Jump to content
valiamaria

25. НЕЗАЕТОТО МЯСТО

Recommended Posts

25. НЕЗАЕТОТО МЯСТО

 

Беше 1936 г., когато злосторници бяха нанесли побой на Учителя. Ние бяхме на Рила. Учителят не беше добре, беше получил парализа от дясната страна и не можеше да си служи с дясната си ръка и крак. Приятелите казваха, че Духът Му работи другаде, а Той беше свързан тук при нас заради нашите грехове. Нека по-нататък духът ми открие какво беше тогава на Учителя. Той беше там някъде горе на палатка и не идваше на беседи. Животът си течеше нормално, както други години на Рила. Всичко бе организирано, лагерът бе устроен, имахме продоволствие. Сутрин на Молитвения връх се ходеше, посрещахме изгрева на слънцето, а четяха се беседи в сряда, петък и неделя на големи групи. Тук трябва да опиша една голяма моя погрешка, която после имаше отражение в моя живот.

Един ден изведнъж като по чудо Учителят оздравя. Иска да слезе надолу по стъпалата. И действително беше голяма радост за нас, всички да тръгнем подире Му. Както всякога Неговата притегателна могъща сила е била винаги голяма и с Него отидохме до извора, по-право до чешмичката на второто езеро, направена с помощта на Учителя, там където имаше чучур от две мраморни ръце. Струпани всички около Него, ние тръгнахме. От дясната Му страна имаше място свободно. Погледът на Учителя беше към мен и почувствах, че трябва да се приближа, да седна близо до Него. Но имаше около Него някои сестри и братя, които не ми бяха приятни, а те бяха и около мен и това ме накара да не послушам този вътрешен глас. Такива са били винаги моите грешки. Винаги се съобразявам с другите. Учителю Велики, знам че това е груба грешка. Мястото, което бе определено за мен го взе друг и аз се лиших от благословението и това промени моят път в живота ми по-нататък. И може би затова когато идвах при Теб, и когато исках да бъда до Теб, не бях до Тебе. Когато Ти беше в Мърчаево, бе особено очебийно. Вярно е, че веднъж седях малко до Теб, но после, колкото пъти отивах, като че ли не ме искаше и трябваше да се връщам умъчнена на Изгрева. Наистина там беше чудесно, но факт е, че при Тебе не можех да бъда. Значи сама си избрах това положение. А аз плачех и се сърдех на Теб. Прости, Учителю, не ме оставяй без светлина, научи ме сега да разгадая нещата правилно. Да обърна не четвъртинката си, както някога ми каза, но направо да се обърна към Тебе в мисли, чувства и постъпки и живота ми да бъде за теб. Чрез моят живот в Словото Ти.

На Рила допуснах и друга грешка с Учителя. Сутрин ние се качвахме на хълма, четяхме беседи. Нещо тайно ми шушнеше да си записвам мислите, които ми харесват и да ги казвам на Учителя. След Молитвения връх отивах винаги при Учителя, който седеше пред палатката си в онази 1936 г. и четях в погледа Му молба да Му прочета нещо от онези мисли, които бях чула. Тогава съжалявах и мислено си обещавах пред Него, че на следващия ден на върха като слушам, аз ще запиша онази мисъл, която ми хареса. Повтаряше се същото. Аз слушах, не записвах и отново ходех при Учителя. Отново чувах молбата Му чрез отправения поглед към мене. Да Му кажа онази мисъл, която бях запомнила, но всичко бях забравила. Колко допуснати грешки, колко и колко? И сега когато ме ръководиш не оставяй това да се случи, да отлагам нещата. Нека работя вече като Твоя ученичка. Крайно време е. Не искам да остана назад от Словото Ти.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×