Jump to content
valiamaria

53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

Recommended Posts

53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

 

Д: А като си замина Учителя ние бяхме като треснати. А Той си замина така, че все едно, че отива на Витоша и утре ще се върне. Той не каза, но подсказа на някои неща, подсказа. И на мен ми каза така: "Аз, каза, не се грижа за Учението Си. Ако то е Божествено, то ще успее". То е една тайна. Само каза едно нещо на Буча Бехар, аз ти го казах, което много ме зарадва. Взети са всички мерки да се запази чистотата на Учението." Това е много важно нещо и затуй нямаме салони и църкви, защото човешкия свят като се намеси, става вече една работа, която е правена много пъти. Тези експерименти ги знаем вече. Истинските души на Учителя няма защо да ходят в салона. Аз имам сега мои приятели, хора, с които общувам, когато общувам с тях аз имам чувството, че те са били в Школата, много по-млади, родени след като Учителят си замина. Готови души, готови, готови. По-готови. Той каза: "Ще дойдат по-подготвени хора от вас, които ще свършат работата". Той започна много трудно отначало. Той ги поведе отначало, започна ги от църковници. Да ги вдигне от църквата, че да ги изкара от амвона, че да ги изкара на поляната да ги завърти, че да ги качи на Мусала, кой знае какви трудности е видял. И всяко едно поколение трябва да се чака. Вече в 1920 г. когато идва една генерация младите: Борис Николов, Томалевски, Кантарджиев и другите, когато се създава вече Младежкия клас. Това е една втора вълна, която идва. Самия Младежки клас беседите му се отличават. Сега сигурно Той ще дойде вече с друга вълна, която още по-подготвена ще бъде. Така че ние няма какво да се грижим за Божественото, ами ако не можем да помагаме, поне да не пречим изглежда и ако можем да издадем поне малко от Словото, да ти кажа, ще ми олекне нещо вътре в мен. В: Сега друг въпрос: Освен Катя Грива, други певици? Д: Имаше, Кисьова пееше, тя свиреше на пиано, Кисьова пееше. В: Какъв беше нейния глас? Д: Един драматичен глас. Мичето Златева пееше. В: А на Катя Грива какъв беше гласа? Д: Абе тя беше спинтов сопран, но при Морфова Учителят, въпреки че е завършила в Рим, я прати при Морфова, където учи колоратур. А я прати може би, защото Морфова беше една от най-големите певици. Тя пееше всичко. И драматични, и лирични, и колоратурни. Възможности страшни. Морфова беше голямо явление като музикант. В: Вие познавате Морфова? Д: Да, да. В: Какво беше мнението на Учителя за нея? Д: Виж какво, Учителят много я ценеше и изпращаше много ученици да учат при нея, но тя обеща, между нас казано, обеща един концерт в салона на Изгрева, понеже много хора даваха концерти. И квартет Аврамов идва и са идвали много цигулари, но заради общественото мнение се спъна. Това беше един момент, който Учителят някак си замълча. След това тя катастрофира с една кола и загина. Да. Но как да ти кажа, тя не разбираше някои неща, да кажем смяташе за сестра ми, че си губи времето там. Как да й обяснявам сега. Казва й: "То сега като си млада бъди в града, сега като остарееш, тогава ще отидеш там горе". В: А като си млада на друго място? Д: Ами да, разсъждения съвсем светски. Та и Учителят казал на сестра ми: "Кажи й, че Господ не ще стари баби". Д: Така хумористично й отговорил. В: Господ не ще стари баби. Това много ми харесва. Д: Сега какво да й обяснявам. Катя казва, какво да й обяснявам сега? Защото Учението на Учителя не може да се защитава със спор. Това е излишно. Един човек приема нещата по вътрешен усет или не.Аз имах един много добър приятел в Пловдив в гимназията, живеем един срещу друг, след това дойдох аз на Изгрева. След една година той дойде, остана през лятото при мене да го подготвям за академията. Спеше при мене и давахме даже един концерт с него, той беше хубав тенор, после стана композитор, мой колега и когато попитах Учителя за него, каза: "Добър плод, но си е още зелен". И действително, той беше далеч от идеите. Много хубави качества има, добродетели има, но Учението чуждо му е още. Влезе в партията, увлече се там, преживя много големи сътресения, "добър плод, но зелен". Ами ние не можем да форсираме. А зелен в изкуството, той хубаво казва Гьоте: "Най-страшното нещо е форсиране в науката и в изкуството и в човешкия живот". Защо не вземеш тия вундеркинди. Вундеркинда го създава щестлавието на родителите. Те изкривяват децата. То трябва да зрее органически заедно. Що трябва да бърза да вземе акъла на хората още на пет години и на шест да свири Моцарт. Това са изключения, ако е роден така като Моцарт, да. В онова време когато човешкия живот е бил по-кратък. Днеска средната продължителност на живота е два пъти повече отколкото в миналия век. И там няма мярка. В: Значи Кисьова е е била едната певица? Д: Мичето Златева пееше. В: Катя Зяпкова? Не. Д: Катя Зяпкова не пееше, Кисьова пееше. Имаме един Филип Славов, тенор. В: Маринчевски? Д: Маринчевски пееше също. В: Табакова? Д: Да, Лиляна Табакова също пее, даде концерт. Тя е единствената професионална певица, която според мен малко късно слезе от сцената, трябваше по-рано. Просто беше тъжно, това си споделяхме с квартет Аврамов когато слушахме един неин концерт в "Славейков". Защото в изкуството милост няма - или можеш или не можеш, трябва да знаеш кога да слезеш. И затова такива големи певци като Петър Райчев, за да не слезе из един път, след като беше тенор стана режисьор. Това му е само да си бъде все пак на сцена, да се занимава с изкуството. Не е лесно да посветиш живота си на изкуството и след това поради изгубване на сили и данни трябва да слезеш, затова човек трябва да знае кога да слезе, кога да спре. Сега според някои както разправят Учителят дал някои методи на нея за вокалната школа, за педагогична работа при вокалното обучение. Така разправят. Нямам лични впечатления.

В: Сега кажи за тези, инструменталистите? Д: Ах, много, много. Учителят много обичаше музикантите и много общуваше с нас. И Влади Симеонов беше, стана професор. В: Влади Симеонов защо така се отдръпна после? Д: Виж какво, след 9.1Х.1944 г. много станаха комунисти заради кариерата си. Той първо е от комунистическо семейство. Той също беше член на партията. След 9.1Х.1944 г. много хора се оттеглиха. Разбирах, много хора се оттеглиха, защото това е пътя им сигурно, как да ти кажа. Асен Арнаудов също беше около Учителя, той е, аз ти казах, че той има голям дял в записване на песните. Хубав, много записва. Имаше един Ангел Янушев. Един от най-големите контрабасисти Вапурджиев, който в Париж го наричаха "Паганини на контрабаса". В: Какво представляваше тоя Вапурджиев? Д: Ами той е живял на Изгрева и беше един от най-големите контрабасисти. Когато бях на Изгрева той си беше отишъл вече, беше слязъл в града, в смисъл някой път да кажем като мен ме грабна служебната ми работа. Аз не съм се отдалечавал никой път. Но имаха други, които се отдалечиха, запазиха се едни външни отношения, да кажем един най така ценните за мене ученици на Учителя Тюлешков, професора, неговата научна работа го заангажира, това не значи, че той беше напуснал, той си идваше на неделните беседи, професор Джуджев също. В: Той по какво беше професор? Д: Народна музика -фолклор, фолклорист остана той. Сашо Попов идваше на Изгрева, беше много хубав човек. Сашо беше, а Учителят каза, че той е най-музикалния човек в България. Да, много интересен беше той. Просто много нещо съм научил от поведението му, от държанието му, начина на работа. Това бяха много силни хора. Това е една голяма вълна, аз ти казвам, че когато писах музика преди няколко години за професор Балан, аз видях, че до 1954 г. някъде там до 1957 г. тази възрожденска вълна имаше още следи. А по онова време благодарение на това, че той оставил на магнетофон 300 минути запис, разбрахме такива ценни неща. Там видяхме голямото на Балан. Разбирането му, тълкуванието му, личната му реакция, това е един възрожденски дух. Ала да приведеш един възрожденски дух в една комунистическа държава от тип така на III.Интернационал на болшевишки тип, това не е лесна работа. Аз си обясних и някои други неща, конфликта му с Шишманов и т.н. Това са други въпроси. Та затова именно в България във времето, когато идва Учителя с него, идва с тази вълна, идват много големи личности. В: Аз съм слушал от възрастните приятели, че Учителят лично много хора е поканвал да дойдат при Него преди I.Световна война и след II.Световна война, но много не са дошли поради общественото мнение. Д: Учителят не е канил. А-а, той въпроса седи може би другояче, че са дошли и са видели, но те самите не са се съгласили, но Учителят не е канил. Да, виж на мене ми го каза: "Искаш ли да живееш на Изгрева?" "Искам, но тук няма условия" и уреди всичко. "Условия? Какво ти трябва?" И аз му казах, аз съм ти го казал това нещо. "На мен ми трябва една стая, едно пиано, един стол, една маса, една печка, едно легло и нищо друго." "Добре, каза, донеси си пианото, другото аз ще го наредя." И отива Той у Стефова, те току-що бяха направили къщата, влезе, тя се зарадва много, че е дошъл. "Ето тая стая", най-хубавата стая ми даде и веднага вземаха от стенографите една маса, от салона един стол, едно легло. Той даде Неговата печка, която беше долу в приемната Му, аз си докарах пианото, щото аз живеех, като дойдох в София, живеех на ул. "Кракра" у Гръблашеви, един стар роял имаше. Виж за мене ме поиска, в смисъл попита ме, искаш ли? Аз казах: Да, но нямам условия. Но интересна беше реакцията на сестра ми. "Ти какво си поискал, казва? Една стая, един стол, една маса. Цял живот това ще имаш". И действително, както виждаш аз нищо повече нямам от тогава, но и не ми трябва. За мен имаше една беседа. Той ми го каза това нещо, повечето му се даде и едно шише вода на масата. Разбира се шишето с вода на масата сам да си го поставя, няма що да си го искам и Него. В: Трудно разбираемо. Д: И ако смятаме, че всичко можем да си обясним, то ще изпаднем в едно заблуждение. Трябва много искреност, много честност и много смирение ако искаме да вървим така бавно напред. И след като човек се изправи пред Великото трябва да стане смирен.

В: А какъв беше състава през времето на Школата? Имаше доста

интелектуалци, които са били в града. Д: Имаше, и интелектуалци имаше, и военни имаше, всякакви хора имаше. Много различни хора имаше. Най-важното, даже хора дошли от различни окултни школи стари. Знаеш колко интересно. Тези, които идваха от източни школи имаха най-много противоречия. В: Защо? Свикнали са да бъдат водачи. Д: Едно е това, а и друго християнството например защо даде такъв голям импулс на културата? Защото Христос казва: "Както горе на небето, така и долу на земята". Значи трябва да ги направиш тук долу на земята, да го приложиш. А онези са съзерцателни духове. Той си съзерцава така. Освен източните, друго имаха противоречие гръцките школи, да. Ние си идваме тука с кармата, ние сме с една нагласа. Ние тука сега вземаме направление към едно нещо ново, което се е изразило днеска и досега го няма на земята. Вероятно сега се подготвя шестата раса, някаква под шеста раса. Сега няма условия затова Учителят се скрива зад паравани. Сега няма условия за прилагане на Учението. Сега има условие за вътрешна работа. Да се сеят семена. Да се зарови семето, защото например през зимата ще има снегове, дъждове, ветрове, та тогава ще излезе да видиш реколтата и затова именно трябва смирение, защото ние искаме да имаме блясък веднага така. Няма такова нещо. Няма. Затуй бъркат църквите, защото той като вижда, че не е духовен, измислят други атрибути. Патрахили, килимавки, камбанарии, кандилници, това е една измама, това са детски работи. Това е старозаветния човек. Човек трябва да съзнае точно, да застане смирено, да си признае какво има и какво няма. Да си признае гдето се казва, че пътят му е труден, защото нашето минало е едно, а нашето настояще е друго. В: А познават ли се тези хора, кой от коя школа е? От кой тип? Д: Виж какво, аз не знам, някакси по усещане може би да разбереш някои, по усещане, нали? И може би в Школата имаше хора, които бяха изпратени да пречат. Защото имаше доста трудности в Школата. Но това са много деликатни проблеми, които един ден може би ние ще ги знаем, нали? Имаше доста случаи, аз мога да ти кажа, че някой път ученици в Школата създаваха на Учителя трудности, така вътрешно поне, повече отколкото света създаваше. Не беше лесно с тия българи! Българинът. В: В какво се изразяваха тия трудности? В своенравие ли, своеволие ли или всеки прави каквото иска? Д: Абе и своенравие и такова нещо, непослушание. Имаше такива работи. Личните чувства. Това личните чувства е опасно нещо в човека. А това, да се превъзпита човек, щото това не е науката, като го прочете и като го научи го знам. То трябва да се приложи. Любете враговете си! Как се постига тая работа? Колко века му трябват на човека да дойде до това нещо? От друга страна, а пък Учителят това, че по някакви причини, необясними избра България. Тоя твърд народ. Затова пък каза: "Българинът мъчно приема, приеме ли нещо, това е. Затова в Невидимия свят когато им трябва греда, взема българин". В: Така ли? Това нещо за пръв път го чувам. Д: Затуй казва в Невидимия свят, когато им трябва греда взимат българин. Научи ли един път нещо, край. Аз ти казвам, тия богомилски духове, да отидеш да видиш в нашите села, там долу към Айтос, нашите хора, това са стари богомилски духове. Това е. Категорични, но не можеш да го върнеш. Аз имам едно преживяване, разправях ли ти го, през време на един събор? В: Не. Д: От провинцията дойдоха, тия с червените пояси, така с ямурлука на гърба. В: Това е на събора на Изгрева? Д: На Изгрева. И там до гората, на Иван Антонов мястото където беше, аз навсякъде отивах да видя какво става. И сутринта преди беседа, още от четири часа сутринта. Отиват тези хора там накрая и си правят своята молитва с 91.псалм "Който живее под покрива..." В това време, понеже знаят, че има събор, конна стража излиза от гората, десетина души конници и ги заобикалят. Ония се скупчили и си говорят 91.псалм все едно, че нищо не става. Офицерът дойде, постоя малко. Не мърдат. И каза им така с ръка и си отидоха. Чувстват, че не можеш да ги поклатиш тия хора. Тия големи мъжаги. Сложили едни шапки и ямурлуци. Такова нещо, с такава сила вливаха, така еманация се усещаше в молитвата им, при това бяха към 20-30 души. Старейшини някакви такива от древността. Той си го носи това нещо. Това намери отзвука в Школата. Да ти кажа ли, българин е голямо нещо. Аз не знам някой път българин, когато казва: "Бог го знае",това Бог в устата на българина има една много голяма сила. Нито френското, нито другото не съм го чул. "Бог знае", като каже българинът, те респектира веднага. Той вярва, че Бог знае, ама само да го каже един път. Но да го каже един път, бая зор ще види. Затова избра това племе. Учителят веднъж каза: "Ако отида във Франция щеше като купа сено да гори до края и да изгасне. А тук при българите нито гори, нито гасне, защото сега е времето да се сее Словото в душите. Другото го оставете на Бога и на времето".

Ето такова бе това време. Времето на оран и време за посев. Ще дойде друга епоха след 1000 години, когато ще бъде време за жътва. А дотогава? Остана Словото Му да се чете, проучава и прилага. А това не е малко, дори много. Много е. И е непосилно в един човешки живот. Затова ще се срещнем след 1000 години при жътвата. Довиждане до тогава. До скорошна среща.

Ваш Митко Грива

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×