9. ЗАЩО ОТВОРИ КАПАКА

[valiamaria]

9. ЗАЩО ОТВОРИ КАПАКА

Бях така устроена, че мъчно намирах неща, които ми трябваха в стаята ми. С много труд, след много време откривам това, което търся. Много често Учителят ме пращаше от горната стая долу в приемната Му, да донеса известен Нему буркан със сладко. Тогава ми обясняваше точно къде се намира буркана. Аз слушах и Го гледах в очите, но нищо не запомнях. След това тръгвах, отивах в долната стая, която бе приемната, спирах се така, където ме бе насочил и измежду десетината буркана аз протягах ръка, взимах буркана и се връщах горе при Учителя. И пак Го гледах в очите и питах, този ли е? През цялото време аз само чувствах, че нещо ме води, но не разсъждавах повече. Просто отивах, взимах буркана и се връщах. След като си отивах в бараката, сама се чудех как съм го намерила този буркан. А вкъщи, където имах толкова малко неща и трябваше с часове да търся нещо, което сама съм сложила и то на лично място. Въобще мъчно намирах нещата си, с голямо лутане.

Но ето след като си отивам вкъщи, това чувство, което имах, че някой ме води, и това усещане продължаваше тук и го чувствах в горната част на главата и в страни. Веднъж си казах, че имам въздушна корона, понеже се чувствах с повишено настроение. Разбира се този буркан, който Му донасях после Той ми го даваше да го занеса у дома и да го изям. Веднъж Учителят направи същият опит, изпрати ме за буркан долу, но беше късно и тъмно. Запалих лампата, влезнах в стаята, спрях се, посегнах с ръка и взех посочения от Учителя буркан. А на земята лежаха много буркани и до тях имаше една бяла, голяма купа покрита със син капак от тенджера. Досега никога не любопитствах да видя или да проверя друго нещо освен това, за което бях изпратена. Насочвах се бързо, понеже не търсех буркана, понеже само простирах ръка и вземах нужния буркан с помощта на онзи невидим водач, който ме водеше. Този път се спрях и се попитах какво ли има в тази купа, че е покрита с капак? И без да мисля много, хванах капака, вдигнах го, отворих купата и веднага я затворих. Видях, че вътре имаше ошав от сини сливи. Много се ядосах на себе си, че посегнах към капака, за да видя какво има вътре. Нямаше граници недоволството ми. Защо ми беше това любопитство? Занесох на Учителя буркана, който Той ми връчи да го ям вкъщи, но аз бях крайно недоволна от себе си. Стоях пред Учителя виновна и не Му казах нищо. Отидох си. И още вечерта и на другия ден сутринта се чувствах много зле. Казах си, че ще се мре, няма как, дошло ми е времето. По едно време към 11 часа малко ми просветна пред очите и отивам при Учителя. Той долу влизаше в приемната Си и пред стълбата Му казах, че се чувствам много зле и че не знам от какво ми е дошло туй неразположение. Той ме гледа известно време и ми каза: "Ти защо отвори капака на купата?" Аз останах като гръмната. Учителят си влезе в приемната, а аз съм слисана и започнах още повече да съжалявам, че съм отворила капака на купата. Защо трябваше да видя неща, които не са за мен. Защо, когато съм пратена за нещо от

Учителя, то трябваше да проявя послушание? И то за един ошав от сушени сливи. Не можех да си простя.

Наистина мина ми на другия ден, но аз не можех да проумея причината на заболяването. Питам Учителя: "Не разбирам какво имаше в този ошав, че само от погледа му да се разболея". "Ошавът не е отровен, но онова, което бе вложено в него бе отровно. Аз сложих капака, за да затворя онова дисхармонично състояние, което бе в него вложено от сестрата, която го бе сварила. Ти вдигна капака и онова състояние влезна в теб и те разболя".

Ето, такива дребни неща изпълваха живота на учениците на Изгрева. Тук не трябваше да се явява онази приказка за онзи дух, който е затворен в бутилката и чакаше някого поради любопитство да отвори бутилката. Тук всички задачи на учениците бяха естествени и бяха вложени съвсем простичко в живота на Школата. И всеки трябваше да се справя със строго определена задача. А тук моята задача бе за проявеното любопитство.