Jump to content

КАТЯ ГРИВА (16.IХ.1902 - 9.VII.1974)


Recommended Posts

КАТЯ ГРИВА

(16.IХ.1902 - 9.VII.1974)

1. ВЪТРЕШНИЯТ ГОВОР

Още съм нова на Изгрева, но най-голямото ми желание е да съм близо до Учителя. Друго желание нямам, с никого не споделям, но това ми е стремежа, само и само да съм близо до Учителя. Стоях все към салона и при всяка възможност търсех начин да се приближа до Него когато излиза, а това можеше да стане като Му донеса вода. Значи донасянето на вода за Учителя беше един повод да се срещна с Него. Днес, това може да ви се вижда смешно, наивно и много детско. Тогава Учителят препоръчваше да се пие вода от извора на Диана бад Ние отивахме със стомнички, пълнехме ги и правехме познатото упражнение за донасяне вода на Изгрева. Точно в тези случаи аз използвах този наивен повод, да занеса от прясната вода на Учителя само и само да се срещна с Него. Но това го правеха и другите. И когато занасях стомничката, виждах, че има още десетина стомнички с вода в приемната на Учителя. Заплакваше ми се, че не съм първата, която поднася стомничката, но преглъщах. Чувствах, че съм закъсняла с идването си на Изгрева и съм загубила толкова много време далеч от Него. Използвах всичко, което ми беше под ръка, включително и стенографката Паша Теодорова, за да влезна при Учителя. А тя влизаше често при Него да прочете нещо от беседите и да попита нещо, което не й беше ясно. Защото тя беше онази, която подготвяше беседите за печат. Щом тя решаваше да отиде при Учителя, веднага я хващах под ръка и я молех да ме вземе със себе си. Тя беше широко устроена вътрешно и се съгласяваше. Това се повтаряше доста често, най-малко 40-50 пъти и аз бях щастлива да влезна при Учителя. Не говорех, не питах нищо, мълчах и гледах Учителя в очите. Паша сядаше на стола до масата, там слагаше книжата и почваше да чете - да пита, да споделя относно беседите. Учителят я насочваше с думи. Аз седях на стола, точно срещу Учителя, слагах си ръцете върху колената на скута и като истукана не мърдах, а Го гледах във очите. Аз, която не гледам хората продължително в очите, то тук гледам да не мигна и да Го гледам в очите до края, докато Паша си свърши работата. Аз излизах с Паша, като и аз след нея целувах ръката Му, щастлива че съм била при Учителя.

Веднъж при едно такова влизане с Паша при Учителя, то тя чете, а пък аз гледам Учителя в очите и чувствам, като че Той се занимава с мен, като че нещо ми говори, нещо вътрешно и аз слушам, не разбирам какво е то. Усещам само, че състоянието ми, и духът ми е повдигнат и аз като че слушам, макар че не мога да кажа какво е. Това ставаше всеки път когато влизах с Паша при Учителя. И този път, като гледам Учителя в очите и съм повдигната духом, чувам как Паша чете от беседата и изведнъж ми минава мисъл през главата: "Учителят не я слуша, а се занимава с мен". Учителят ме гледа и казва на Паша: "Там преди три реда сменете тази дума със друга и на следващите два реда добавете още..." Не запомних какви думи трябваше да се добавят и заменят. Аз се засрамих и си наведох главата и така стоях до края, като не си повдигнах нито главата, нито очите. И в това време си мислих, как съм могла да допусна, че може Учителят да не слуша онова, което Паша Му чете от беседата. После продължавах да мисля, че един обикновен човек може да върши 2-3 неща едновременно, та тук Учителят не може ли да ме поучава на нещо и едновременно да слуша Словото Си. И като си тръгнах с Паша, целунах Му ръката, но не посмях да Го погледна. Бях като хваната на местопрестъплението и ме беше много срам.

При едно друго такова влизане с Паша при Учителя, то тя четеше беседата, а там се говореше за духове, за заминали души за другия свят. Като свърши беседата и като Учителя даде разясненията Си върху беседата, то Паша каза на Учителя: "Тя, Катя не ги разбира още тези работи". Учителят ме погледна и каза: "Разбира ги, разбира ги тя и още как". А пък аз точно в този момент преминавах през този етап и бях присъствала на спиритически сеанс. Такава радост почувствах от думите на Учителя казани за мен и целия ден бях с повишено самочувствие. Имаше дни, когато падах духом или се чувствах потисната, невежа и угнетена. А тези две думи казани от Него ми идваха на помощ. "Разбира ги, разбира ги тя". В такива случаи аз си ги припомнях и състоянието ми се повдигаше. Каква сила имаха казаните от Него думи, че направо ме възкресяваха. Та Учителят говори на ученика със вътрешния Си говор, както и с външен говор. Важното е ученика да има пробудено съзнание, да възприема и двата говора на Учителя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...