Jump to content

22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него


Recommended Posts

ДИШАНЕТО И ПОЗНАНИЯТА, КОИТО УЧИТЕЛЯ ДАВА ЗА НЕГО74

 

Целта на настоящата студия е читателят да опознае основните принципи на дишането, както и няколко специални упражнения за дишане, изнесени в лекциите и беседите на Учителя Петър Дънов. Въпросът за дишането, изложен тук макар и накратко, е напълно достатъчен, за да може всеки да се ползва с успех от теоретичните познания и да се приучи на дихателни упражнения, съобразени със степента на развитие на съвременното човечество. Така всеки би могъл сам да си изработи дълбоко, плавно и ритмично дишане, което е и един от първостепенните фактори за физическото и духовното ни израстване.

 

Дишането като всеобщ процес е изследвано от окултната наука, която изнася на преден план двойния му ритъм: издишване и вдишване, които символизират създаването и изчезването на света. И още, това са центростремителното и центробежното движение, започнали от определен център, какъвто е сърцето в човешкото тяло, а в глобален смисъл – Божественият център или Слънцето на всички слънца. Двете фази на дишането са отварянето и затварянето на Небесната врата. Планетата Земя също диша, нейните етерни сили ту проникват навътре в недрата ѝ, ту отчасти излизат извън нея, в околното пространство.

 

От Христа насам хората се намират в епоха на възлизане или в цикъл на еволюция, затова е необходимо да се има предвид, че индуските методи за дишане, които са дадени тогава, когато народите са били в инволюционната си степен на развитие, днес вече не са подходящи за организма. Ето осветлението на Учителя по този въпрос, прочетено в „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите, които не са приложими днес. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам да дишате дълбоко, но като същевременно се стремите този процес да става и плавно, и ритмично.“

 

Дишането е равностойно на възприемането на силата на въздуха. Щом въздухът е символ на духовното, на диханието на Безграничния, то тогава може да се каже, че дишането е възприемането на една духовна власт. Въздухът е средата, присъща на светлината, на извисяването, на аромата, на цвета, на междупланетните вибрации; той е пътят на общуването между Небето и Земята. Въздухът разнася вибрациите на Словото Божие и е наситен с прана – жизнена енергия. В „Къртица, славей и пчела“ от томчето „Закони на доброто“ четем следното: „Като стане от сън, здравият човек веднага отваря прозореца на стаята си да поеме чист въздух. Това значи съзерцание с дробовете. Той чувства нужда от чист въздух – да отвори прозореца на стаята си. Не го разбирайте в буквален смисъл – всяко дълбоко поемане на въздух означава отваряне на прозорците на дробовете. Като вървите, където въздухът е чист – по улиците или сред Природата, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух.“

 

 

I. Познание за строежа на белия дроб и за механизма на дишането

 

Белите дробове представляват две крила, от които лявото има два дяла, а дясното – три. От носоглътката се спуща трахеята; тя се разделя на две бронхиални тръби, които преминават в множество разклонения, а те завършват с мехурчета – алвеолите, наброяващи 1700-1800 млн. и имащи предназначението да увеличат повърхнината, чрез която кислородът влиза в съприкосновение с кръвта. Белите дробове и сърцето са разположени в гръдния кош и са отделени от коремната кухина с един напречен мускул – диафрагмата. С едната ципа на плеврата е обвита вътрешната повърхнина на гръдния кош, а с другата ципа – белите дробове; за да се избегне триенето, между тези тъкани има течност. Диафрагмата е изпъкнала нагоре към гръдния кош. При вдишване тя се свива и се спуща надолу, като освобождава пространство; едновременно с нея се свиват и междуребрените мускули, които също осигуряват странично място на белите дробове. При издишване диафрагмата и междуребрените мускули се отпускат, гръдният кош се стеснява, дробовете се свиват и изтласкват въздуха навън през носа. Въздухът е специфична смес, съставена от 20% кислород, 79% азот, малко водни пари, въгледвуокис, неон, криптон и аргон; съдържа и известно количество микроби и прах. Гъста мрежа от капилярни съдове покрива стените на всяка алвеола. А понеже стените на алвеолите и капилярите са извънредно тънки, това позволява газова обмяна между вдишвания въздух и придошлата там кръв. Всъщност има два процеса на дишане: белодробно и тъканно. В белия дроб червените кръвни телца усвояват кислорода от приетия въздух. Тогава хемоглобинът, който съдържат, се превръща в оксихемоглобин. Червените кръвни телца пренасят навред из организма приетия кислород и той се усвоява от клетките в тъканите. За да се освободи топлина и други видове енергии, необходими на организма и неговата дейност, кислородът е нужен за окисляването на тъканите. Той се съединява с органичните вещества в тъканите, извършва се един вид горене, при което крайни продукти на тази дисимилация на въглеводородите и тлъстините са въгледвуокис и вода, а на белтъчните вещества – пикочина, креатин, хипурна киселина. Нека отбележим, че пак през стените на капилярите и алвеолите се изхвърлят в белодробната празнина въглероден двуокис и водни пари. Непрекъснато в организма се извършват паралелно два процеса: асимилация или градеж на тъканите и дисимилация или разрушението им. Обаче се забелязва един естествен вътрешен стремеж: при разрушаването на веществата да се получават най-малко отровни вещества в крайните продукти. При своята дисимилация белтъчните вещества на тъканите минават през ред междинни отровни продукти, каквито са пуриновите и ксантиновите основи, креатин, пикочна киселина, левкомаини и др., но тези междинни продукти чрез горене продължават да се разлагат – например пуриновите основи се превръщат в пикочна киселина, а тя изгаря в пикочина, докато креатининът – в креатин. Когато дишането не е дълбоко, няма и богат приток на кислород в кръвта и тъканите. В такъв случай не става пълно горене и тогава междинните отровни продукти не се доразлагат; разбира се, част от тях се изхвърлят навън чрез урината и потта, но други се утаяват в тъканите и причиняват тяхното заболяване. Необходимо е дълбоко, плавно и ритмично дишане, за да може организмът да се освобождава от вредни наслоявания.

 

 

 

II. Дишане, етерно тяло, прана

 

Редица научни изследвания сочат, че процесите в организма не могат да се обяснят само с механичното им изучаване. Физическото тяло е проникнато от етерен двойник, или етерно тяло, което е седалище на жизнената сила. Въздухът и организмите са пропити от прана. Още в 17 в. Уилиам Максуел е изложил своите възгледи върху основните принципи за праната в 12 точки и издава книгата „Dе medicina magnetica“ през 1679 г. През 18 в. Франц Мeсмер75 продължава разсъжденията на Максуел, като назовава праната „жизнен магнетизъм“. През XIX и XX в. съществуването на праната вече e научно доказано от множество изследователи. Някои я наричат „жизнени лъчи“, Райхeнбах – „од“ или „одични лъчи“, Жорж Лаковски – „радиации“, Александър Гурвич – „митогенни лъчи“ и т.н.

 

Именно праната е архитект или строител на формите и от нейното количество в организма зависи до голяма степен съответно и здравето. Зависимостта между дишането и болезненото или здравословното състояние на органите се вижда ясно от следното: когато тялото или съответен орган обеднее откъм прана, то или той става податлив към болести и добива предразположение към такива. А при дълбоко и ритмично дишане, когато се влива богат приток от жизнена сила в даден орган, тогава той е в състояние да преодолее болестта. Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуването. Например при парализа съответният орган анатомически е здрав, но е обезсилен нервният център, който го инервира; именно затова дълбокото дишане, обогатявайки всички части на тялото с прана, може да подейства на мозъчния център, който управлява чрез нерви съответния орган, а чрез съживяването на нервната система се възобновява и органът.

 

В „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ може да се прочете следната мисъл от Учителя: „Човекът се нуждае от дишане не само за да приема въздух, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите прана. Някои учени я наричат животворно електричество или животворен магнетизъм. Важното е, че дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутрин и когато тя бъде усвоена, веднага се разпространява по цялото тяло и внася сила, живот, здраве и обнова.“

 

И така, силата иде чрез дишането не само защото чрез него се поема кислород, който е нужен за окислението в тъканите, но защото в организма навлиза и прана. По тези две причини са ясни и следните думи на Учителя, цитирани от „Функциите на човешкия организъм“ из книгата „Служене, почит и обич“: „Силата иде от белия дроб. Силен човек е този, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен. Здравите хора имат широки и дълбоки бели дробове; под дълбочина се разбира оста отпред назад. Има връзка между храносмилателната и дихателната система – щом стомахът е в изправност, и дробовете ще бъдат в изправност. Като се храни правилно, човек диша правилно, а щом диша правилно, мисълта му е права. Значи между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Силата на човека не седи само в приемането на физическа храна – за да бъде силен, той трябва да знае и как да използва въздуха, който диша.“

 

За да изучим дишането във всичката му дълбочина, трябва да отбележим, че въздухът се прониква не само от прана, но и от психични сили и мисловни вълни. Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните. В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“

 

Чрез дълбоко и ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен и хармоничен. Така се дава ход на дълбинното, което живее в ядката на човешката душа. Из нейните глъбини бликва извор от жизнени струи, които реорганизират материята на тялото и то напълно се преобразява – правят го устойчиво към болести, в него се влива мощна вълна на здраве и сила. Хармоничното дишане съдейства за развитието на дарби и заложби по следните причини: първо, чрез него се развива нервната система и се активизират мозъчните центрове; второ, човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздушната среда. Чрез дишане Божественото естество на човека се опомня и разкрива богатства, стаени в душевната обител.

 

 

 

III. Характеристика на дълбокото дишане

 

За съжаление съвременните хора дишат плитко и бързо. Известно е, че белият дроб събира повече от 3 500 см3 въздух, а в някои случаи – и до 4 000-4 200 см3. При дълбоко издишване в белия дроб остават около 800 см3 въздух, който се смесва с новопостъпилия и го затопля; по този начин организмът е предпазен от простуда. При обикновеното дишане, което е доста плитко, човек вдишва и издишва само около 350-500 см3 въздух и голямо количество въздух остава необновен. Как при такова дишане човек би могъл да бъде здрав, бодър духом, да има силна памет, добро разположение и светъл ум? При непълноценно дишане всички органи обедняват откъм прана, затова настъпва и преждевременно остаряване на организма.

 

Правилното дишане зависи от количеството на приетия въздух и от времето на неговото задържане. Учителя изтъква, че колкото повече задържаме в дробовете си приетия въздух, толкова сме по-силни. Въздухът трябва да се поема бавно, да се чувства как влиза в белодробните крила – тогава в капилярните съдове на дробовете нахлува достатъчно количество кръв. При дълбоко и бавно дишане приетият въздух има време да проникне до всички краища на белия дроб, да се размеси с останалия в някои кътове въздух и при издишване да изтласка навън голяма част от него, заедно с непотребните отпадъци, които съдържа. Преди всичко човек трябва да се стреми да изпразва белите си дробове колкото му е възможно повече: това улеснява навлизането на по-голямо количество чист въздух при вдишване; така и обмяната се извършва по-пълноценно.

 

Има горно, средно и долно дишане, но не са за препоръчване, понеже при тях не взема участие целият дроб. При дълбоко, бавно и пълно дишане се изпълват целите крила на дробовете с чист въздух, богат на прана. За да се улесни дишането, правилно е човек да се освободи от тесни, пристегнати дрехи, и да следи дали при вдишване диафрагмата освобождава максимално място за вдишката. В „Закони на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя изтъква: „Като дишате дълбоко, трябва да усещате свиването и разпущането на диафрагмата.“ При дълбоката вдишка диафрагмата се свива и изтласква надолу коремните органи, при което коремът изпъква и след това се разширява гръдният кош, а при издишване първо коремът хлътва, после – гърдите.

 

 

 

IV. Темп на дишане

 

За да изградим навик да дишаме дълбоко и ритмично, необходимо е да се приучим: първо, да поемаме въздуха бавно и дълбоко; второ, постепенно да увеличаваме продължителността на времетраенето при задържането му, и трето, издишването да става също така много бавно. В това отношение Учителя дава следните упътвания: „Дишайте дълбоко, спокойно и бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Някой диша бързо, като че ли неприятел го гони – така работите не стават.“

(“Връзката между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“)

 

Задържането на въздуха е от голяма важност при пълноценното дишане. Ако се правят опити, ще се види какво обновително и възродително действие има продължителното задържане на вдъхнатия въздух, защото опитът е най-добрият метод за проверка. Ето светлината, която хвърля Учителя по този въпрос: „Изобщо, човек трябва да има правилно отношение към всичко, което върши. Като диша правилно, той има съзнателно отношение към въздуха. Колко вдишки прави човек в минута? Малцина знаят това. Обикновеният човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 дни – тогава ще видите колко разходи се правят за вас. Дишането на човека и животните се различава по темп. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. За да изучите темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете различните начини, по които хората дишат, и ако искате да бъдете добри, трябва да дишате като такива.

 

Дишането е мярка за определяне степента на развитието. Правилното дишане зависи от количеството на приетия въздух и от времето на задържането му. Колкото повече човек задържа въздуха в дробовете си, толкова е по-силен. Ако човек иска да знае колко е силата му, нека да проследи по часовник продължителността на задържането на въздуха – от това зависи и успехът на неговите начинания. Знаете ли какви постижения има човек, когато в дробовете му прониква съвършено чист въздух? И още повече ще се усъвършенства, ако задържа въздуха в дробовете си възможно повече време. Някои адепти могат да задържат въздуха до половин час. В това направление и някои други хора имат постижение – те задържат въздуха до 3 мин. Всякога се тръгва от малкото и чрез редовни упражнения може да се достигне до известен успех. Може да се започне от задържане на въздуха за 20 сек. и на няколко дни да се постига увеличаване с 1-2 сек. Успее ли човек да увеличи времето на задържане, лесно ще се справи с мъчнотиите и противоречията – те просто ще се стопят като лед. Който може да задържа въздуха в дробовете си по-дълго време, той е богат човек – богатството само иде при него и той сам отваря и затваря вратите на своя живот. Който иска да се упражнява в дълбоко дишане, може да започне със задържане на въздух даже само 2-3 сек.; обаче като всеки ден увеличава възможността за задържане на въздуха с по 1 сек., то тогава в продължение на един месец той ще достигне до 30 сек. и така ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, гръдни и стомашни болести, парализа – всичко това ще изчезне.“

(“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“)

 

За темпа и бързината на обикновеното дишане, т.е. не по време на дихателните упражнения, Учителя дава следните упътвания в неделната си беседа от 25 май 1941 г.: „Ако човек в една минута прави три вдишки, той е здрав. Колкото повече се увеличава бързината на дишането, толкова се намалява шансът да бъде здрав. За да бъде човек здрав, то една вдишка, една задръжка и една издишка, взети заедно, трябва да станат за 20 сек., или 3 поемания на вьздух за 60 сек. Дишането на търпеливите хора е дълбоко, а не плитко.“

 

Щом човек почне да диша бързо, това изобщо не е добър признак. Нека той да се заеме с възпитаването си да задържа въздуха по-дълго време в дробовете си. Колкото човек става по-спокоен, толкова и дишането му се извършва по-правилно – дълбоко и плавно, а щом се повишава нервността му, тогава то е плитко и учестено. Обикновено човек е склонен да поема въздух за 3 секунди: една секунда за вдишка, една – за задръжка, и една – за издишка, а това са вече 20 вдишки в минута; дори да ги намали на 15 вдишки, то дишането му е пак учестено. При обикновено дишане, т.е. не по време на дихателни упражнения, да се правят 3 вдишки в минута, още повече – 2 вдишки, но това е възможно само за онези, които са изградили правилно дишане. Изобщо, желателно е при дихателните упражнения човек да се стреми към по-удължено задържане на въздуха, а при обикновения си темп на дишане да е в състояние да прави поне 10 вдишки в минута – тогава все пак до известна степен дишането му е здравословно. Но ако иска да прогресира, нека да намали броя на вдишките в минута на 5, след което да се приучи на темп 3 вдишки, по-после да премине на 2; след сериозно обучение може да се постигне и 1 вдишка в минута. Добре е да се отбележи, че при намаляване броя на вдишките не бива да се прави рязък скок, а дишането трябва да става по една плавна крива.

 

Когато се намали броят на вдишките в минута, животът се удължава, а когато се увеличи броят им, се съкращава. Животните имат кьс живот поради бързия темп на дишане. Човек, който диша правилно, със сравнително малък брой вдишки в минута, може да достигне 75-120 години живот. Човек трябва да се стреми да диша дълбоко и бавно. Чрез съзнателен контрол върху себе си той може да си наложи хармоничен темп на дишане.

 

 

 

V. Ритъм на дишане

 

Под ритъм на дишането се разбира правилното редуване на определени интервали при вдишване, задържане и издишване на въздуха. Когато в една работа се внесе ритъм, тя добива музикален характер и има ефикасно, приятно влияние, не уморява. С въвеждането на подходящ ритъм се преодоляват големи препятствия, без излишно изразходване на енергия. Внесе ли се ритмичност в дълбокото дишане, то без да се натрапва на съзнанието се практикува по-лесно. И когато човек прави по няколко пъти на ден упражнения за ритмично и дълбоко дишане, той по-нататък вече подсъзнателно диша по този начин, тъй като мускулатурата и нервните центрове, които дирижират дишането, са привикнали.

 

 

 

VI. Две основни правила при дишане

 

Тези две основни правила на дишането трябва да се спазват винаги:

 

Първо, вдишаният въздух се издишва след известно задържане, а след издишване не бива да се задържа процесът на дишането. Това означава, че задържането на въздуха трябва да става винаги при пълни гърди и никога при празни. Това правило важи както в здравословно отношение, така и в психично.

 

Второ, дишането трябва да става през носа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя казва следното: „Човек трябва да вдишва и издишва въздуха през носа, а не през устата. Бог вдъхна живот през ноздрите, а не през устата. Като диша през носа си, човек мисли добре. Като мисли добре, той е здрав. Пазете носа си да не се простудява, да не се запушат ноздрите.“

 

Когато въздухът се вдишва през носа, той се затопля в носните кухини, а прахът, който съдържа, полепва по слизестата повърхнина и така вече влиза в белите дробове затоплен и пречистен. По този начин се избягват простуда, гърлобол и гръдни болести. Дишането през носа има дълбоко значение и за умственото и духовно развитие; затова, ако човек е свикнал да диша през устата, той трябва с волева тренировка да се освободи от този навик.

 

Има връзка между дихателната система на човека и широчината на носа. Начинът на дишане се отразява върху широчината на носа. Ето какво казва Учителя по този въпрос: „Колкото са по-добре развити дихателната система и кръвообращението у човека, толкова и ноздрите у него са по-здрави; носът и ноздрите му имат задоволителна широчина. Колкото е по-слабо развита дихателната система у човека, толкова той е по-нервен и сприхав, а носът и ноздрите му са тесни. Това се обяснява по следния начин: когато дробовете в човека са развити, човек приема повече въздух, който, като минава през носа, постепенно го разширява. Забележите ли, че носът ви постепенно изтънява, започнете да дишате дълбоко и пълно. У здравия човек широчината на носа трябва да бъде 3 см – надмине ли тази мярка или се намали под нея, това е лош признак. Но като казвам 3 см, разбирам, че трябва да се вземат предвид ръстът и вьзрастта. Тази мярка се приема при здрав човек на възраст 21 години с ръст 165 см.“

(18-а лекция на МОК, четвърта година)

 

 

 

VII. Нагласа и подготовка преди започване на системни упражнения за дълбоко и ритмично дишане

 

Преди започване на дихателните упражнения е хубаво да се направи дълбоко издишване, при което човек да се отпусне от главата до петите – релаксацията улеснява дихателните упражнения. След това той може да насочи вниманието си към теми от възвишен характер и да разсъждава над тях. Добре е да се поема дълбоко въздух и след това да се произнася подбран текст, като същевременно се издишва. Така след системни упражнения е възможно човек да се приучи, като направи дълбоко вдишване, да изговори доста дълъг откъс, без да поема наново въздух – това е доста полезно както за нагласата, така и за своеобразен дихателен тренинг.

 

 

 

VIII. Ритмичност на дихателните упражнения през деня

 

Специалните дихателни упражнения се изпълняват обикновено три пъти на ден: сутрин, обед и вечер. За всеки начинаещ е добре да прави най-малко 3 пъти на ден по 6 дихателни упражнения. Разбира се, с практиката може да се увеличи броят на упражненията и времетраенето на задържането, но освен това редно е в течение на деня човек често да се спира и да поема по една дълбока вдишка. По този начин се коригира естественото дишане, придава му се желаният ритъм и то постепенно става все по-правилно.

 

Добре е за дихателните упражнения никога да не се пренебрегват часовете при изгрев слънце, защото тогава има прилив на прана. През летния сезон упражненията могат да се правят на открито, а през зимния – в отоплена и проветрена стая, при отворен или полуотворен страничен прозорец. Дихателните упражнения трябва да се изпълняват преди хранене или да се изчака да минат най-малко 1-2 часа.

 

 

 

IX. Положение на тялото при дихателните упражнения

 

Дихателните упражнения се правят при легнало, седнало и изправено положение на тялото. Когато при дишане човек е легнал, той влиза във връзка предимно със земните сили – с физическия свят; когато е седнал, се засяга повече симпатичната нервна система и тогава той е преди всичко във връзка с Духовния свят; когато при дишането е прав, това въздейства най-вече на главния мозък и така се осъществява по-силна връзка с Божествения свят.

 

 

 

X. Дишане и положение на гръбначния стълб

 

Важно и необходимо условие за правилното дишане е положението на гръбначния стълб – той трябва да бъде изправен, а не изкривен, и рамената не бива да увисват или да се свива гръдният кош. При хармонична стойка на гръбнака и тялото човек има по-пряк досег със слънчевите енергии и ги възприема по-лесно и по-пълноценно. Ако фигурата има добър тонус, това е гаранция за възможно най-дълбоко дишане – именно затова трябва да се привиква към изправена стойка и хармонични движения.

 

 

 

XI. Дишане през едната или двете ноздри

 

Електромагнитни течения излизат от цялото тяло на човека. Особено дълги са лъчите, които изпущат очите, ушите, носът. Тези лъчи са с различен цвят и характер, съответно за дясната и за лявата половина на тялото, и са видими за ясновидците. Лявата ноздра приема повече магнетичното или отрицателното течение, което има връзка със слънчевия възел, а дясната ноздра приема повече електричното или положителното течение, което има връзка с главния мозък. Първото течение има връзка със сърцето, а второто – с ума.

 

В някои случаи у човека има прилив в ума, а в други – прилив в сьрцето. В „Приливи и отливи на енергиите“, МОК, трета година, Учителя казва следното: „Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив и обратно. Вие заявявате, че умът ви вече е затъпял и не работи. Не, в този момент има прилив в сърцето и отлив в ума, вследствие на което изпитвате една празнина. Друг път казвате, че сте интелигентен човек, че можете да работите добре с ума си, но че сърцето ви е слабо развито, а това е така, защото има прилив в ума и отлив в сърцето – именно затова в този случай не сте тъй чувствителен.“

 

Когато има едностранчива проява в умствения или в сърдечния живот, или когато има дисхармония между тях, тогава човек може да внесе известно равновесие чрез регулиране на двете енергийни течения посредством дишане с едната или с другата ноздра. Въз основа на казаното понякога може да се приложи следното дишане: докато се поема въздух през лявата ноздра, дясната се запушва с пръст, въздухът се задържа, а после при издишването му се запушва лявата ноздра и той се изтласква навън през дясната. А ако се поеме въздух през дясната ноздра, се прави обратното. Приемането на въздух през лявата ноздра е в пряка връзка с развитието на сърцето, докато приемането му през дясната ноздра е във връзка с развитието на ума. Такова дишане се прави, за да се възстанови равновесието между ума и сърцето или между електричеството и магнетизма. Понякога е необходимо да се поема последователно ту през едната, ту през другата ноздра – това пак спомага за уравновесяване на двете течения.

 

Ако едно от двете течения вземе надмощие в организма, това причинява нарушение в дишането – в такъв случай то вече не е пълноценно и тогава е необходимо да се прибегне към съзнателно дишане през една от ноздрите. Тук ще посочим няколко упражнения от Учителя, дадени в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, МОК, втора годишнина: „Когато сте нервен, разгневен, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра и през лявата поемете въздух, като броите мислено до 7. Задръжте приетия въздух, като мислено преброите до 10. После запушете лявата ноздра и през дясната изпущайте въздуха бавно и ритмично, като броите мислено до 9. Това упражнение помага за урегулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка и за усилване на паметта, то е особено необходимо, когато се изучава някакъв учебен предмет. Сутрин и преди обед ще поемате въздуха през лявата ноздра и ще го изпущате през дясната. Вечер ще поемате през дясната ноздра и ще издишате през лявата. Упражнението ще се прави 21 пъти на ден, т.е. по 7 пъти сутрин, преди обед и вечер. Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно чувство и разположение на духа.“

 

Друго аналогично упражнение е дадено от Учителя в „Микроскопически добрини“, лекция от томчето „Добрите навици“, МОК, втора годишнина: „Хубаво е човек да поема въздух пьрво с лявата си ноздра, като брои бавно до 10-15, после да я запуши, за да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 сек., и след това да го издиша бавно и ритмично през дясната ноздра. Това упражнение може да се прави по 3-4 пъти на ден и е нужно за всички, които се занимават с умствен труд. То е необходимо за здрави и за болни. За предпочитане е да се прави сред Природата, на чист въздух, а не в стаята.“

 

Ето две подобни упражнения от Учителя, дадени в „Отношение между числата“, лекция от томчето „Форми в Природата“:

 

„В Божествения свят, когато се гради едно здание, всякога се предвиждат две врати. През едната се влиза, а през другата се излиза. Същото може да се направи и с човешкия нос. Когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дясната ноздра с ръката си и поемете въздух през лявата. След това затворете лявата си ноздра, като задържите въздуха известно време в дробовете си, после отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън. По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота. Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете това упражнение, като се свързвате с Божественото съзнание.“

 

„Тридесет дни подред може да правите следното упражнение: затискате дясната ноздра и като поемате въздух през лявата, мислено произнасяте формулата: „Само Божията Любов е Любов.“ Като задържите въздуха известно време в дробовете си, ще отворите дясната ноздра и бавно ще изпуснете въздуха навън, като произнасяте същата формула, но със затворена лява ноздра. Правете упражнението три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, когато имате разположение и време; всеки път ще правите 3 или 10 пъти вдишване и издишване.“

 

 

 

XII. Използване на пролетта за дълбоко дишане

 

Дихателните упражнения трябва да се прилагат целогодишно, но не бива по никакъв начин да се пропуска пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила – прана. Ето съветите на Учителя, взети от „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Вие трябва да прилагате дълбоко дишане. Използвайте ранните утринни разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия. Като наблюдавам лицата и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането. Докато човек е на Земята, трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Щом се запролети, започнете да излизате всяка сутрин на разходка. И колкото по-рано излизате, толкова по-добре. Бъдете на открито, далече от градския прах и дим, и посветете на дишане и гимнастика поне един час, а след това започнете работата, която ви предстои. Правите ли такива разходки, делата ви ще вървят по-добре, отколкото ако стоите в стаите си. Очистете първо машината си, нагласете я и чак тогава започнете работа с нея. Искате ли да се лекувате по природосъобразен начин, използвайте месеците април, май и юни, когато Природата е богата с прана. Не може ли човек да използва тези жизнени енергии в Природата, той изпада в положението на този, за когото е казано, че вода гази, жаден ходи. Ако знае как да ги използва, той ще си спести излишни страдания и може да придобие толкова сила и идеи, че където мине, да остави нещо бодро и свежо от себе си. В който дом и да влезе, ще го очакват с нетърпение и радост. Човек трябва да придобие магнетична енергия от Природата и да даде от нея на своите ближни.“

 

Човек диша не само чрез белия дроб, но и чрез цялата си кожа. Ето защо важно условие за правилното дишане е кожните пори да бъдат отворени. Това се постига не само чрез постоянни обливни бани (лятно време това може да става ежедневно със слънчева вода към обяд), но и чрез пиене на гореща вода. В „Хигиенични правила“, лекция от томчето „Святото място“, намираме следното по този въпрос: „Първата работа на ученика е да отвори порите на тялото си, като пие гореща вода, която предизвиква изпотяване. Човек, чиито кожни пори са отворени, чувства приятна хладина по кожата си. Магична сила се крие във водата, без нея никаква култура не съществува. Сегашните хора пият вода така, както са пили техните деди и прадеди. Малцина знаят какво е значението на водата за организма. Като се пие гореща вода, организмът се чисти, по този начин се разтварят утайките, които са се наслоили в него. Водата е добър проводник на магнетизма. За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два пъти на седмица да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода. Изпиват се една след друга няколко чаши гореща вода, в която може да се изстискат и няколко капки лимон. След настъпилото изпотяване тялото се изтрива с влажна кьрпа, после със суха се попива влагата и се преобличат чисти дрехи, след което може да се изпие още една чаша гореща вода, за да се възобнови изгубената топлина при изпотяването.“

 

 

 

ХIII. Психологични условия при дишането и важността им. Златното правило при дишането

 

Участието на съзнанието при дишането е златно правило, което трябва да се спазва. Съзнателното дишане означава участие на мисълта, чувствата, волята и любовта, или досег с духовните сили, които проникват въздуха, а именно – праната и различните видове психични сили. Чрез мисълта при дишане се възприема светлина, защото въздухът е среда на Божествената мисъл. Ако изпитваме хармонични и добродетелни чувства, това е важно условие за пълнота при възприемателния процес на дишането. Докато проявата на воля е една необходимост, която събужда активност у дишащия, и неговата самоувереност укрепва по естествен път. Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога.

 

 

 

Законът на Хелмхолц76

 

Ако се закачи китара на стена и се изпее срещу нея тонът ла, то въздушните вълни, които се образуват при пеенето, ще ударят всички струни на китарата, но не всички ще затрептят, а главно струната ла и тези, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Законът на Хелмхолц важи за всички области в живота. И както определени струни са в резонанс с изпетия срещу тях тон, така и ние ще станем отзивчиви към духовните вълни, които идат към нас; и ако се поставим в хармония с тях, то тогава ще станем възприемчиви.

 

Тази идея става ясна и чрез един друг пример: ако антената на един радиоприемник се нагласи да приема вълни с определена дължина, то тя ги хваща, докато към всички други вълни е безчувствена, макар че те се блъскат в станцията. Важно е как нагласяме собствения си апарат към възприемане на висшите психични сили, проникващи въздуха. За да станем възприемчиви не само към въздуха, но и към онези ценности, които го проникват – праната и разумните сили, необходимо е да спазваме психичните условия, които са изредени по-долу.

 

 

Да се диша спокойно и с добро разположение

 

Преди всичко, при дишане трябва да потърсим начин да се освободим от всякакви тревоги, безпокойства, страх, възбуда и смущения. В лекцията „За дишането“ от 29 август 1941 г. Учителя дава следните разяснения: „Когато диша, човек трябва да е спокоен и през това време да счита, че Земята е уредена. Ти казваш, че външните условия са много лоши: „Има вятър.“ – Нека си духа, той има свой смисъл. Казваш: „Буря има.“ – Нека си има буря, излез навън и дишай. При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най-хубавото вътрешно разположение и ще знаеш, че Великото разумно начало е във въздуха. Никога човек да не оставя в ума си нездравословна мисъл, в сърцето си – нездравословни постъпки. Преди да заспи, да подиша 15 мин. дълбоко и да благодари на Великата разумност в света, че го е запазила през деня. И след като се усети спокоен, да си легне. Така ще има здрав и укрепителен сън. Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора – при дишане не трябва да се занимаваш с погрешките на хората, но постави в ума си хубавото, което срещаш в живота. Мисли за дърветата, които цъфтят, за реките и бистрите извори, които текат – тогава възприемаш добре Божествените блага на въздуха. Срещнеш някое хубаво растение – фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видиш някой хубав извор, някоя канара в планината – запази ги в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни и хубави мисли, чувства и постъпки. Отмахни от това свято място образа на счупената стомна или скарването между хората. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква разположение на духа и ум, изпълнен с красиви мисли. Ако приемаш въздух, а в ума ти са се насадили отрицателни мисли, тровиш себе си. Като се безпокоиш за нищо и никакво, тогава не можеш да придобиеш праната.“

 

Всяко неразположение, всяко лошо чувство, желание или постъпка разстройват дишането, изгубва се интимният контакт с Божествените блага, които проникват въздуха.

 

 

Будност на съзнанието относно процеса на дишане

 

Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена мисъл, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно. Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите.

 

Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази.

 

 

 

Благодарност

 

Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли кракът, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Не преставай да дишаш дълбоко и да призоваваш Господа.“

 

Права мисъл, прави чувства - дишане с Любов

 

 

 

Добротата на човека го свързва с жизнената сила и Божествената мисъл, проникващи въздуха. Ако човек не е добър, той не ще има сродство и хармония с трептенията, които идват от високо духовно естество. Оттук следва, че този човек, който има добър характер, ще има и по-голям шанс да приеме от въздуха повече елементи, отколкото този, който не е добър.

 

За връзката между психичния живот на човека и дишането Учителя изтъква в „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ следното: „Вярата, Надеждата, Любовта и Знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата. Ако човек не се бронира с тях, той ще се поддаде на тези разрушителни сили и ще стане тяхна играчка. За да не се случи това, той трябва да има вяра, надежда, Любов, знание, светлина и свобода.“

 

А в лекцията „Дишането – най-важният процес в Природата“ четем: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, чувстване и постъпване. Когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причината е в това, че праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишане чрез правата мисъл, чрез правите чувства и чрез правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до праната и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането.“

 

„Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще предприеме, ще станат безпредметни; те се прилагат, само че по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новите идеи, които днес се изявяват, за да обновят човечеството и да го повдигнат до настъпващата възвишена култура.“

(“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“)

 

„Човек трябва да живее за Великото, за един висок идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно; да задържа въздуха в дробовете си дълго време – даже и до половин час, този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша и изпълнява, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там)

 

Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена. Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н. В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя не е. Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там)

 

Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“

(“Дишането на човека и животните“ от книгата „Божествен и човешки свят“)

Ето един съвет на Учителя: „Дишайте съзнателно и с Любов. Като станете от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки.“ (пак там)

 

При дишане, за да влезе човек в хармония с всички същества, трябва да изпитва любов към тях. При дишане той трябва да се изпълни с Любов и благодарност към Безграничния, който непрестанно дава, а също и към Неговото благословение – въздуха. В лекциите си Учителя Петър Дънов изнася следния закон в света: „Човек не може да се ползва от това, което не обича. Той може да се ползва само от нещата, които обича.“ Ето защо при дишане нека се изпълним с най-престижни мисли и чувства и с едно неугасимо желание да постъпваме хармонично. Някои смятат, че като дишат по програма и механично, ще имат постижения, но това не е достатьчно. Преди всичко трябва да се съобразяваме със законите на Природата и да се приобщим към тях. За действителното прилагане на принципите на дишането се изисква известна философска подготовка и богат вътрешен опит. При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената мисъл – Учителя я нарича опорна точка. За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл.

 

Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“

 

Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ние ще имаме постижения. По този въпрос използваме следния цитат от лекцията „Предназначението на дихателната система“, МОК, година втора: „Дишането е двоен процес: физиологичен и психологичен. Крайната цел на дишането като психологичен процес е пречистването на мисълта. Кое е най-доброто дишане? – Пълното и дълбокото дишане. За пълното дишане помага главно Любовта – тя е необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като голямо благо – тогава той прониква и в най-отдалечените клетки на дробовете и им дарява своята прана – жизнената енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето. Дишайте с Любов, ако искате да имате всякога добро вътрешно разположение. Разгневите ли се малко, цялата хармония в организма се нарушава, а тогава и дишането не става правилно.“

 

Въздухът е израз на Любовта на космичните сили, които стоят зад всички видими явления. Разумното начало в света дава като дар за нашето повдигане въздуха. Дишането е свещенодействие, диалог между човека и Бога. Усвояването на правилното дишане е от голямо значение за събуждането на вътрешния човек – човека на състраданието, милостта и жертвата, брата на всички същества.

 

Ако спазваме психологичните условия, ще сме в съзвучие с разумните сили на Природата и ще влезем в досег с тях – в такъв случай душата се отваря към великото, което иде от Божествения свят. За да възприемем осезателно изложените идеи, можем да ги облечем в словесна форма и да ги изговаряме мислено при вдишване, задържане и издишване.

 

Ритъмът на дишането – свиването на междуребрените мускули, диафрагмата и белите дробове – се дирижира от ритъма, който съществува в етерното тяло. А ритъмът на етерното тяло е във връзка с космичния ритъм, с пулсацията на Всемирното Сърце. Етерното тяло чрез нервната система на човека поддържа и дирижира ритъма на дишането. Ето защо с положителните състояния на своите мисли и чувства всеки сам влияе върху етерното си тяло и неговия ритъм, а така се стига и до доброто дишане – дълбоко, бавно и ритмично.

 

 

 

XIV. Дишане и физическо здраве

 

Между дишането и здравословното състояние на организма има дълбока зависимост. Във „Връзка между Бога и човека“ от томчето „Божествен и човешки свят“ четем: „Каквато и болка да имаш, с дишане можеш да я излекуваш.“ Дълбокото дишане се отразява благотворно върху здравето по следните причини:

 

Първо, чрез дълбоко дишане се усилва богатият приток на кислород в тъканите, което създава по-интензивно изгаряне на междинните отровни продукти и организмът се освобождава по-лесно от тях.

 

Второ, чрез дълбоко дишане се приема достатъчно количество прана. Окултната наука всякога е изтъквала, че има връзка между здравословното състояние и жизнената сила – праната. Именно когато органите обеднеят откъм присъствие на прана, добиват предразположение към болести и лесно може някой външен фактор да причини дадено заболяване. Един от изворите на прана е въздухът и, приучени на правилно дишане, ние сме в състояние да предотвратим идването на болестта, а когато вече тя е факт, могат да се употребят като лечебен метод и дихателни упражнения. Няма състояние в човешкия организъм, което да не се подчинява на законите на дишането.

 

Трето, чрез дълбоко ритмично дишане вътрешният психичен живот на човека става интензивен и хармоничен – това повишава трептенията на неговия организъм и така се преодоляват бавните, слаби трептения на болестта.

 

Четвърто, чрез дълбоко дишане се регулира общият ритъм на организма, който се разпространява върху органите и намира отзвук в тях – така цялата материя на организма почва да трепти в хармония с ритъма на дишането. А това е здравословен фактор, понеже болестта е нарушение на здравия жизнен ритъм на организма.

 

При каквато и да е болест преди всичко нека човек да започне да диша дълбоко – това може да се препоръча като общо правило, но, разбира се, трябва да се имат предвид характерът и степента на заболяването. В „Законите на дишането“ от томчето „Божествен и човешки свят“ Учителя посочва: „Ако човек не диша правилно, то дъхът му мирише лошо, потта му – също. У този, който диша правилно, кръвообращението става правилно и той е здрав. Дълбокото дишане лекува ревматизъм, гръдни и стомашни болести, главоболие, коремоболие, малокръвие и др. Няма болест, която не може да се лекува чрез дишане.“

 

„Изобщо, всички болести се дължат и на неправилно дишане. Бързото и плитко дишане е опасно за организма. То води към различни болести.“ (пак там)

 

„Правете опити да се лекувате чрез дишане. Ако ви боли глава, стомах или имате неразположение, направете сутрин, преди обяд и преди вечеря по 12-19 дихателни упражнения. Ако не сте се упражнявали в дишането, започнете с 6 упражнения по 3 пъти на ден. Всяко вдишване, задържане и изпущане на въздуха представлява едно упражнение. Като правите тези упражнения, умът ви трябва да бъде концентриран.“ (“Микроскопически добрини“, МОК, година пета)

 

В „Закони на дишането“ от томчето „Божествен и човешки свят“ Учителя дава следните наставления: „Като заболеете от някаква болест, дишайте и пейте. Чуете ли, че някой е болен, посъветвайте го преди всичко да диша дълбоко. Ако не знае как да диша, той се отпуща, ляга по гръб и казва: „Да бъде Волята Божия.“ Но именно този израз означава: човек да мисли, да чувства и да постъпва, както Бог мисли, чувства и постъпва.“

 

Има връзка между дишането и положението на диафрагмата. При бързо и плитко дишане поради натиска на диафрагмата често пъти сърцето заболява. И затова при някои сърдечни болести се препоръчва дълбоко дишане, за да привикне диафрагмата към нормалното си разположение и по този начин да се намали натискът върху сърцето и белия дроб – така се създават условия за излекуване. Дълбокото дишане, съчетано с други подходящи методи, се прилага с успех и при регулиране на кръвното налягане.

 

Съзнателните ученици на Живота се лекуват с дьлбоко дишане. Който диша правилно, може да измени състоянието на храносмилателните органи и да бъде господар на нисшите сили в себе си. При стомашни или коремни болки правете 4 пъти дневно по 6 дихателни упражнения, като същевременно поставяте лявата длан върху мястото на болката, а върху нея – дясната ръка, също с длан навътре, защото жизнените струи, които излизат от ръцете, са лековити.

 

При простуда, като се направят упражнения за дълбоко дишане, става загряване и лечебно изпотяване. При нервни болести също би трябвало да се приложи дълбокото дишане, съчетано с разходки и излагане на слънце при изгрев и в първите два часа след него. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен нервът, който го инервира. Чрез дълбоко дишане праната може да съживи нервната система и оттам да настъпи раздвижване наново.

 

В 18-а лекция на МОК, четвърта година, Учителя препоръчва на болни от туберкулоза следното: „Хора със слаби гърди трябва да поживеят на високи места – над 2 000 м височина, където въздухът е чист и лек. При тези условия става силна реакция в организма. В планината електромагнитните течения са по-силни, отколкото в низините, и те раздвижват кръвта в организма.“

 

С дълбоко дишане се увеличава жизнеността на организма – важен фактор при лекуване на всяка болест. Така нараства естественият имунитет срещу заразни болести.

 

 

 

XV. Дишане и отморяване

 

Когато човек усеща умора, нека да направи няколко дълбоки вдишки и веднага ще почувства освежаване и отморяване. При усилена дейност на органите в тъканите става натрупване повече на междинни отровни продукти на дисимилацията, отколкото бъбреците и потните жлези смогват да изхвърлят извън организма, но при дълбокото дишане богатият приток на кислород в тъканите засилва окислението, т.е. при изгарянето на междинните отровни продукти те се доразлагат. Приетата прана е добър капитал – тя действа отморително. Отмората, която човек добива с дихателните упражнения, наподобява до известна степен на тази, която настъпва след укрепителен сън.

 

Между дишането и дългоденствието на човека има връзка. Цитирам Учителя: „Ако човек не диша правилно, скъсява живота си. Ако диша добре, ще го задържат 120 години на Земята. За всеки, който диша добре, казват, че е добър наемател, и го задържат в квартирата. Дългият живот на човека зависи от правилното му дишане, а пък дишането зависи от правилното мислене и чувстване.“

 

 

 

XVI. Дишане и подмладяване

 

Физиологичната възраст на човека се измерва не толкова с календарната му възраст, колкото със степента на израждане на тъканите, вследствие на натрупаните в тях отрови и обедняването им от жизнена сила. Чрез изобилния приток на прана при дълбоко дишане се повдига жизненото ниво на организма и човек се чувства млад. Пълноценното дишане поражда психичен подем, който обновява и реорганизира материята на тялото. Съзнателното дишане коренно обновява както организма, така и душевния живот, а това води към вътрешна хармония и светло разположение на духа. В лекцията „Пулс“ от томчето „Посока на растене“, МОК, година шеста, четем: „Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да добие. Но щом придобие известна хармония, никакви външни условия и влияния не могат да го изкарат от релсите.“

 

 

 

XVII. Дишане и психичен подем

Дълбокото дишане облагородява чувствата

 

 

 

Когато човек се опечали, обезсърчи или усъмни, нека да направи няколко дълбоки вдишки – така той ще повдигне духа си. Разбира се, необходимо е и съсредоточаване на мисълта. Правилното дишане въздейства благоприятно и при възбуда, гняв или апатия, тъй като възвръща изгубеното спокойствие и увереност и при това състояние всички физиологични функции в организма възвръщат естествения си ритъм. При дълбоко и ритмично дишане човек не само развива своите разсъдъчни способности, но и добива известна мекота и нежност, става магнетичен и учтив в обходата си и се освобождава от всяка апатия. В „Къртица, славей и пчела“, МОК, година девета, може да се прочете следното: „Мнозина се оплакват от неразположение на духа. Те търсят причините някъде отвън и не ги намират. А това неразположение се дължи на самите тях и се крие в една от следните причини: в стомаха, в дробовете или в мозъка. Щом се подобри състоянието на храносмилателната, дихателната и мозъчната система, неразположението веднага изчезва. Забелязано е, че хора, които имат някакъв недостатък в дихателната система, са сприхави, нервни и най-малката причина може да ги изкара от равновесие.“

 

При правилно дишане нервната система се усилва и всяка нервност изчезва. Ето един много лесен метод за този, който е нервен и раздразнителен: „Човек може да изкара доброто си разположение от въздуха – чрез носа. Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето – да чувства право, и стомаха – да работи нормално. Мнозина се гневят, нервират се, мислят криво. Защо? – Не дишат правилно.“

(„Законите на дишането“ от томчето „Божествен и човешки свят“)

 

Когато почувствате, че сте пред прага на кипване и изгубване на самообладание, направете 3 или 5 дълбоки вдишки и ще добиете власт над своите нерви, ще почувствате прилив на вътрешна сила.

 

Белият дроб е свързан с човешките чувства. Между дишането и чувствата има взаимодействие. Когато се изпита голямо разочарование, например загуба на любов или някой друг крах в живота, това може да се отрази върху дишането и върху дихателната система. Ако не се трансформират отрицателните чувства, те действат разрушително върху белия дроб и това е една от причините за туберкулозата. В такъв случай, за да възстанови здравето си, болният трябва да внесе хармония в чувствата си – да ги повдигне и облагороди, а и същевременно да се приучи на правилно дишане. Добрите чувства зависят от това как е устроена дихателната система, но и обратното – ако дробовете са устроени добре, то човек ще има и добро разположение. Правилното дишане е основен фактор, който внася топлина и жизнерадост в чувствата и ги облагородява.

 

 

 

Дълбокото дишане възвисява мисълта

 

 

 

Белият дроб има връзка и с човешката мисъл, а това се потвърждава от историята на развитие на човешкия ум. В атлантската или четвъртата раса човек е все още неразвит умствено, но тогава и въздухът не е така чист, проникнат е от водни пари. Чак когато Земното кълбо постепенно почва да изстива, водните пари се сгъстяват и падат във вид на дъжд. Въздухът се пречиства и тогава за първи път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления: мисъл – въздух.

 

Дишането зависи от мисълта, а мисълта – от дишането. Правилната мисъл създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие. „Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно, те не знаят какво представлява дишането и защо дишат.“

(25-а лекция, ООК, година втора)

 

„Мисълта и качествата на който и да е човек се определят от това как се трансформират енергиите чрез белите дробове, защото те са и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система.“ (пак там)

 

„Способността на съсредоточаване на мисълта е в зависимост от дишането. Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се съсредоточава.“

(„Хигиенични правила“ от книгата „Святото място“)

 

 

 

Дълбокото дишане усилва волята

 

 

 

Човек, който диша бързо, има слаба воля, той не е в състояние да контролира този процес. Но чрез правилно дишане той може да развие волята си. Като се правят всеки ден дихателни упражнения, човек проявява постоянство, волята му се калява от съпротивлението. Дишането развива и оформя характера. В 25-а лекция на ООК, година втора, проследяваме следната мисъл на Учителя: „Казах, че добротата прави човека способен да диша така, както трябва, или тя създава условие за правилно дишане. Обаче тук има известно взаимодействие: и преди да бъде добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което придава на човека известни добродетели.“

 

 

 

XVIII. Опити

 

„Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината – така ще се свържете с нейните енергии, които се намират във въздуха и откъдето трябва да се извлекат. Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии. Като мислите върху известни думи и същевременно дишате, ще се уверите, че всяка от тях се отразява различно върху пулса на сърцето. Когато човек се въодушеви от възвишени мисли и чувства, биенето на сърцето му е ритмично. Когато човек живее в областта на груби и низки чувства, пулсът му е дисхармоничен.

(“Предназначението на дихателната система“, МОК, година втора)

 

„Направете едно упражнение с вдишване и издишване, при което мислено възприемайте белия цвят, той да слиза отгоре ви като душ. Вдишването да става ритмично, бройте до 4 при всяко вдишване и издишване и едновременно с това мислете за белия цвят и за чистотата. Добре е упражнението да се прави на чист въздух, сред градина; също така може да се обливате и с други цветове. В Природата зад всеки цвят има една разумна сила и самият цвят е само една маска за тази сила.“

(“Превръщане на цветовете“, МОК, година трета)

 

 

 

XIX. Дишане и памет

 

Дълбокото и ритмично дишане усилва паметта по следните причини:

 

Първо, правилното дишане усилва ума, а паметта спада към познавателната или умствена област на психическите процеси.

 

Второ, чрез правилното дишане човек се освобождава от всички тревоги, безпокойства, смущения, дразнения, които са все причини за отслабване на паметта, и у него настъпва мир – едно важно условие за усилване на паметта.

 

Трето, има връзка между способността за съсредоточаване и правилното дишане. Въз основа на един психичен закон се запомнят по-добре нещата, които са възприети с пълно съсредоточаване на съзнанието. Колкото повече е развито умението към съсредоточаване при възприемане на нещата, толкова по-силна и по-вярна е паметта.

 

Четвърто, при дълбокото правилно дишане в мозъка прониква повече прана, която засилва между другите центрове и тези, от които зависи паметта.

 

 

 

XX. Да се практикува дълбоко дишане, преди да се пристъпи към дейност

 

При вземане на някое важно решение добре е първо да се направят няколко упражнения за дълбоко дишане, които ще събудят творческите сили на духа.

 

„Лекувайте се, преди да сте се разболели. Някой се гневи, сърди се на този-онзи и после диша дълбоко. Не, преди да се разгневи, да диша дълбоко. Да напълни дробовете си с въздух и тогава да говори; не спазва ли това правило, думите му няма да имат резултат – нито той ще се ползва от тях, нито другите. Бъдете снизходителни към погрешките на хората, за да не внасяте смущения в сърцето си. Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта ви. Когато човек се сърди, когато има някаква отрицателна мисъл, причината е, че дишането му не е правилно.“

 

„Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да се влезе в помещение, също е хубаво да се поеме дълбоко въздух. Преди да говориш – също. Добрите оратори дишат дълбоко, а които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като поемеш няколко пъти дълбоко въздух, преди да говориш, ще се свържеш с Великото разумно начало, ще се тонираш, в теб ще настане хармония, сила, светлина. Преди да се срещнеш с някого, поеми няколко вдишки. Преди момента за проява на волята направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да вложиш по-голяма и по-благородна сила в постъпките си.“

(“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“)

 

 

 

XXI. Дишане и развитие на дарбите

 

Дълбокото, ритмично дишане съдейства за пробуждане и развитие на дарбите, поставя ги в по-голяма активност по следните причини: първо, чрез правилно дишане се развива човешката нервна система и се засилва активността на мозъчните центрове; второ, при правилно дишане човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздуха, и те стимулират развитието на духовните сили на човешкото естество.

 

 

 

XXII. Дишане и възходящ път на душата

 

От всичко, споменато дотук, се разбира, че между дишането и мирогледа има връзка. Ето какво казва Учителя по този въпрос:

 

„У мнозина от вас белият дроб не функционира правилно и вследствие на това не можете да имате правилни възгледи за живота.“

(“Трансформиране на енергиите“, МОК, 1928 г., 33-та лекция)

 

„Религиозните и научни разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането.“

(“Дишането – най-важният процес в Природата“)

 

„Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи.“

(“За дишането“, лекция от 1940 г.)

 

 

Дишането и Божествената мисъл

 

 

 

Като диша и поема въздух с будно съзнание, човек ще намери Господа. Като диша, човек започва да мисли. С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: „Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря.“ Въздухът е носител на електричество и магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това посочва пътя на човека към Божествената мисъл. Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената мисъл, а тя като влезе в него, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик, ще го преобрази.

 

 

 

Дишането и Божествената Любов

 

 

 

При правилно дишане се дава възможност Любовта и Божественото да проговорят в човека. При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов. Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него. А тази Любов е възходяща и разширява човека. Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека.

 

 

 

XXIII. Дишане и молитва

 

Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представляват разговор, обмяна, интимна връзка с Великата разумност в света. Ето обясненията на Учителя по този въпрос: „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му. От немарливите в живота и от тия, които нямат поне малко Любов към Бога, Бог крие благата Си, а и да им ги даде, те не могат да се ползват.“ „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане, при което да влезете във връзка с Бога; така ще придобиете Неговите качества и ще имате разположението Му. По този начин още от сутринта, с първото дихателно упражнение, човек ще се тонира, ще се акордира с Великата разумност в света и през целия ден ще бъде в светла, радостна атмосфера.“

(“За дишането“, лекция, изнесена на 29.08.1941 г.)

 

Други насоки от Учителя: „Три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, по 10-15 мин. човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“

 

Някои от въпросите, които могат да ни занимават по време на дишане, Учителя излага със следните думи: „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10 -15 мин. за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с мисълта на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“

(“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора)

 

Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната Природа. Но този, който взема, трябва и да дава – така човек ще стане съучастник в изграждането на новия живот на Земята.“Приеми с Любов въздух, а после спри го за известно време и при издишване кажи бавно: „Искам да мисля добре, искам да чувствам добре, искам да постъпвам добре.“ И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности.“

(“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“)

 

Дишането може да се превърне в метод за свързване с Великата разумност в света. Добре е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един молитвен разговор с Живата Природа, в общение с Разумното начало в света. При дишане прекарвайте в съсредоточение и молитвено размишление върху Божественото.

 

 

 

XXIV. Движения при дишане

 

Съчетаването на гимнастика с дишане дава плодотворни резултати. Две общи правила важат почти за всички случаи: първо, при вдигане на ръцете се вдишва, а при спущането им се издишва; и второ, при изправяне на тялото се вдишва, а при клякане се издишва. От множеството упражнения, дадени от Учителя, където са съчетани движения и дишане, нека дадем няколко за илюстрация:

 

1. При дълбоко вдишване ръцете се издигат постепенно нагоре над главата – отвесно и успоредно. При това положение ръцете и поетият въздух се задържат, после при издишването ръцете се спускат отстрани надолу.

 

2. Въздухът се поема, като ръцете се поставят пред гърдите, после се изнасят настрани и хоризонтално и в това положение, като се обтегнат назад, поетият въздух се задържа. После при издишването се връщат пред гърдите, откъдето се спущат надолу.

 

3. Ръцете се вдигат настрани в хоризонтално положение, заедно с което се вдишва. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване и се брои до 20. През време на вдишване и издишване мисълта трябва да бъде концентрирана.

(“Влияние на светлината и топлината“, МОК, пета година)

 

4. С вдишване ръцете се вдигат нагоре, успоредно една на друга. После се спущат хоризонтално настрани, като се задържа въздухът. След това с издишване ръцете се спущат надолу.

(“За дишането“, лекция, държана на 29.08.1941г.)

 

5. Изходно положение: ръцете – спуснати надолу, тялото – изправено. С дълбоко вдишване на въздуха ръцете се вдигат бавно отстрани на тялото и нагоре, докато се съединят над главата. След това със задържане на въздуха ръцете се спущат настрани пак бавно и се изпъват в хоризонтално положение от двете страни на тялото с длани надолу. С бавно издишване ръцете се приближават до гърдите и се поставят върху тях с длани навътре. После издишването продължава, а ръцете се спущат до изходното положение. Упражнението се повтаря няколко пъти.

 

6. Ръцете, успоредни една на друга и със свити пръсти, се издигат напред и нагоре до нивото на гърдите, след което се изнасят настрани в хоризонтално положение; при тези движения се прави дълбоко вдишване. Когато ръцете са в хоризонтално положение, се задържа въздухът, след което ръцете бавно се спущат надолу с издишване. Това упражнение се повтаря няколко пъти.

(“За дишането“, лекция, държана на 29.08.1941 г.)

 

7. Изходно положение: ръцете – пред гърди, с върхове на пръстите един срещу друг и с длани, обърнати надолу. С дълбоко вдишване ръцете бавно се отварят настрани, след което се прибират до изходното положение с бавно издишване. Това се повтаря три пъти, после ръцете бавно се свалят надолу.

(“Пълнене и празнене“, МОК, пета година)

 

8. С вдишване ръцете се вдигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти и с длани надолу. С ръце върху раменете става задържане на въздуха, след което ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с издишване.

(“За дишането“, лекция, държана на 29.08.1941 г.)

 

9. Десният крак се изнася назад, а в същото време двете ръце се простират напред и се вдигат нагоре с шепи, отворени така, като че ли се черпи с тях. Вече над главата, дланите се обръщат напред. При вдигането на ръцете тялото се навежда малко напред и се прави дълбоко вдишване. Когато ръцете са горе над главата, тялото се навежда малко назад, също – и ръцете, и за известно време се задържа вьздухът. След това при издишване ръцете правят полукръгово движение назад и надолу, като обливат тялото, в същото време тялото се изправя. Това упражнение се повтаря няколко пъти.

 

10. С вдишване ръцете се изнасят в хоризонтално положение настрани, после се издигат странично нагоре и се съединяват над главата във форма на триъгълник. При това положение на ръцете въздухът се задържа и мисълта се отправя нагоре към Безграничния. После с бавно издишване се отварят настрани, идват в хоризонтално положение и оттам се спущат надолу.

 

11. Изходно положение: двете ръце се протягат настрани хоризонтално с отворени длани, обърнати нагоре. С бавно вдишване пръстите се свиват, при което палецът се допира с показалеца и средния пръст. Задържането на въздуха трябва да бъде колкото се може по-дълго време, при което бавно се прибират пред гърди двете ръце, чиито пръсти се свиват, и се поставят на гърдите. При фазата издишване ръцете постепенно се протягат настрани хоризонтално и когато съвсем са протегнати, пръстите на ръцете бавно се изправят. През трите фази на дишане се мисли за Божията Любов. Упражнението се повтаря няколко пъти.

 

 

 

XXV. Дишане и ходене

 

Изтъкнахме по-горе, че в течение на деня от време на време трябва да се правят дълбоки вдишки. Това може да се приложи и при ходене. По този въпрос Учителя казва в „Състояние на материята“, лекция от томчсто „Закони на доброто“, МОК, година девета: „Като вървите по улицата или сред гората, въобще там, където въздухът е чист, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух. Ако човек върви бързо, без спиране и без дълбоко вдишване, това показва, че има нещо анормално в дихателната му система.“

 

 

 

XXVI. Духане и дъхане

 

За регулиране на дишането в някои случаи се прави духане, а в други – дъхане. Духането може да бъде непрекъснато или на пресекулки, но и в двата случая служи за усилване на белия дроб и за пречистване на нервната система, защото е свързано с електромагнитното течение.

 

При дъхането устата е широко отворена и заема такава форма, като че ли овлажняваме стъкло с дъха си, а въздухът излиза направо от гърлото. Дъхането е непрекъснато, леко и безшумно. То укротява човека – може да се приложи като метод за успокояване при възбуда и вълнение, защото е свързано с магнетичното течение в човешкия организъм. От една страна, дъхането въздейства благотворно върху нервната система и внася хармония в нея, а от друга страна, има лечебно действие върху органа, над който дъхаме.

 

 

XXVII. Дишане и красота

 

Дишането се отразява върху красотата и стройността на фигурата. Това е лесно обяснимо, тъй като дишането внася хармония едновременно и във физическия, и в психическия живот, а това естествено поражда красота и във формите, които са израз на душевния живот. Неправилното дишане води до преждевременно остаряване, а правилното дишане подмладява. „Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и ръцете му преждевременно се набръчква. Когато ръцете се набръчкват от горната страна, това се дължи на разстройство на черния дроб и на неправилно дишане. Щом човек започне да диша правилно, бръчките от лицето и ръцете му постепенно изчезват.“

(“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“)

 

Човек, който има връзка с Бога, става красив. Правилното дишане е важен метод, който засилва възприемчивостта към Божествената мисъл, свързва личността с Великата разумност в света, възвисява вътрешния живот и извайва новите форми и линии на тялото.

 

 

 

XXVIII. Дишане и пеене

 

Между дишането и пеенето има взаимодействие така, както има и между дишането и мисълта. Учителя дава следното пояснение по този въпрос: „Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) И обратното е вярно, че дишането развива гласа, прави го музикален, звучен и приятен. Също така за развитието на гласа влияе възвисяването на душевния живот, за което важи преди всичко установяването на хармония между симпатичната нервна система и главния мозък, а за тази промяна допринася правилното дишане. Дихателните упражнения имат двойно действие върху развитието на гласа: от една страна, чрез положителна психична промяна в човека се подобрява и гласът, а от друга страна, тези упражнения влияят и физиологически върху неговото развитие. Ето защо добрите певци правят дихателни упражнения. Те минават цяла школа за целта и тези, които са доловили тайната на правилното дишане, постигат развитие в гласа си, който става музикален и приятен не само при пеене, но и при говор. За развитието на гласа при едни дихателни упражнения трябва да се увеличи времето на задържане на въздуха, а при други – да се увеличи времето на издишване; така се постига изпяването на известна музикална фраза на един дъх. Има специални дихателни упражнения за развитието на гласа, които могат да се приложат резултатно само под ръководството на учител.

 

Накрая нека да отбележим, че двадесет и седмото упражнение в Паневритмията е Дишане: там са свързани движения, пеене, дишане и мисъл. Най-напред ръцете са пред гърдите, поставени върху сърдечната чакра; поема се бавно въздух, като едновременно се разтварят ръцете встрани и хоризонтално. При вече изпълнени дробове, бавно се издишва и ръцете се прибират в изходното положение, като същевременно се изпява с вокала а във възходяща посока гама сол-мажор. По този начин се изпява гамата три пъти. Следват същите движения, но се изпява гамата три пъти в низходяща посока. Накрая със същите движения и с вокала а се изпява три пъти мелодия в гама сол-мажор, който има вълнообразен профил.

 

 

 

XXIX. Дишане и възпитание

 

Много може да се постигне в педагогическата област, ако правилното дишане се приложи в училищата. Учителя казва: „Без упражнения за правилно дишане не можем да внесем никакво възпитание у децата, не можем да ги приучим да мислят и да чувстват правилно.“

(“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“)

 

Ако всеки ден децата правят дихателни упражнения под ръководството на учител, те преди всичко ще бъдат здрави и устойчиви към зарази, с бодра и свежа мисъл, жизнерадостни и разположени както към учене, така и към игри. Дишането в училище би трябвало да се прилага не само колективно, но и индивидуално. Дишането може да окаже положително въздействие на деца, изпаднали в апатия или безразличие, разсеяни или трудно запаметяващи, потиснати или подозрителни. С дишане се постига активност и работоспособност, бодрост и съсредоточеност. В бъдеще дихателните упражнения ще имат широко приложение в училищната програма. Паневритмията е много подходяща за училищна възраст. При нейното редовно изпълнение у децата се пробужда духовното им естество за разумна обмяна с природните сили; така по-интензивно се развиват творческите им заложби и нараства жизнелюбието им.

 

 

 

XXX. Еволюция на дишането

 

Както всичко останало в живота, така и функцията дишане изминава своя път на еволюция. Дишането става чрез кислород, но има организми, например анаеробните бактерии, които живеят в безкислородна среда и разлагат без помощта на кислород някои вещества, а така освободената енергия използват за своята дейност.

 

Рибите дишат в една по-гъста среда – водата. От нея чрез хрилете си те извличат разтворения въздух. В сравнение с тях човек диша в по-рядка среда, обаче в бъдеще дишането ще става в още по-рядка среда, а именно – в етера. И новите дихателни органи, с които човек ще диша етер, сега се изработват в неговия организъм посредством Любовта. Защо човек трябва да обича? – За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера, които са част от етерния организъм на човешкото естество; с други думи, Любовта организира етерния двойник на човека.

 

 

 

XXXI. Заключение

 

С тази студия се хвърля бегъл поглед върху учението за дишането. В Школата, която Учителя създаде, Той даде специални упражнения, имайки предвид, че човекът е поставен от Разумната Природа в живота, като са му дадени съответните сили, материали, възможности и условия; именно затова той трябва да се осъзнае духовно, да се самоопредели, да направи смислен прочит на средата, в която живее, на законите, които работят в нея, и да се съобразява с тях. Това е един естествен път на приобщаване, който води към разумен живот, свобода и щастие. Светлината, която Учителя хвърли върху всички области на живота, предначерта посоката към възход, хармония и красота.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...