтересова. И тогава още ние потърсихме първоизточника, от където цитират. И като видяхме какви цитати, как просташки го тълкуват и тогава Катя се заинтересова, намери нещо от Стоицев да прочете. Преди да видим Учителя ние знаехме нещо за Него. Но по най-негативния път от една брошура издадена от поповете ние се запознахме с Учителя. В: Тя е една брошура на Ласков. Д: Не зная от кого беше, не си спомням. Катя идва в София да постъпи в операта след като завърши в Италия. Обаче цялата атмосфера в операта, всичкото това нещо на Катя не й допадна. Тя едвам издържа една година. В това време тя се запозна с Учението на Учителя и остана там и като че ли намери там истинското си място на Изгрева. Тя имаше интересни опитности и само така се нареди всичко, че естествено се развиваха събитията около нас. И всъщност Катя стана причина, когато аз идвам да уча музика в София, дойдох на Изгрева да живея. В: Разказваха ми, знаеш ли нещо по-подробно за тази опитност в Италия в този католически пансион когато се е запознала с йогите? Правила е някакви медитации ли? Д: Някакви излъчвания е правила с двойника си. На Катя е много близка тази материя, цялата й природа е скромна. Катя е изобщо един човек, който като се отправи към нещо, цялата се отдава. И винаги поема отговорността и нищо не може да я отклони. Тя беше много упорита и никой не можеше да я отклони от Учителя.

 

В: Тя идва на Изгрева. От какво се прехранва, работи ли, учи ли, пее ли? Д: Тя предаваше пеене. Педагог. Имаше ученички доста, както Георги Радев предаваше математика, Паша предаваше химия, нали. Въобще на Изгрева имаше повече учителска работа, педагогична работа, но Учителят я изпрати след това при Морфова. Те си допаднаха много и Морфова разкри нещо ново в гласа й. Намери някакви нови хоризонти, насочи я към колорату-рата по пеене и в съзнанието на Катя останаха много хубави така спомени и преживявания от контакта с Морфова. В: Какъв й беше гласа на Катя? Д: Тя бе като един спинтов сопран, учи колоратурно пеене при Морфова и на края се уплътниха едни низини така, много хубави, топли низини. Накрая тя пееше само песните на Учителя. В: Вие не се ли опитахте на времето да запишете гласа й. Д: Тогава тази техника я нямаше. В: Не се сетихте. Д: Ние на Учителя не записахме гласа, че на Катя ли? В: Впоследствие тя отива да работи в Трън. Д: Виж какво, тя трябваше да учителствува, да си вземе пенсия, но тъй като тя имаше висше образование от Италия, нямаше средно, една година учи и вземаше изпити, за да вземе средното си образование. В: Така ли? Д: Там е така. Имаш глас - постъпваш. Аз например, гледах когато бях в Мюнхен на командировка синът на един наш музикант, който е 12-годишен, учи висше образование - цигулар. Бащата пита: "Професоре, вие не знаете какво учи детето". "Учи висше образование", да получи, независимо, че е 12-годишен. Щом той може да свири един материал, който го свирят студентите, няма възрастова граница. Такова нещо е. Няма да го спрат и да чакат да стане 18 години, че да започне висше образование. На 17 години той вече завършва. Той сега е диригент това момче. Катя остана на Изгрева при един много хубав духовен живот, при който имаше пълна нагласа и там дойдох и аз. В: Направихте къщичка? Дървена къщичка. Д: Не, дървената къща Катя я купи. Тя беше готова. Тя беше много малка и там живееше. В: А вие къде сте учили прогимназия, в Пловдив ли? Д: И средното в Пловдив. В: А музикалното? В: В София. Тогава беше академия. В: И как се сблъскахте вие с музиката? Д: Аз в гимназията свирех на цигулка и на чело, и на пиано вкъщи. Нямаше кой да ме насочи към един инструмент. Любовта ми към музиката беше комплексен. Когато ме стреляха и ме раниха, то е един инцидент много неприятен, случайно мога да кажа, бях още 16-годишен и когато лекарите казаха, че няма вече никаква опасност, тогава дойдоха моите приятели и ми направиха една серенада - с челите и цигулките в преддверието на болницата. И аз тогава си казах, ако оздравея ще се занимавам само с музика. Баща ми обаче беше доста смутен и каза: "В моята къща един музикант стига". Но преодолях в края на краищата, иначе не може. Той беше много разбран. Много разбран беше, баща ми беше чуден човек. Аз съжалявам, че толкова огорчения съм му създал с вироглавието си. И дойдох аз в София и две години учих при Тамара Янкова частно и се явих после на изпит, но завърших при Димитър Ненов. При Димитър Ненов - пиано и при Веселин Стоянов - композиция. В: Сега разказаха ми една интересна опитност, когато вие сте бил ранен и в безсъзнание, Катя ходила при Учителя и кажете ми случая как стои. Д: Виж какво сега. Те получиха едно писмо, положението ми е много лошо, това е, куршума минава през главата, която се разбива на парчета. Тогава беше време когато нямаше пеницилин и лекарства против инфекцията и викат Катя родителите да отиде в Пловдив. Тя пита Учителя. Той казва: "Ако искаш да ги утешиш, отиди!" По това време Учителят е зает с Паневритмията. Той с музикантите работи Паневритмията. В петъка Той слиза на Младежкия клас. Катя стои вънка и чака. Той казва: "Сега вече няма никаква опасност". Същата вечер, аз цяла нощ се потя, главата ми се поти, цялото това нещо като чалма, всичко е във вода. Като влезе лекарят всичко бе във вода. Температурата спадна. Запитва ме: "Как си бе, момче?" Д: "Много добре". Щото той имаше големи симпатии към мен, защото мен като ме раниха нямаше вкъщи никой и идва лекаря и казва: "Тук трябва да се подпише протокол, това е малолетно момче и после плюс това е опасно, има опасност за живота". "Докторе, давайте операция, нямам никого, дайте аз ще подпиша?" И понеже каза, че има опасност, аз казах, че искам, поисках операция. Можело е сигурно да се направи с местна упойка. Цялото това разбиване на черепа, изваждане на куршума, всичко това нещо издържах. Лекарят имаше една симпатия към мене за държането ми, после казал даже на баща ми. Действително сутринта нямаше никаква опасност и след една седмица той позволи да свирят музикантите и след 20 дена ме изписаха. Това беше в католишката болница в Пловдив и чудесни сестри бяха католичките, сам в стая бях, плащах по 150 лв. на ден. В: Спомням си, че разправяше Катя, че Учителят казал: "Сега се борят за него горе". Д: А, да, и на мен ми каза. "Голяма борба беше за тебе горе. Трябваше някой да гарантира за тебе." Виж какво ще ти кажа. Имай предвид, че в три последователни дни имах три премеждия. Връщам се от гимназия на обед. В това време разбиват "Куршумхан". Една голяма щуротия и с взривове и както минавам така един взрив и една такава голяма буца хоросан от тухли минава тъй край врата ми и разбива витрината. Ако беше минала малко по-напред и на място оставах. След два дена в Пловдив във военния клуб имаше двама сказчици, двама оратори. Влизам аз вътре и така както е печката с въглища, беше хладно време, пролет, имаше един стол пред вратата на печката и аз съм седнал точно пред нея. А един път от старите турски куршуми, които ги слагаха така на огледалото за украса взима, че пада куршума във въглищата и чрез тях вътре без да види слугата, вкарва го в печката. А нещо ме напъва, опъва, нещо ми е скучно, ще изляза вънка. Като почне втория оратор, тогава ще вляза. Аз си казвам и излизам. Излизам, няма и минута и се чува един взрив вътре като вратата на печката разбива гърба на стола, на който аз седях. Значи преминах премеждието. Второто, третото обаче не ме подмина. Пак съм вкъщи на двора, стрелят по мене и ме улучват в главата. В: Ама как нарочно или случайно? Д: Не може да се разбере точно, но мина се случая. Всъщност случайно беше ми се струва. Как да ти кажа, мен ми е неудобно да говоря по тоя случай. В: Единия път някой посяга, втория път някой посяга, третия път улучват те. Д: Третия път, да. Не можаха да ме задигнат. В това е било голямата борба гдето Учителят казва. Но това, което става тази вечер, цялата ми глава се изпоти. Всичко това беше вода. И Учителят още в 5 часа като слиза сутринта казва: "Сега мина вече опасността". Когато минава визи-тацията в 8 часа лекарите така ме развиваха и се вдигаше пара. Вече имах един шум в главата, но нито температура, не беше голяма, към 38 беше, но все пак изчезна. Казвам виж какво, ти знаеш, че Учителя за всеки от нас е платил един път поне. Много хора, и Методи Константинов и много хора имаше на Изгрева, където Учителят беше заплатил за живота им. В: И по-късно вие идвате вече в София. Д: Да, аз още с вързана глава дойдох в София. Веднага дойдох с курка. Дойдох на Изгрева.

 

Реших да отида на Витоша. Намерих едни дрехи цивилни. Много хубаво беше, моето идване беше интересно. Аз живеех първо в София, а след това се преместих на Изгрева.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×