Jump to content

22. НА КРЪСТОПЪТ


Recommended Posts

22. НА КРЪСТОПЪТ

15.III.1943 г., Изгрев. Безпокойството ми се увеличава, също както по-рано. Каква ли е причината? Дали Ангел Янушев не е добре, та ми се отразява тъй лошо? Все по-силно искам да взема решението и веднъж завинаги да ликвидирам с тази сърдечна връзка. Нима съм видяла нещо добро от него? И все пак дълбоко в душата си чувствам, че само при него се успокоявам. Че само той поне засега ме запълва отвътре. Но не може и на кръстопът да стоя непрекъснато. Всичко е ужасно. Нима на мен нищо няма да ми даде небето? Нима аз няма да опитам що е Любов. Ако е от Бога защо да не стане това, което трябва? Не ми се тормози повече по този начин. Все повече изпъква въпросната друга жена до Ангел и ме затъмнява, сякаш това съзнание не е мое, а нейно. Но, Господи, нека се разреши този въпрос. Нека не викам против Господа, а да видя нещата както са. Ако трябва да се примиря, нека това стане. Ако нещо трябва да имам, то нека да ми дойде по обикновен човешки път.

Гр. Харманли, 22.IХ.1943 г. Голямо вътрешно безпокойство. Отчаяние и ропот, просто ужас. Днес е малко разведрено. Няколко дена откак съм тук в този град назначена като учителка по пеене в гимназията, търсех квартира, но напразно. Тази, в която влезнах е нехигиенична, без слънце, но самостоятелна. Не зная просто какво да правя. Една ужасна инертност ме е обхванала. Не ми се прави нищо. Вкъщи лежа, ходя на училище и гледам да съм между хора, за да не се отдавам на това голямо безпокойство. Поне квартирният ми въпрос да се уреди, та да мога да уча. Докъде ще отиде този въпрос не знам.

Учениците в Харманли ми направиха добро впечатление, поне само те. Само един клас не харесах, но няма що. Защо, Господи, отвсякъде ме изоставяш. Тъй ли все ще върви? Тази тъмна ивица на предсказанието все ще ме следва.

А това предсказание бе ми дадено на 31.VIII.1943 г., когато отидох при една гледачка-ясновидка на ул. "Бенковски" 32, София. То беше младо момиче и ми каза следното: "До 18 години сте расли като незасегнати от нищо, свободна и без обременение. Имало е моменти, другите не са ви разбирали, но вашият живот е текъл свободно и сте се движили като пеперуда от цвят на цвят. Но от 18-40 години има една черна ивица, която лъкатуши във вашия живот с големи безпокойствия и сътресения. Няколко пъти сте минавали границата на България. Там сте изживели нещо с един човек, на когото сте дали извънредно много, каквото може да даде едно младо момиче в сравнение с това, което сте дали, то сте получили много малко. Ако сте дали един цял самун хляб, получили сте една хапка, такова е сравнението.

По-късно срещате един човек с когото сте две половинки, но от него не сте получили също нищо. Той не е достатъчно прям и искрен, за да ви каже, че не може да се съедините. Венчило с него е невъзможно. Вие трябва да се отдадете на работа, да го забравите и да не го желаете така страстно. Засега е невъзможно. Ако слушате моя съвет, постарайте се да го забравите. Ако дойде, да бъде от Бога дошло. Но вие не го желайте. Предстои ви едно преместване, ще срещнете нови хора, но е за добро. Спънка в работата си няма да срещнете. Обичате да дружите с по-възрастни хора. Кожата ви е много нежна. Обичате нежност, милувки, обич, но средата, в която живеете не ви разбира и е груба. Това ви причинява страдание, което другите не разбират."

Това бе пророчеството, което се изпълни изцяло.

На другия ден станах и написах писмо до Учителя с всички проблеми. Дори Му казах за нехигиеничната стая и че една ученичка иска да живея у тях, имали свободна стая, но тя да спи при мен вечер. Изпратих писмото и след няколко дни в съзнанието ми се отвори светла пътека и полека-лека нещата се уредиха. В този град стоях две учебни години - 1943 и 1944 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...