Jump to content
valiamaria

36. БОРИС РОГЕВ

Recommended Posts

БОРИС РОГЕВ

Разказва Димитър Грива - Д.

Записва Вергилий Кръстев - В.

В: Искам да ми разкажеш за Рогев.

 

Д: А, това е един от най-интересните хора според мене. Рогев, той беше завършил астрономия и физика в Сорбоната. Един много тих, скромен човек, даже Учителят казал на Томалевски да седи зад него и да го бута дето се казва. Той 20 години работи върху календарът. Календарът на прабългарите. И когато ние научихме това нещо, трябваше да му помогнем да се отпечата. И тогава дойде срещата, която аз направих с Николай Тодоров.

 

В: Ти трябва да го разкажеш.

 

Д: Ама не съм ли ти го разказвал?

 

В: Не.

 

Д: И тогава аз бях много близък и продължавам да съм близък с Николай Тодоров. Той сега е академик, тогава беше човек на балканистиката, всъщност той образува балканистиката, имай предвид, че не знам защо във всички страни, даже и Албания, на Балканския п-ов и Турция, и Гърция, и Румъния имаха отпреди такъв отдел. Българите, които имаме най-голям интерес за балканистиката последни бяхме - той я създаде - Николай Тодоров. "Аз знам, че това ще попречи на научния работник в мене, но няма как, това трябва да се направи". Не го разбират, след това го ангажираха с много други неща, чак го пратиха посланик в Атина, което съвсем го отклони. Запознах ги двамата вкъщи и му казах на Николай: "Публикувай го това нещо. За пръв път идва един астроном, идва на гости на историците". Той не казва края на тоя век и началото другия. Той ти казва точно. Днеска математиката ти открива движението на небесните тела за част от секундата даже. Николай се съгласи и му каза: "На какъв език искаш?" "Аз съм завършил във Франция, на френски". И в академичното издание излезе на френски календара на Рогев. Аз тогава вземах няколко екземпляра, заминах за Париж и тогава отидох при Басан, защото Басан е долу-горе на негова възраст и също е завършил в Сорбоната същата наука -астрономия и математика. И дадох му ги на Басан, там ги оставих, разбира това са съвсем други хора, други професори, така или иначе, няколко екземпляра от трудът на Рогев остана в Сорбоната. "Слушай, Басан, аз докато не получа един поне отзив от това, което оставихме, няма да си тръгна от Париж". Дето се казва доста така упорит. "Добре, имам си основание" и след около 15 дни Басан ми се обади по телефона и ми каза, че един професор астроном, математик му е казал, че един ден българите ще разберат какво ни е оставил Рогев. Според него, това е най-вярната система въобще за създаване на календар. Рогев беше много така, много интересен човек с чудно, много дълбоко разбиране за Учителя. Той беше един така вътрешен мистик, външно беше един много мълчалив, много затворен човек, но когато Рогев каже две думи тежаха. В нашата група когато говорехме, той най-малко говореше. Когато се обади Рогев знаехме, че ще каже нещо важно и съществено и мълчим. Той сутрин идваше у нас, вечер си отиваше. Така бяхме се привързали. От друга страна вкъщи даже не го разбираха, както казваше жена му. Този скучен математик, той, човек ако не познава идеите му мъчно може да го разкрие даже.

 

В: Някои опитности, срещи с Учителя да е имал?

 

Д: А, да. Една среща много интересна, когато германците навлезнаха с войските си в СССР, превзеха много територии в Съюза, Тула падаше, вече пада Москва, страшна работа беше. Отиваме с Рогев и беше и този Методи Константинов. "Учителю, какво става, отиде Славянството? Славянството отива, те го прегазиха." "Вие не разбирате", и се обръща към Рогев: "Ти нали си написал книга за Черно море?" "Да!" Той наистина е написал голям труд за Черно море. "Запиши си, на тази дата, и му посочва една дата, около бреговете на Черно море няма да има нито един германец". Разбира се, ние се спогледахме, защото ние чакахме всеки от следващите дни да падне Москва. И действително, следващите вечери падна температурата под 50 градуса, студ невероятен, когато замръзват и танкове, и бензин, и всичко и започна отстъплението. И действително на датата, на която казваше Учителят германците бяха отстъпили и бранеха Берлин вече.

 

В: Значи на датата, когато Учителят каза.

 

Д: Да, да, да. На датата, на която Учителят каза около Черно море нямаше германци, германците бяха отстъпили вече.

 

В: Коя беше тази дата, не си спомняш?

 

Д: Не мога да си спомня. Не мога да си спомня, защото тогава ние живеехме в друг свят, защото как да ти кажа, някой път Учителят казваше неща, които са абсурдни. Поне за момента бяха абсурдни. Никъде не можаха да ги спрат, защото те ги обграждат вече, почти както гледахме на картата и Тула ако падне, то отива Москва. Та това ни беше срещата.

 

В: Значи мистик и астролог като човек от Халдея.

 

Д: А-а, и то един глас и една хубава ръка имаше, нещо имаше много изключително в този Рогев и един човек солиден в знанията си, но много скромен. Толкова скромен и затворен човек, ето например ако не бях се намесил, нямаше да се отпечати. Стана въпрос с големи разправии да се издаде на български и се издаде моля ти се в 1000 екземпляра. Струваше по 80 стотинки един екземпляр. И когато стана въпрос да се издаде и на английски, всичко беше готово и към английския вариант той представи пет страници юртата на прабългарите. Като намериш юртата на прабългарина в някое списание какво представлява, то тя е една астрономическа обсерватория. Когато застанеш в нея с компас в средата на юртата и ще видиш как са поставени отпред тези летви. На 22.март да кажем слънцето е на първата летва. На втората е на 22.юни, на 3-тата на 22.септември, въобще една ориентация такава необходима. Значи, за прабългарите им е било необходимо да гледат звездите и да се занимават с астрономия, за да дойдат те до календара, те са имали кой знае каква стара култура, като ние не я знаем. Обстоятелството, че са имали календар това показва, че са имали някаква култура, която на нас не ни е ясна.

 

В: Тези страници вие имате ли ги за юртата?

 

Д: Вижте какво, аз ги нямам тука, нямам ги, може би трябва да ги потърся у сина му или от някои други наши хора.

 

В: И тя е преведена на френски, и на български, текста има ли го?

 

Д: Кое?

 

В: За юртата.

 

Д: Не, не, за юртата е на български дадена, а те го превеждат на английски. А юртата я няма във френското издание. Първо излезе френското, след това излезе на български и се подготвяше за английското. Всичко беше готово, помня това име някой си Симеонов в Академията, беше и академик Балевски бе съгласен, и в това време Борис Рогев почина. И край. Не излезе по-нататък на английски календара на Рогев.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×