54. ПЕСЕН ЗА ДЕТЕТО

[valiamaria]

54. ПЕСЕН ЗА ДЕТЕТО

Учителят бе дал задача в клас да се напише песен.

Песен за детето, което се радва на всичко и после, когато порасне, как гледа на нещата и света. Да напиша текста аз. Така казал Учителя.

20.V. Днес на поляната, след като целунах ръка на Учителя, написах:

1. Ей, капчица роса е твоята любов

за моето сърце.

Че моето сърце е неразтворен цвят.

Че майка го люлей

в своите ръце,

о, моето сърце е несъбудено дете!

2. Ей, слънчев лъч златен е Твоята любов

за моята душа.

Че моята душа е пъпчица сега,

сънува пролетта

и чака своя ден, честит, благословен

да се разцъфне в красота.

Един бял облак прозрачен имаше там горе от лявата ми страна, когато с лице бях обърната към салона. Като фигура беше облака, с ръце над главата, като че носеше нещо. Отидох при Учителя и му прочетох това. Той изслуша много хубаво и каза: "Хубаво! Пазете тези работи, те са скъпоценности!"