Jump to content
valiamaria

32. ИСТОРИЧЕСКАТА СЛЕДА

Recommended Posts

32. ИСТОРИЧЕСКАТА СЛЕДА

 

В: Аз смятам, че в бъдеще може би ония, които биха писали, то трябва да бъде един колектив, да бъде разделен на различни теми, на периоди и трябва да боравят с материали. Д: Е, какво да пишат? В: По отношение на историята на братството. Д: Да, виж какво за мен това е второстепенна история. Например, сега както казах одеве за учениците около Христос. Виж какво сега. Ние няма да правим капани за души. Божи гроб, че не знам какво си, че Гетсиманската градина, че камъка, че кръстоносни походи, че работи, че престъпления, че фалшификации, че ужас. Не! Учителят, остави Словото. Ето го. А иначе ако не беше така щеше да го бъде салона. А сега го няма. Няма го и Изгревът. Всичко е разрушено. Сега само разказат: „Е, така беше Учителят, че така беше, па еди как си беше", това са капани според мене. Когато човек отива към Божественото, трябва да отиде с чистотата на душата си. Да го възприеме като Слово, като храна, щото Христос каза: "Аз съм пътя". Значи трябва да си извървиш пътя, не да се заблуждаваме с външни неща. Ако е въпроса за църкви, за религии, създадени са тези неща, може би заради човечеството. То е един етап необходим и днеска има църковници, които смятат, че да преживеят духовно трябва да влязат в църквата и да запалят свещ. В: На мен ми прави впечатление, че вие много точно определихте: историята на братството е едно нещо, а Учението на Учителя е нещо съвсем друго. Д: Щото братството в провинцията си има едни други физиономии. Те даже се зарегистрираха пред властта. Имат право да се събират, нали? Аз не мога да се регистрирам никой път, защото никой път на мога да поставя в джоба си един документ, че съм бял брат, защото ще стана за смях на хората и пред себе си. Но там им е необходимо, те се събират, четат си беседите, играят си Паневритмия. Много хубаво. Все пак са един духовен център. В: На тоя етап на онези души това им е необходимо. Мен ме интересува за историческата следа. Понеже аз работя на тая тема. Д: Да, кажете. В: Историческата следа. Аз затова съм дошъл при вас, затова правим този запис. Какво е вашето мнение за историческата следа, която вие трябва да оставите за следващото поколение? Сега Словото го имаме, но спомените на разни приятели, материалите и т.н. Д: Опитности. Ами виж какво сега, ние не можем да я дирижираме тази работа. Тя става от само себе си. Но имам предвид, че пътя към Истината е прегърнал всяка една душа поотделно. Пътят към Учителя също така. Всяка душа си има свой път и мога да ти кажа, че докато в една наука ти можеш да разбереш един учен докъде е дошъл. Духовното развитие на една душа е друго нещо, можеш да живееш до нея и да не разбереш докъде е стигнал. Най-големите духовни постижения са невидими. Аз гледам нашите хора, които постигнат нещо, много мъчно може да ги разбереш, даже брат му няма да може да го разбере и съпругата му. Той е един вътрешен, особен растеж. Така, че как да ти кажа сега, ний не можем да кажем кой от нас е приложил и кой е постигнал. А в областта на науката и изкуството там са нещата открити. Аз знам кой композитор какво е написал, кой виртуоз как ще го изсвири и кой каква следа е оставил в науката, щото е там по библиотеките и по рафтовете стоят техните трудове и хората ги преценяват точно. Но този вид духовно развитие, това е една друга среда. Знам ли аз какво става в една човешка душа? Той самия даже гдето казва Учителят един път: "Аз пожелавам на всякой един от вас да отиде там където съм отишъл аз и където отивам аз, но на никого не пожелавам да мине оттам където съм минал аз". Като си мисля, десет години Учителят е обикалял България. Десет години в ония бедни, въшливи времена, няма "Балкантурист", няма командировка, да изучава българския народ. Това за мене е необяснимо нещо и фреНологически и психологически, да не говорим това, че той затуй познаваше така добре българската музика, нали,но това са 10 години. Едни от хубавите години на Учителя са били да обикаля българския народ. От село на село, при онези условия. Хайде Левски ходел три години, а това са десет години. Е, няма що да ги сравняваме, това са две различни неща и плюс това един човек, който идва от Америка, който следвал там философия и медицина, живял в една култура. Каква е точната причина, не я знаем и Той не ни я е казал. Но Той няма да си губи десет години от времето за нищо. Предложили му да стане пастор в протестантството, отхвърлял, тогава казал: "Може, но ако не ми плащате". Та Той принципите си ги държи. Един платен духовен служител, той е е чиновник вече. В: Ние имаме някои френологични карти от това време, но това е част, но ползата каква е? Коя е причината? Д: Точно така. В: А Той отива да свали ония души, които трябва да влезнат, да им посочи кой къде трябва да се роди и в тези семейства и трябва да чака 22 години след това да се родят и да дойдат в Школата. Това е много интересно. Д: Много, предположенията са много, но най-големите си истини една духовна школа, както е Христос и Учителя, ги оставят когато се издигне човешкото съзнание само да се докосне до тях. По пътя на логиката ние не можем да решим тия въпроси. Оставете тая логика, те гърците създадоха логиката, защото с логиката можем да докажем, че лъжата е истина. Така, че защо са станали тези неща един ден обаче човечеството ще ги знае, просто ще ги знае. Ще му дойде времето. Ний тогава ще знаем даже кой е бил Учителят. Ний не го знаем сега, бяхме свидетели на физическия свят. В: Учителят на едно място казва така: "Не се обличайте в други форми от формите, които съм ви дал". Сега при Учителя имаше салон, имаше живот и т.н. Минаха 44 години. Тези неща ги няма сега, но сега идват нови хора, които искат да повторят същите форми. Д: Това е една грешка. Това е имитация. Защо? Защо ще правим салони? Виж какво, Той казва така: "Глупавият се занимава с миналото, умният с бъдещето, мъдрият с настоящето". Днеска положението трябва да го осъзнаеш, този миг, който е неповторим, да го преживееш най-мъдро. Какво ще правим салони ние. Ако трябваше да остане, Учителят щеше да го остави. Това е. Въобще разграничаването на човешкия свят от Божествения свят е много важно за ученика. Човешкото днеска го има, утре го няма. Това е етап, който разумния, най-активно ще го използва, но не да му робува. Защо ще робувам аз на салон и на организация? Ако искам организация, има партии, има дружества, има какво ли не, има творчески съюзи. Аз съм член на два творчески съюза, например. Знам си работата в единия, знам си работата и в другия. Там всичко ми е ясно. Бил съм в ръководството на единия и на другия, но като дойдеш до школата... В: Сега някой казват: "При Учителят имаше такава форма и ние искаме същата форма да изявим Божественото". Д: Не. В: Много казват така. Д: Защо? Ама ние не можем да подражаваме, формата си е била според случая. В: Според случая и според обстоятелствата на времето. Д: Според обстоятелствата. Въпросът е да разкриеш съдържанието на онази форма, да. Да извадиш поука от съдържанието, но да им правим едни имитации, нали това прави църквата! После така не трябва. Ако ние създадем организация и зарегистрираме учението, ще направим най-голямата грешка. Ще дойде един чиновник, после ще го отличим, после ще му турим заплата, ще му турим после и една гугла, ще му турим и един патрахил, ще стане една, не ти е работа, отвратителна. Въобще друго иска пробудената душа. Той искаше какво? Пробудената душа, тя си намира пътя вече. В: въпроса за пробудената душа е най-важен. Тя си намира път. Д: Тя си намира път. Затуй Той даваше свобода за всяка една пробудена душа. Ний даже на Изгрева всякой имаше различен път и Учителя имаше различно око към всякой един от нас. В: Различно отношение към всякой един. Ставаше въпрос за пътя на всяка една душа или подхода на Учителя към всяка една душа, който е бил строго индивидуален.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×