Jump to content
valiamaria

15. ЕДВАМ ДА МЕ ЗЪРНЕШ

Recommended Posts

15. ЕДВАМ ДА МЕ ЗЪРНЕШ

 

Завъртяха се времена и събития, че около Учителя се задвижиха много хора. Както наши приятели, така и външни хора от града. Идваха и с часове стояха десетки хора. А Той не приемаше всекиго. Ето, вече толкова време край Учителя се въртят толкова много хора, че аз не мога да постоя и да поприказвам с Него както съм свикнала досега. За момент Го виждам, че Той излиза сам от стаята Си, а наоколо няма никой. Не може да бъде. Изведнъж притичвам при Него и казвам: "Е, Учителю, не мога да Ви видя!" Той ме гледа усмихнат и ми казва: "Е, ще дойде време, едвам да ме зърнеш и ще бъдеш доволна, защото толкова много хора ще има около мен". Гледах Го и не разбрах какво искаше да ми каже. Само че не ми се щеше да бъде така. Бях свикнала да Го виждам всеки ден, да постоя при Него, да поприказваме. После да чуя четири пъти през седмицата беседи. Въобще имах най-хубавите условия да съм постоянно с Учителя, че дори и досега се учудвам на тази велика привилегия. В този живот, доколкото бяхме с Него, винаги имах възможност да Го видя и да говоря. Бяха щастливи години за такъв голям контакт с Учителя. А кога ли щеше да бъде онова нещо, което трябваше да се случи, аз не знаех. Но Учителят си замина и вече Го няма. Търсиш Го наоколо, да го видиш в постъпките на учениците Му, но там не можеш да Го откриеш. Няма го! А Словото го има и трябва да го проучаваме и приложиме. И там е причината, че не мога да видя Учителя у другите, защото Словото Му го няма у тях. Когато го има, ще станем духовни. Ето какво прочетох в тефтерчето си, като мисъл казана от Учителя: "Какво значи да си духовен? Да бъдеш духовен значи, да познаваш доброто и злото и да знаеш в дадения случай как да употребиш доброто и как да се справиш със злото като сили в природата. Същевременно трябва да знаете, че злото е една сила в природата, един принцип с който са свързани ред същества от нисши култури, с един извратен ум и с едно извратено понятие за живота. Те считат, че каквото и да направят, всичко е право. И най-после средното положение е, да познаваме Бога с вътрешна радост. Има една радост, която разширява съзнанието на човека. Тя е тази радост, която се крие във Великият Божествен живот".

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×