Jump to content
valiamaria

31. КОЙ ЗА КОГО ЩЕ РАБОТИ?

Recommended Posts

31. КОЙ ЗА КОГО ЩЕ РАБОТИ?

 

В: Сега искам да се спра на един друг въпрос. Въпросът е за Любомир Лулчев. Вие си спомняте за него. Кажете някои неща. Д: Аз само един въпрос имам да поставя, който от стенографите е задраскан когато са редактирали беседите, в последните беседи на Учителя, когато Лулчев влезе в салона, застана, то неговото място беше там срещу Учителя до голямата врата и стоя прав през цялата беседа. Той не седна. На тази беседа Учителят каза: "И моите думи не бяха занасяни така както ги казах", става въпрос за двореца. В: На Царя. Д: "Не бяха занасяни така както съм ги казал." И Лулчев си ги преиначаваше нещата. Той беше англофил и смяташе, че разбира много неща. Щото един ден в края на краищата ще се пита, защо един от учениците на Учителя беше съден от Народния съд. Ето, това нещо трябваше да си остане в беседите, може би в стенограмите го има, но в самата беседа го няма. След няколко дена той беше арестуван. В: И сега, което е най-интересното, заради неговата дейност нали с двореца и т.н. след 9.1Х.1944 г. четиридесет години непрекъснато властта остава на една и съща основа и на една и съща платформа - Лулчев и Учителят. Заради Лулчев гонят и преследват последователите на Учителя.

Д: Виж какво ще ви кажа, в Париж бях поканен на коктейла, там на издателство "Омни литерер" за философска и окултна литература, нейния редактор, главен собственик се казва Оригас. Той всяка година прави един коктейл в клуба на елзасците, на който всички автори на книгите, които са издадени през годината присъстват. Всякой седи зад едно бюро, продават се книги, там маса голяма с храни и пр. и са поканени литературни деятели, писатели и там тогава се издаде книгата по идеи на Учителя "Астросоциология" и Оригас в словото си каза така. В: Как се казва той? Д: Оригас, той е от Елзас, собственик и главен редактор на това издателство. И той казва така за Учителя: "Един автор, който в България нито е познат добре, нито е проучен". А Словото на Учителя не е проучено, не е проучено. От Академията на науките също, а един ден сигурно ще стане, това са 7000 беседи, това е едно такова голямо богатство. На нашите хора не им е дошло времето още да го проучват. Сега ще изучаваме на Тодор Павлов - диалектическия материализъм за Словото и философията на Учителя ще дойде друго време. Но трябва да има един естествен порив вътре в самото общество, да дойдем до него. И сигурно това ще стане. Сигурно това ще стане.

В: Сега тука понеже споменахме и да приключим с Любомир Лулчев. Да питам, какви са вашите впечатления за него и около неговите последователи, които се въртяха около него, така наречените "Упанишади"? Вие сте присъствали може да имате бегли впечатления. Д: Бегли впечатления, ами как да ти кажа, Лулчев беше един доста щестлавен човек, с доста противоречия вътре в себе си и това, което се беше събрало около него бяха доста така елементарни момчета. Там беше този шофьора Йордан Бобев, как да кажа в оная среда, в която живеехме ние, това явление никакво впечатление не ни правеше на нас. Никакво впечатление, които бяха там. Имай предвид, че Учителят ни учеше на свобода. Че като някой слуша беседа да има нужда да слезе долу там при траповете гдето беше бараката на Лулчев, да му доуясни Лулчев, това си е негова работа. Това не ни смущаваше, щото пред Учителя и той си беше като нас, сваляше шапка и целуне Му ръка, така че как да ти кажа, това е рисковано човек да говори на тая тема, защото аз отблизо с Лулчев близък не съм бил, не съм бил просто, нямахме нужда от това. Той прояви един интерес да ме привлече и се разбра, че няма да стане тая работа. Имахме една случайна среща на Витоша с него, за пръв път останахме заедно един срещу друг. Но той като е оставил дневник, гледам сега го публикуват. Това е достатъчно, който се интересува да си извади изводите за него. Дали е играл положителна или отрицателна роля за Учението на Учителя и това е един въпрос, на който историята да си каже мнението. Това за мен не е най-важно. А историята на братството, това е нашата история. Всички наши грешки и нашето несъвършенство го има вътре. А Учението на Учителя е нещо друго. Ние трябва да ги разграничим тия две неща. И някой път трябва да разграничим и като правим нещо за кого го правим? За себе си, за братството ли или за Учителя? И това са две различни неща. Така че ако ние имаме противоречия и т.н. и трудности, това са из нашия свят, човешкия свят. В: Тука се засяга една много важна тема. Въпросът за историята на братството и въпроса за Учението. За Учението е работа на Бога. Въпросът за историята на братството аз смятам, че тези неща трябва да се пишат, че това са отделни етапи, които трябва да се знаят, защото могат да се направят същите погрешки. Д: Ами да, има даже хора, които са написали, даже са имали куражът и данни да напишат. Те си имат повече мемоарна стойност и много може да са субективни, от друга страна аз намирам, че много трудно е да се пише за Учителя. Да се пише за Школата, хайде по-лесно е. Вземи самата книга на Георги Томалевски. У дома ние се събирахме няколко души. В: Вие имате ли копие от тази на Георги Томалевски? Д: Имам, да. В: Аз бих искал да я видя. Д: Виж какво, аз имам много хубаво отношение към Георги, бяхме големи приятели, даже беше ми неудобно, щото според мене той имаше по-отворено чувство към мене отколкото аз към него. Така аз не съм свикнал. Той е една поетична душа, Георги беше чуден човек. И в края на краищата той е човек, който е член на писателския съюз. Все пак един ден ще го питат, абе като беше писател не можа ли да напишеш една книга. Той взе да напише една книга, но тогава бяхме една група, когато решихме. Беше и Тулешков, професор Тулешков, един много интересен човек, верните хора на Учителя. Който каза: „Абе хубаво как ще го напишете не знам. Все едно моя внук сега да пише книга за дядо си. Ще каже: е добър дядо, води ме на разходка. Знае ли моята работа в институтите? Така, че Георги хубаво е писал да кажем". Той има един хубав увод. Увода му е много хубав на книгата, историята на бащата, да. Дойдем ли до Учителя, какво можем да кажем ние? Но все пак написа една книга, която, мен ми се струва, че ако той я беше написал десет години по-рано, щеше да бъде друга книгата. Георги беше вече на една възраст, губеше вече от паметта си, той е живял един много интензивен живот и има много противоречия така и на тези години не беше лесно да напише една такава книга. Може би трябваше по-рано да я напише. Не знам, предполагам, разбира се. Това не мога да кажа, че е вярно, но трябва да кажа, че когато склони да пише книга от цялата страна се струпа материал към него. Всички от провинцията, всички кой каквото имаше му изпращаше. Аз бях изненадан от това нещо. Видях готовността на нашите хора, трябва ли да направят нещо за Учителя, да го направят така от сърце и да го дадат веднага. В: И като излезна този ръкопис? Д: Аз вземах. Той беше на пилюр. Аз дадох, платих на една жена да я направи на хубава хартия. Имам я даже подвързана и дадох един том на Георги, дадох един том на нашите и имам един том. В: Аз не съм я чел. Д: Виж какво, има неща, които смущават вътре. Но той искаше да се пише общо, че е от колектив книгата. Аз бях против това нещо. Представяш ли си да се напише, че е от група. Това е въпрос на отговорност и всяка книга си има автор. Тогава на корицата се пише. Авторът поема отговорността. И го поема един писател български. Той искаше от мене аз да напиша. Аз казвам: "В твоята книга няма да напиша, защото не мога да сравнявам моето писане с писането на Георги Томалевски. Съдействам ти с материали, с много неща, които дойдоха". Така както му ги дадоха, така ги написа. И съм много доволен, че тогава писателя Петър Драгоев му прочете книгата и му направи една забележка на тази тема. И той тогава коригира някои неща. В: На коя тема? Д: На тая тема, че трябва да се намеси така писателят в тази книга, не както са му дадени да ги публикува и той направи някаква редакция, но не достатъчна, аз както казвам, на него не му стигаха вече силите. Но нищо, в края на краищата и тази книга, някой казваше за утре на хората ще им трябва, всеки може да научи нещо. В: Друг, който е правил е Сашо Периклиев. Вие чели ли те от него? Д: Да, чел съм от Сашо Периклиев, чел съм и от Николай Дойнов. Николай Дойнов говори за съборите, за погребението на Учителя. Документи не е потърсил нали и аз съм много доволен, че попаднах на тях. Предадох ги на Георги Томалески за книгата, която трябваше да напише за Учителя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×