Jump to content

42. НАЦИОНАЛНИЯТ ВЪПРОС


Recommended Posts

42. НАЦИОНАЛНИЯТ ВЪПРОС

Вергилий Кръстев: Сега искам да се спрем на един друг въпрос. Така наречения национален въпрос. Понеже вие сте съвременник на онази епоха, син сте на военен, каква е вашата позиция за Балканската война, Европейската, между двете войни, Добруджа, Македонския въпрос, да се спрем така нали ретроспективно и по принцип да разгледаме положението?

Димитър Грива: При тази командировка, която имахме за търсене на стари документи в западните архиви.

В: Това в кои години?

Д: Това беше в 1975 г. ли коя беше и трябваше да спрем във Виена. Аз бях много пъти против това отклоняване, защото нямахме много време, но така или иначе трябваше да се стои, но при това гостуване си намерих един българин, който е роден там, син на градинар, който общувал и имал за съсед един югославянин. Югославянинът беше по майка хърватин, по баща сърбин, но си имаше една особена сдържаност към сърбите и когато говорихме за националните проблеми, той ни слушаше с голям интерес. След това ми се обади по телефона в хотела нашият българин и каза, че съм станал много симпатичен на неговия приятел и искал да сподели нещо с мене. Аз казвам: "Слушай, аз заминавам". А те също смятаха вече да напуснат Виена и да заминат някъде към Тихоокеанските острови, към Австралия, защото те приличаха на онези хора, които имаха усет към събитията и когато се случат едни тревожни времена както беше и както навремето преди Втората световна война се създаваше хитлеризъм много европейци напуснаха. Преди дипломатите те се усетиха, че става нещо, а народната интуиция е нещо много интересно. И също така смятаха, че няма да има живот. „Щом нашата Австрия започна да флиртува и с изтока, и със запада, няма да бъде на добро, а нашата работа е лесна. Имаме пари да живеем няколко години, а ние като вземем едно парче земя, ние сме градинари, навсякъде казва земята е наша." И казвам: "Добре, вие ще дойдете в Париж, защото колата долу ме чака, тръгвам. И като дойдете в Париж, елате". Давам му телефона в Париж, където си имам една квартира, където ходя винаги, за да се срещнем. И след около две седмици ми се обадиха по телефона и на едно кафене, където е нашето посолство, се срещнахме с тези хора - единия -българин, другия - хърватин. И той ми разказа нещо. Той притежава някакъв дневник-протоколи останали от дядо му, които не ги е предал досега никъде на това дружество, на просветното дружество на сърбите във Виена, което е съществувало преди освобождението на нашата страна от турците 1878 г. Там била цялата аристокрация, там те са били активисти, сърбите са работили. По подобие на това нашите направиха също просветно дружество в Румъния. Искам да разкажа само за няколко страници. Когато Портата признава Екзархията.

В: Българската екзархия?

Д: Българската екзархия, се очертаха границите на България като на Сан Стефанска. Поне щом Екзархията така я определя. Започва едно заседание от сърбите, при което трябва да се прави всичко възможно, това нещо да не стане, защото тя, България ще стане първа държава в Европа. Тогава сърбите се уплашват до такава степен, като че ли всякой един техен политик, като че ли трябва да дава едва ли не клетва, че първата му позиция ще бъде българските земи да не се обединят под една държава. И затова казва може би вие виждате, зад силното нападение на крал Милан 1885 г., когато българските младежи бяха на турската граница, една абсурдна война, за която нашия народ не беше готов. Крали Милан както е гледал, наблюдавал от щаба отгоре при това вижда и се чуди какво да прави, генералите не го слушат, а войниците не искат да се бият, щото те самите не знаят за какво. България се обединява. Този факт ми споменава така, че въпроса за обединението на българите е един вече и европейски въпрос. От друга страна Русия нямаше да я пуснат може би да стъпи на България, то толкова са преплетени нещата, да бъдем, да не бъдем ли, винаги ние да бъдем ощетени. Ето например нашата армия спечели войната на Балканския полуостров. А нашата дипломация? Те я изтърваха. Причините може да са различни, може да са много, но са непристойни за дипломацията. Тогава аз му казвам: "Слушай сега, ето тука сега във всяка квартална поща има ксерокс, дай тези няколко страници да ги преснемем". "Не може, багажа ми е на "Бурже" и ще се прехвърля на "Орли" откъдето самолета ми ще тръгне за Атина и от там за Австралия. Не може." "Добре, ето ми адреса. И в Париж, ето ви и в София. Моля ти се, направи ми това". Нито знам какво стана с тези хора, нито къде са се спряли, дали в Нова Зеландия, дали Австралия, някъде по островите, не съм получил нито писмо, нито нищо, за което много съжалявам. Това беше един много интересен документ. Щото се вижда от къде се тръгна, защото сърбите гледаха по-последователно в своята политика. Плюс това те бяха много заангажирани с Франция по масонска линия. Например, най-големият степен на масон там това го знам от Басан, в югоизточна Европа беше сръбския крал, който е по-висока по степен е бил даже от руския цар. До такава степен и те излязоха много верни на Франция и на Съглашението. Например, риска, който те поеха през Втората световна война. Те направиха въстания, смяна на правителството против германците, когато те бяха вече на турската граница и забавиха войната с месец и половина. Те затова дадоха много жертви, даде два милиона жертви Югославия, но устояха на позициите си верни на Съглашението. И затова от сега нататък ние трябва да имаме в съзнанието си тези факти. Нашите направиха голяма грешка, Георги Димитров и кой ли не, такава наивна работа.

В: Каква беше грешката на него?

Д: Ами Коминтерна, те продадоха Македония. Те нали биеха тука българите да се пишат македонци, после пък ги караха да се пишат пак българи. Дошли тука 40 хиляди души от Тракия. Идват у нас двайсет и коя година, даже ги изхвърляха, че не били българи. Един историк пише, това е нещо казва, го няма в ничия история. Да дойдат те в България и да им кажат, че вие не сте българи. Но спасението е едно. Една федерация. Учителят е говорил за конфедерация на Балканите, която ще стане преди Европейски щати, значи Той говори за Европейски щати, не говори за социалистически републики, да се разберем, тогава още аз бях ученик. Първата ни среща говори за това и в действителност разбира се като се махнат да кажем агресията на сърбите, която ми се струва разруши тяхната федерация, да те са непоносими вече и за словенци и за хървати, даже и за македонци, черногорци, това е една федерация, която не е на здрава основа. Мене ми се струва, че в основата на всичко стои агресията на сърбите, така го казват поне хърватите. И както виждаш, този приятел, който държи позицията на майка си, която е хърватка, но не понася сърбите, когато баща му казва, че от бащина линия той има тези документи. Този, за който ви говорих имаше дневника на тези протоколи, на тези събрания техни. Но с едно обединение на Балканите, защото както виждаш, когато интересите съвпадат, ето сега ние сме най-добре с гърците. Защо? Защото нямаме никакви претенции - продадохме я Тракия вече, отказахме се един път завинаги. Но пътищата вече са такива. Пътищата са само в една федерация, на една добра, правилна човешка форма.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...