Jump to content

28. ПИСМО ОТ ПАША ТЕОДОРОВА


Recommended Posts

28. ПИСМО ОТ ПАША ТЕОДОРОВА

София, 5 май 1966 г.

До приятелката Катя.

(сърдечно, приятелско писмо от Паша).

Беше един априлски ден на 1966 г., понеделник или четвъртък беше, не помня точно.

Преди да започнем работата си за деня, Катя каза нещо по адрес на Паша, истинно или не, не е важно. Важно е, че казаните думи се отразиха малко горчиво на Паша, но без никакви обяснение, тя си глътна хапчето и разговорът се продължи по-нататък, като че нищо не е казано. Да, но това не избягна от будното око и чуткото сърце на Катя. От този момент тя стана по-разговорчива, даже шеговита, като се обръщаше повече към Паша. Минават часовете на деня, работата, която имахме продължи и завърши, но Катя все следи Паша, да не я изпусне от очите си. Наближи време да се разотиваме по домовете си. Имаше кой да ме придружи до дома, но Катя стои и предлага тя да ме придружи. Аз схващам това, но оставам въпросът с изпращането ми до дома да стане естествено. Ту една настоява, ту Катя, докато и първата разбра, че Катя иска непременно тя именно да ме придружи. Това и аз разбрах и приех с удоволствие Катя да ме придружи. Тръгнахме за дома, говорим си приятелски, без дума по казаното. Обаче, поведението, отношението на Катя към мен е отлично. Стигнахме у дома, вниманието на Катя още по-топло и нежно, като балсам на рана, като елексир на горчивото.

Така стават Божествените неща. Преди слънцето да залезе, да се махнат и най-малките сенки около него.

Ако желаем изтокът да е чист и без сенки, защо да не желаем същото и за запада, за залязващото слънце? Това желаеше интимно душата на Катя, и така стана. Още този момент аз забравих всичко. Не остана нито сянка, нито помен от малкото горчиво. Днес, като си задавам въпроса, наистина, какво беше казано, нищо, абсолютно нищо не помня. Така става, когато нещата се уреждат по Божествен начин.

Катя си отиде на Изгрева, аз пък си останах вкъщи и мислих, много мислих. Бях много разположена, препълнена от хубаво чувство към Катя и започнах да мисля, какво да й подаря, какво да й дам за спомен, но всичко ми се видя дребно, нищожно, слабо, за да изрази чувството и разположението ми, което ме изпълни.

И, като проверих, че нямам подходяща материална вещ, с която да изразя чувството, взех да мисля, с каква нематериална да го заместя. В търсене на нещо хубаво и ценно за мене, а после за тебе, ето до какво дойдох.

Пристъпвам към описанието на случая.

Беше 1922 г., 22 април. Същият ден отидох на "Опълченска" 66 при Учителя. Беше ми нещо мъчно, но не отидох да се оплаквам, а по работа, каквато често ми се отваряше. По едно време, без да става дума за имената на хората и за това, кои са правилни и кои не, Учителят сам заговори. Сам ме запита: "Знаеш ли кои имена са правилни?" "Не зная", беше моят отговор. Той продължи: "Твоето име, например, не е правилно. Ако едно име е съставено от три срички, то трябва да е пак от три срички, но първата сричка трябва да съдържа една гласна и една съгласна и то такава съгласна, която да е взета от първите десет букви на азбуката. Втората сричка да е пак от една гласна и една съгласна, която да е от втората десятка на азбуката. Същото се отнася и до третата сричка на името: третата съгласна да бъде от третата десетка на азбуката. Твоето име Паша или Параскева не отговаря на правилото". Слушам, мълча и нищо не казвам. Какво да кажа? Да ме кръстят отново, изключено е. За друго нещо нито мога да мисля, нито зная какво да мисля, или какво да искам. В този момент на мълчание от моя страна, Учителят влезе в своята стая и скоро, не повече от пет минути, дойде пак при мене с едно листче в ръка и ми го подаде. "Ето, каза Той, това е твоето име". На листчето беше написано с едри славянски букви, почеркът на Учителя: АМРИХА. Аз го прочетох, мислено в себе си, но не посмях да го изговоря гласно. Обаче, това стори сам Учителят. Прозвуча ми приятно, особено приятно. Тогава аз свенливо си позволих да попитам какво означава това име, т.е. какво е значението му. Учителят веднага ми отговори, като че е чакал моя въпрос. "Това значи: Нектар на боговете." Настана мълчание. Аз в това време си помислих: Това име е свещено, защото е име на моята душа, което остава само за мене, скрито и забравено и от самата мене. Това и сега забравям, за което моля и тебе. Прочети цялото писмо, затвори го и забрави съдържанието му.

След това съм мислила често по въпроса за имената на душите. Всяка душа си има име, но Учителят няма възможност всички да ги изнася, по Негови съображения.

Целувам те нежно, сестрински: Паша.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...