Jump to content
valiamaria

10. ПАДНАЛИЯТ СТРУПЕЙ

Recommended Posts

10. ПАДНАЛИЯТ СТРУПЕЙ

 

Още в началото, с идването ми на Изгрева бях доста вътрешно разбъркана. Имах силно желание да остана на Изгрева. Тогава не знаех дали ще бъда приета в операта като артист. Знаех, че ако се научат родителите ми, че съм на Изгрева, ще има стълкновение и няма да ми разрешат да остана в София. Аз мислих, че не ще мога да понеса всичко туй, да бъде отделена от Изгрева. Всички тези неща аз не споделях с никого, но ги преживявах като вътрешно безпокойство.

Беше поредния събор на братството на Изгрева. Величествен празник, беседи, хора, живот, който ме зашеметяваше, възхищаваше. Казах си: "Господи, нима трябва да оставя този живот? Нима има нещо друго в този живот? Защо не остана тук? Господи, помогни ми да остана на Изгрева". От този род беше моята молба, и от този род бяха чувствата, смущенията и страхът да не би да ме махнат от тук. И за всичко това аз мълчах. А моето съкровено желание да остана тук, за него не казах на никого. Говорих за всичко друго, но не и за това.А при Учителя не смеех да отида. Цялото безпокойство ми се отрази и се изяви като треска и на долната си устна получих нещо като сипаница или струпей. Това беше от голямото притеснение. А на събора, на този празник и аз бях с всички братя и сестри. Гледах да не изпусна от очи и уши Учителя. Имаше голям обяд, много маси на двора, и много народ. Когато Учителят стана от трапезата малка групичка от сестри Го придружиха до дървената стълба, която се извиваше нагоре и водеше до Неговата стая - Горницата. Аз се присъединих към тях. Пред стълбата, една по една сестрите Му целунаха ръка. И аз пожелах силно да целуна ръката Му, макар че на устната си имах сипаница, струпей. И още докато бях при Него, Той направи доста широк полукръг с лявата си ръка и със замах я тури върху горната част на дясната си ръка, там на онова място гдето бях целунала ръката Му. Като че ли изтри отгоре ръката Си от нещо, което бе полепнало върху нея и със замах я отдръпна настрани, като през всичкото време ме гледаше в очите. Аз се смутих и си помислих, че Учителят се пази от влияние, т.е. че аз имам струпей на устата си и не биваше да целувам ръката Му. Смутена бях и какво ли не премислих. Но същевременно ми стана леко, станах весела, жизнена и още до вечерта струпея падна от устата ми. Не споделих с никого тези си мисли и състояния. Много често си мислих за тази постъпка на Учителя и доста по-късно разбрах, че Учителят не се пазеше от влияние, но той ме освободи от потиснатото състояние, от неспокойството и от тормоза, който ме преследваше, защото трябваше да се разреши един въпрос за моето оставане на Изгрева. И по-късно при треска, която ме обземаше прилагах този жест на Учителя и оздравявах сама.

Ето няколко мисли от УЧителя: "Болестите се дължат на една вътрешна дисхармония в живота. Болестите показват пътищата на нашето отклонение от Великия Божествен живот или от правата мисъл".

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×