Jump to content

30. РАЗГОВОР ЗА СКЪРБИТЕ И РАДОСТА


Recommended Posts

30. РАЗГОВОР ЗА СКЪРБИТЕ И РАДОСТТА

Понеделник, 4 август 1944 г.

Срещам Учителя и го запитвам: "Много ме оскърбяват, какво да правя?" "На оскърблението ще му кажеш: "Радвам се, че ме намираш дете. Радвам се, че съм едно разумно дете. Искам да бъда едно разумно дете. А защо е така?

Винаги след една радост идва една скръб. Винаги. То е закон. Когато дойде радостта, запази половината радост. Половината радост отива за скръбта."

"Войната ще се свърши за добрите хора.

Ти си като един богаташ, милионер, който всичко е загубил. И сега се чуди, защо животът му е такъв, защо не му върви.

За светията нещата са така: за него скръбта е само миг. Един човек носи в джоба си злато. По едно време той бръква в джоба си - празен! Скръб. В следния миг той усеща отново златото в джоба си. Той не го е загубил - радост. За обикновения човек скръбта трае дълго. Той не разбира, че нищо не е загубил."

Неделя. "Учителю, защо не можах да работя през ваканцията. Защо не можах да видя времето си? Времето ми отиде във всекидневни грижи. Изтече неусетно и никаква работа не свърших." Учителят: "Колкото мравунякът е по-голям, толкова повече сламки има. Толкова повече са мравките. Мравките изяждат времето." Разбрах, че бяхме мравки от човешкия порядък.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...