Jump to content
valiamaria

16. КОЙ МЕ СПАСЯВАШЕ

Recommended Posts

16. КОЙ МЕ СПАСЯВАШЕ

 

По време на Школата на Изгрева преминах през различни състояния, ту възходящи, ту низходящи. Понякога се сгромолясвах. Запитвах се на какво се дължи всичко това? Следващия ден Учителят на беседа каза: "Питате на какво се дължат тези големи страдания в света? Страданията се дължат на голямата разпокъсаност в мислите, желанията и действията на човека. Или с други думи казано: отсъствието на единство, на единение в мислите, желанията и действията на човека произвеждат страдания. Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекъсване на неговите мисли, те пък произвеждат прекъсване в чувствата и той започва да страда. Най-малкото съмнение също така създава страдания. Само Бог може да спасява".

Аз записах тези мисли и започнах да разсъждавам по тях. Разбрах, че това са общи положения и се отнасят за всички хора. Усещах, че при мен положението е малко по-специално. Отивам при Учителя и споделям с Него, че тези Негови думи казани за страданието много не се връзват с моя случай, защото смятам, че моето страдание е по-голямо от това на всички събрани вкупом на Изгрева. Тук всеки преминаваше по свой начин с известни страдания и мъчнотии. Учителят ме изгледа и каза: "Тебе раменете те спасяват". Така ми каза, не разбрах нищо какво означава това, но запомних думите Му. Така казваше понякога Той неща, които нямаха нищо общо с конкретния случай, но което Го казваше, поставяше го дълбоко в съзнанието на ученика. Дълги години минаха от тогава и много мъчнотии и гонения преживях. Често ме болеше гръбначния стълб. Ръцете ми са слаби и не издържаха да нося товар. И веднъж както си миех врата и бях доста отслабнала, се погледнах в огледалото и видях съвършено правите ми мъжки рамене. Тогава като че ли в подсъзнанието ми изпъкнаха думите на Учителя: "Тебе раменете те спасяват!" Чак сега разбрах, че те ме спасяват физически и психически. Ако раменете ми бяха наведени сигурно щях да се загърбя.А също не щях да бъда без равновесие физическо и психическо, тъй като характера ми е мек и доста колеблив. Все има нещо у човека, което го спасява. Трябва да държи за него и да го пази.

Във връзка с едно такова положение на забърканост в живота ми, отидох при Учителя да Му се оплаквам от орисията си. Почуках на вратата Му. След малко Той се показа и тикна в ръцете ми една бележка написана с Неговия почерк: Очите ми тъмнееха, главата ми беше замаяна. Натика бележката в ръцете ми и затвори пред мен вратата. Аз долу на двора я разгънах и през просълзените си очи успях да прочета следното: "Правило: Не лъжи себе си, не лъжи Учителя Си и не лъжи Бога!" Тази бележка с почерка Му я пазя и до днес. Разбрахте ли кой е този, който спасява?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×