11. ПОГЛЕДЪТ НА УЧИТЕЛЯ

[valiamaria]

11. ПОГЛЕДЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Ще разкажа един случай с погледа на Учителя, който никога няма да забравя. Работите се развиваха така, че за мен не беше още сигурно дали ще остана в София или на Изгрева. Аз бях в постоянна тревога. После работите ми се поуредиха и влезнах като певица в операта, но да се осигуря с квартира беше много трудно. Имах предложение да живея в града, но за мен беше безусловно нежелателно това. Исках да бъда на Изгрева.

Един ден Учителят слиза от горе и долу пред вратата на долната стая Му казвам: "Учителю, моля ви се, нека да бъде най-малкото местенце, в което да живея, но да бъда при вас, да бъда на Изгрева". Това беше една моя молба гореща, излязла от глъбините на душата ми. Учителят ме гледаше в очите и този поглед аз никога не ще забравя. Нито пък бих могла да го опиша. Малкото, което разбрах от този поглед бе, че Учителят бе доволен от моята молба. Той нищо не ми каза, обърна се и влезе в стаята Си.

И досега, като си спомням този поглед, Той отново ме прониква, топли ме и ме насърчава. Днес живея в малка дървена стаичка и наоколо ми е тесничко, пространството е малко и понякога въздъхвам, че всичко ми е тясно. И тутакси тогава си спомням погледа на Учителя и веднага разбирам, че всичко ми е толкова, колкото трябва да бъде. Всичко ми е толкова, колкото съм поискала чрез молбата, която отправих към Него. Това, което поисках, това и получих. Повече не ми се даде в този живот. Законът на Благодатта е неумолим.

В следващите дни, след като поднесох молбата си, Учителят каза: "Вие вярвате в Мене, когото виждате отвън, но не вярвате в Мене, който съм във вас. Силата на човека е в неговата външна и вътрешна вяра. Вие вярвате в Бога, когото виждате отвън, във всичко, което Той е създал. Обаче не вярвате, не вярвате в Бога, в себе си. Само външната вяра не може да ви спаси. Трябва да се доберете до вътрешната вяра. тя е връзката с Бога".

Ето едно обяснение какъв трябва да бъде пътят на ученика.