Jump to content

34. ЧОВЕШКИЯТ И БОЖЕСТВЕНИЯТ ПОРЯДЪК


Recommended Posts

34. ЧОВЕШКИЯТ И БОЖЕСТВЕНИЯТ ПОРЯДЪК

Димитър Грива: От друга страна може би небето ти протяга ръка, когато повярваш. Разбираш, защото е казано почукай, за да ти се отвори. Няма да се отвори ако не почукаш. За да почукаш, ти трябва да имаш вяра, да се отправиш вече с открито съзнание. Иначе ще ти кажат, чакай, щото на небето може да се чака. то си има вечността. Затова именно вярващият по-бързо еволюира, защото той по-лесно се обогатява отвътре. А на едно духовно учение трябва вътрешно да се обогатяваш, да си отворен, за да можеш какво, именно да си извървиш пътя. Щото това е пътя всъщност, той не е външен. Пътят е развитие на съзнанието, а развитие на съзнанието е обогатяване от един Божествен порядък. От къде идва той? От самия живот. Учителят не създаде школата някъде си като Питагор в древния Египет, че първа стена, че втора стена. Не, ти си ученик в живота и ученик в Школата. И което го научиш тук трябва да го приложиш там долу. И ако долу го приложиш няма да имаш противоречие. Всъщност приложението при Учителя ставаше всеки ден. Изисква самия живот, изискваше да постъпиш по нов начин, иначе ще си счупиш главата. Да. И нашите хора, които имаха вяра минаха по-лесно. Имай предвид, че тук имаше много примери. Тези хора от нашите братя и сестри, които дойдоха от изтока имаха най-големи противоречия.

Вергилий Кръстев: От къде?

Д: От изтока.

В: В какъв смисъл?

Д: От стари школи, източни. Един Борис Николов ми каза: "За мене ще кажат, че аз съм китаец". Щото изтока е много далеч от нашето братство. От този разговор, който имах с йогата там разбрах колко струва християнството и какъв тласък Божествен дава то на човечеството.

В: Вие заварихте много приятели и всичките бяха представители на различни окултни школи в цялата история на човечеството. Те бяха строго моделирани и строго се изявяваха по определените клишета от миналото.

Д: Да. Това са външно незабележими неща, обаче имаше моменти, които се разрешаваха и Учителят ги правеше тия неща.

В: Вие как ги виждахте?

Д: Виж какво, по някакви случки, по някакви случаи източния човек се познаваше. Те бяха догматици. Те бяха готови за саможертва и те имаха суеверие, а не вяра.

В: Имаше ли много представители от тези приятели?

Д: Имаше сигурно, всякой един, както се казва, беше парче от една мозайка. За лица и имена не мога да кажа конкретно, но се усещаха такива неща. И виждаха се, например реакциите. Например, ние на Изгрева понякога имаме много противоречия помежду си. Учителя сам ги раздухваше тия неща. Той ни кара да мислим, да види как ще реагираме. Например, ние със сестра ми Катя бяхме действително като че ли от една школа. Никой път сме нямали противоречия по проблеми, които засягат Школата. Създаваха се вътре противоречия между нас при други случаи. С Катя на тази тема бяхме в пълно единомислие. Например, Учителят правеше някои неща, които нас ни дразнеха. Например, някой болен и Учителят му дава нещо да се лекува, минава време и казва: "Повикайте доктор". Докторът е от града, оня оздравее и ония благодарят на доктора, а Учителят се скрие. Той ги правеше тия неща. Да няма явен показ. Сега го разбираш, но ние виждахме и се ядосвахме. Той го оправи, накрая викна един доктор. Така се криеше Учителят. Той дето казваше: "Мина времето на чудесата". Той не искаше с чудеса, Той искаше пробуждане на съзнанието и разширяване на съзнанието. Щото чудесата са за времето на Христос, да повярваш, че стават чудеса, че да повярваш в Христа. А това е закона на насилието. Щом като правиш чудеса, аз съм готов да ти служа. И така много неща Учителят като правеше се скриваше. Той самият, самата Школа я постави зад своите паравани такива и хората казваха: "Хей тия дъновисти, ужас". Имаше такова нещо. Сам го създаваше. Защо? Не можем да знаем.

В: Аз си спомням от разказите на приятелите, тези, които са били обиколили Учителя, при един прилага един метод, при друг - друг, но като погледнеш при всеки метод е различно и например на един дава, да кажем има гастрит, язва да яде например кромид лук, което дразни стомаха. Дава му един специфичен метод, на другия дава съвсем друг метод, т.е. по този начин Той се скрива под различен параван или лекува по друг начин. Все пак дава някаква форма, за която съзнанието му се захваща.

Д: И накрая каже: "Я си вземи една рецепта от доктора". Ха-ха, имаше такива неща, ние да видим, да каже: "Аз не съм го излекувал, доктора го излекува". Ние със сестра ми много се дразнехме от това нещо. Като виждахме не се дразнехме, че Учителят го прави, ами как нашите хора се хващаха. Е, ще викаме един доктор, така я оправи работата, а той идва на последния ден. Имаше такива неща. Виж какво, педагогичния Му метод беше чуден. Безпогрешен обаче, безпогрешен. Той знаеше точната дума и знаеше на всяка дума точната реакция. Насилие нямаше, никакво насилие. Но Той се радваше когато учениците Го разбираха. Искрено се радваше. Например, Той много се зарадва когато ме видя, че като ме посочи да представлявам Изгрева пред новата власт, това не е моя работа, нали? А то е неизпълнение от човешко гледище. Идва старшия брат Стоименов и ми казва: "Учителят каза: Ти". Аз не реагирам.

В: По този начин Начо Петров те обвинява.

Д: Значи той ме обвинява. Е, викам, добре, хайде обвинявай. Едни тънки неща имаше в Школата, затова Той поставяше въпроса за интелигентността, че е най-важното качество на ученика. Например, най-хубаво, което е казал за мене, макар че е нескромно да го кажа, това е, че интелигентността отива до "клер воайанс", на него няма нужда много да се разправя.

В: Не можах да разбера това.

Д: Интелигентността ми граничи с това "клер воаяанс".

В: Учителят казва това за вас.

Д: Понеже един беше ме свързал с един брат, който имаше много тежки противоречия и Той ми каза: "Сега ти нямаш много време за губене, нито сили за пилеене и ще научиш много". И Той ме свърза с много хора. Един имаше много тежка карма, много тежка.

В: Как се казваше той?

Д: Това беше дякона Симеон Арнаудов, който си хвърли расото. Скъса си расото, завъртя се и дойде на Изгрева. Той беше много интересен човек, но свързан с църквата, имаше големи противоречия. Но аз много нещо научих. Много го обикнах този човек. Той правеше много бели в Братството, обаче аз на този човек не мога да се сърдя никой път. Никога не мога да се разделя с чувството на яд даже.

Интелигентността излиза някак си от логиката, тя отива не знам къде, както "клер воаянс" го върши, както ясновидение. Отиваш направо към проблема. Което, например ти е необходимо да кажем, самото изкуство.

В: Това е казал Учителя за вас? А точно как беше?

Д: Точно така: "Грива има една интелигентност, която граничи с "клер воаянс", значи ясновиждане -"клер" значи светлина. Но Галето бил там беше казал тия неща. Щото как да ти кажа, именно интелигентността те измъква от търсене на логичните пътища. Аз имам много абсурдни неща в живота си. Ако не беше Учителя не знам как щях да ги оправя, но от друга страна Учителят по някой път помагаше заради развръзката на кармата. Аз преживях много големи противоречия.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...