17. ИСТИНСКИЯ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ

[valiamaria]

17. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ

Вергилий Кръстев: В онези години не беше ли хрумнало някому да се запише изпълнението на песните на Учителя? Правиха ли запис?

Димитър Грива: През време на войната в 1939 г. войната не беше почнала тука дойде Манджо, един французин, син на директора на Комеди Франсез, един много симпатичен, с една апаратура. Някаква експедиция щяла да заминава за Африка и са му казали и той взел тази апаратура и записа тогава, но на меки плочи. Нямаше магнетофон още. И Манджо записа, а някои снимки гдето ги имаше тука се вижда отвънка пред салона пеят пред микрофон, това са записи на Манджо. Той записа, даже една сутрин, прекара микрофона и записа даже две минути как говори Учителят утринно Слово. Търсихме го записа в Париж. Дали го е намерил Митко Костов не знам. Не можа. Манджо е починал и ние нямаме записа. Единственото, което записа бе две минути от утринното Слово на една беседа. През лятото когато се върнахме от езерата, последните дни на август или началото на септември 1939 г. Така. Там се записаха и песни. Катя пя. Там Кирил Икономов беше направил някои работи с хора, които се записаха и записа той как пеят Братството по време на беседа. Няколко плочи. Всичко това нещо може един ден да излезе. Следователно, аз като бях в Париж, доколкото имах приятели търсех чрез тях. Не можах да намеря нищо. Манджо починал и няма никаква следа. В А Костов?

Д: Той е в Америка сега някъде.

В: Той прави ли опит да потърси?

Д: Дали е намерил или не аз понеже не можах да открия нещата. Аз питах, кой е търсил друг преди мене и ми казаха за Костов. Дали е намерил, не знам. Ако е намерил, най-малко щеше да каже на Ерна, щеше да каже на някои наши приятели, щяхме да научим за това нещо.

В: Да не би да ги е взел Михаил Иванов?

Д: Не. Михаил е прост човек, той няма култура. Той затуй там всичко обича при французите. Той не признава ни култура, ни политика, нито българската традиция. Това неговото е събирано така, понеже не може да говори, от тук чете, от там чете, после го пускат на магнетофон пред хората. Аз трябва да поема отговорност и да кажа една тъжна истина. Но ще го кажа. Учителят е казал за Михаил Иванов и за Кръстю Христов, че един милион години да минат те пак няма да могат да го разберат. Това изказване на Учителя се знае от всички съвременници на Школата. Сега ние какво ще се занимаваме с него, но гдето ми каза леля Ванга един път: "Всичко каквото става на Изгрева е изпит". Щом нашите хора така лесно се лъжат и подменят един Учител с друг. Например навремето слушат в салона Учителя и след това встрани от поляната слушат да им говори Лулчев. Ето сега един Михаил. Ама той бил приличал на Учителя. Защо трябва да прилича също? Аз мога 20 актьора в София да ги направя още по-хубаво да приличат на Учителя. И понеже ще имат по-голяма култура, ще свършат повече работа, отколкото Михаил. Това е една обидна мръсотия, която много ме боли и най-много ме заболя когато Славчо Печеников се върна от Париж, след като се срещна с Михаил Иванов. Ние Славчо го изпратихме от тука със свещените мисли, а той се върна с брошурите на Михаил, за да ни кара да ги четем. Представяте ли си? Четири часа говорих с него, разболях се. Цяла нощ не можах да спя. Усетих предателство. Та той му обещал там да направят някакво издателство и пр. и Славчо се вижда веднага като издател, понеже навремето бе издател и собственик на "Безсмъртни мисли". Веднага се предаде. И прави й чест тогава, дъщеря му се възмути от него, на Боряна, прави й чест. Боряна разбра, че баща й каквото прави го прави от личен интерес, това е търговия и няма никаква идея в тая работа.

А целта на Михаил беше да го признае софийското братство. Това беше главната му цел - да го признае не като ученик, а като учител. Бил казал, че за Бялото Братство имало не знам си колко златни лева. Той казал, че щом не ме приемат, значи тези златни лева той ще ги вземе. Моля ти се. Въобще не е за разправяне, право да ти кажа. Не ми е удобно и не желая да говоря... Въпросът към Истината и за Бога и за Истината е личен въпрос за всяка една душа. Нека всеки да си разрешава въпроса. Изпитание, изкушение... Или си имал едно дълбоко разбиране какво значи Учителя или ще го търсиш на кого прилича. И на когото прилича ще тътриш подир него. Това на нищо не прилича. Тъжно е, че се намериха корени в софийското братство. А мога да ти кажа, че софийското братство беше най-костеливия орех. Най-много неприятности идваха от София, по всички братства е имало същото. Това беше един конгломерат, но като един голям педагог Учителят прибра цялото това нещо. Не беше лесно. Въобще Школата в България Учителят така я проведе, така постепенно те тия хора да ги вдигне от амвона - първо те бяха църковници, да ги запрати чак на Мусала, да ги качи всички онези представители на стари култури. Новото поколение бяха по-готови, по-лесно влизаха. Имаше преди мене и други неща. Преди мене имало един музикант, Дързев се казвал. Много добър музикант. Но рано починал. И на един спиритически сеанс той се обръща към мене: "Брат Грива, като че ли се познаваме". Аз питах Учителя за него, та между другото ми каза за тях: "Тези, които са в Школата имат затруднение, че хората от рода ми, кръвната връзка не ги пуска и те преживяват много тежко и някой път си заминават". И затуй беше Учителят много доволен когато баща ми дойде на Изгрева при мене и той остави писмо даже за мене, че ме оставя на Учителя и прие Учителя. Защото имаше една реакция в нашето семейство. Толкова пари се хвърлиха - по пет хиляди лева всеки месец пет години и в края на краищата Катя се връща с едно музикално образование и зарязва всичко и това е. Това не може да не смути едни родители, особено когато отстрани гледат хората и какви приказки приказват. Когато нашият баща дойде на Изгрева и за него какво бе казал Учителят: "Е, ей какъв славянски дух широк".

В: Значи за кого говори?

Д: За баща ми. Като Го видя и беше той на беседа и Учителят го приема, разговаря и тати извади нещо и той пусна в кутията за лепта за Господа. Но аз бях вече на Изгрева и тогава той пише едно писмо на Учителя от Пловдив. "Аз съм командвал полкове, но моят син не може да го командвате. Сега за пръв път видях той се подчини на един авторитет. Аз ще го подкрепям колкото мога материално, Вий го подкрепяйте духовно." От това писмо Учителят беше много доволен. И тогава Той ми обясни за Дързев. На Дързев неговите родители са били много против да бъде с Братството. Значи той е бил в Школата и ги е издържал техните отрицателни мисли и значи става някакво разкъсване, става някакво раздвоение, започва от това да боледува и от туберкулоза почива той. Много добър музикант е бил. Тук има някакви неща, които са някакви закони ли, но хората не знаят тия неща. Затуй се чуди някой човек защо страда. Няма нормалния ход за развитие. Друго е едни роднини да го оставят. Едни католици например, когато не върви на един род и едно дете страда го оставят на църквата, дават го със съзнание да служи като откуп пред Бога, а ние понеже не сме религиозни нищо не сме готови да дадем за духовното, за Божественото. На Учителя Му завидяха, че имал, какво е имал, бе? Един път Учителят ме покани на чай. Един вятър свири в тая горница, знаеш ли какво нещо бе? Фучи, от всички страни прозорци и долу една приемна, където ще ти замръзнат краката ако постоиш един час. Живееше най-скромно, защото българинът е голям завистник. Дойде българинът на Изгрева като случаен посетител, не слуша Словото на Учителя, а се оглежда да види дали тия тук са богати, дали тук има келепир. А Учителят клозет нямаше и ходеше ей чак къде, мивка нямаше горе, не искаше да Му се прави. Защо не искаше? Защото ние не бяхме готови да Му го дадем от сърце. Той едно време каза да вземат там мястото отзад зад Салона гдето направиха после една кебапчийница. Каза, но не го послушаха, а имаха пари. Та цяла нощ там се чуваха пияни гласове, пиянски песни зад гърба на Учителя. А дима от цялата скара горе отиваше в горницата. А Стоименов така ходеше после с наведена глава за безобразието, което се получи. Кой е виновен? Всички сме виновни. Не можем да оцениш Божественото, което бе в Учителя. Ние нямаме някаква традиция. Ти не гледай възрожденците. То е било една вълна бе, то се изсипва тогава тази Божествена вълна. Нямаме такива хора и понеже не е духовен тоя народ, не е религиозен, няма духовна нагласа, макар че е имало тука стари богомили. Но в народа, в братствата гдето са били някога богомили, там като отидеш, там е друго нещо. Ако си ходил там в Айтос и т.н. Тия с червените пояси като се съберат тука. При един събор на Изгрева са дошли на едно място гдето е до гората, гдето е била къщата на Иван Антонов. Събират се тия стари братя с ямурлуците, с червените пояси на молитва утринна и пристига полицията конна, приближават се и офицерите с извадени саби и войниците с надянати щикове на пушките. А те започват молитва с 91-и псалм "Който живее под покрива на Всевишнаго, ще прибивае под сянката на Всемогъщаго." Молят се тези хора в Дух. Тресе се земята. Дух и Сила е това. И онези си отиват обратно. Не ги погледнали дори. Ето, вижда ли каква духовност е имало тогава. Те случайни не бяха тука. В Школата бяхме едни не ти е работа: един конгломерат, хора различни, чужди. Ние можехме да бъдем в братството, в Неговата аура. Когато Той си отиде, Той каза: "Събирайте се на малки хармонични групи". Ние сега помежду си не можем да общуваме много. По-рано всички бяхме наедно, слети чрез Духът и Словото. Сега Духът се оттегли, няма го вече онзи, който да ни обедини. Остана Словото, но него никой не чете. А Духът на Учителя е в Словото Му. Там е и Силата на Духа. Но не се чете.

Чувствам, че няма какво да си кажем. После, където се събрахме на групи си помогнахме много, споделяхме преживявания, подкрепяхме се духом.

В: Какъв беше социалния състав през време на братството? Какви бяха тези хора? В селата, в провинцията?

Д: Виж какво, най-различни. Ще видиш един Рогев, който си откача тука шпагата и я турга на розите.

В: Кой е този?

Д: Рогев, този, който написа прабългарския календар и отвори очите на българите.

В: Рогев офицер ли е бил?

Д: Морски офицер. Ще видиш тук също един полковник Бошков, който като тръгна от къщи казал: "Да си взема ли пистолета, защото минавам през гората" и като влиза на беседа Учителят се обръща и казва: "Когато тръгваш към Господа не си взимай пистолета". Тук ще видиш и работници като Игнат, като други, мозайкаджии, дърводелци. Бертоли донесе тука италианската модерната мозайка и изкуствените мрамори, много хора си изкарваха хляба покрай него. Имаше също чиновници, учители много, студенти нали. Това, което беше в един град, може би тук на Изгрева нямаме някакъв голям диапазон, някаква аристокрация да кажем, някакви милионери. Тук таме някои хора забогатяха, но те трябваше, но те не можаха да разберат, че на тях богатството им се даде според мене, за да помогнат на делото с парите си при отпечатването на беседите на Учителя. Но не го сториха. И след това си загубиха парите и богатството, когато дойдоха комунистите и национализираха банки, взеха парите на богатите. Останаха бедни. Изчезнаха парите, но с тях не свършиха нищо за делото на Учителя. Например, ако сега дойдеше Учителят, то властта няма да му позволи. Но това съзнание, което имаме сега, нашето отношение щеше да бъде съвсем друго, ние бяхме едни безвъздушни. Ние мислим, че Учителят така както е с нас, че ще бъде винаги. Когато Той си замина останахме като потресени. Смятахме, че Той ще ни води вечно. Че ако трябва да отиде някъде, то Той ще отиде и веднага утре ще се върне. Всичко така остави. Един ден ми каза: "Аз не се грижа за Учението. То ако е Божествено, то ще успее!" Та ние имаме пример. Ето едно време Христос нито е имал стенографи, нито машинопис, нито "Гутенберг"-печат, всички знаеха навремето и сега какво е говорил. Ето Христа създаде християнството, култура, предпази Европа от източните религии. Щяха да ни закопаят, ни култура щяхме да създадем, нито нищо, а чужди духове щяха да се разпореждат.