Jump to content
valiamaria

44. ВЗАЙМОПОМОЩА

Recommended Posts

44. ВЗАИМОПОМОЩТА

 

След гимнастическите упражнения, се бях спряла пред стълбите. Учителят изнесе чайничето и погледна. Аз изтичах, взех го и го напълних на чешмата. Като бях наново горе, Той отвори вратата, за да го вземе. От това, което го запитах и от това, което ми отговори разбрах, че не трябва да от-съствувам от беседа. Ученикът трябва да слуша, да поема Словото и после да го прилага.

8.Х. Днес получих от Учителя лекарство за кашлицата си. Паша му поиска и Той й дал и казал да го вземам на топчици, колкото царевичното зърно и да го смуча, а не да го гълтам. Много се зарадвах. Имам облекчение. И разправям на сестра Калудова: "Знаете ли? Аз имам радост. Имах кашлица... Не казах: имам, но имах. Сега я няма".

30.Х. Днес сутринта бях в ягодовата градина. Беше и Учителят. Исках да намеря момент, за да го запитам, как да се освободя от мисълта, която ме гнети. Той скубеше трева. И аз край Него. Но момента не ми се отдаде, защото Го повикаха. Осъзнах сама. Започнах са скубя и да плевя тревата от ягодите. Мисълта, която ме гнетеше изчезна. Някой я бе изскубал преди това от главата ми.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×